Кафене "Pure Red"

Отидох в едно кафене и си поръчах кафе. Когато ми го донесоха веднага платих сметката защото така разсеяна каквато бях през последните дни, със сигурност щях да забравя да платя. Бях седнала до прозореца и се бях вгледала в минаващите хора.

Влязох в близкото кафене и седнах на една от масите.
- Едно кафе. - поръчах след като сервитьорката дойде, усмихна ми се и след няколко минути ми донесе кафето.

Влезнах в едно кафене.Седнах на една маса.Сервитьорката дойде.
-Едно кафе.-казах безгрижно.Тя се усмихна,записа си нещо в тефтерчето и се отдаелчи.След малко ми донесе кафето.Усмихнах се сърдечно и отпих от горещата напитка.

Отпих от кафето си и запалих една цигара. Огледах хората в кафенето, усещах, че в помещението има още няколко вампира, но кои ли са те.

Усещах,че тук има много вампири,но кои ли бяха те.Извадих кутийката с цигарите и си запалих една.Цигарите и алкохола-едни от най-добрите ми приятели.Бях нов тук и ми беше скучно.В кафенето имаше доста възрастни..възрастни на около 40,50..и едно момиче.Станах от мястото си и се приближих към нея.
-Здравей..колко е часа?-попитах аз.На ръката си имах часовник и побързах да го скрия под ръкава си.Не знаех как да я заговоря..,а времето беше хубав въпрос..нали?

- 13:30 - отговорих небрежно, след като извадих телефона от чантата си и погледнах колко е часа. Продължих да гледам минувачите по улицата, сякаш го нямаше.

-Сигорна ли си?Не е ли по-късно?-попитах я.Исках да поговоря с нея..
-Ох забрави..с една дума-искаш ли да се запознаем?О товя бяха пет,но както и да е..-говорих глупости...

- Ъ.. ти на колко си, на 5 ли? - озъбих се.
- Едва ли ще искаш да се запознаваш с един скучен вампир..- казах и повдигнах седната си вежда. Знаех, че той е вампир.
- Но..нямам нищо против - на лицето ми се изписа глупава усмивка.
- Как се казваш?

-На 6 съм..-седнах до нея.
-Аз съм Матю,а ти?-попитах я.
-Чакай,чакай не ми казвай.Нека да позная.Флъфи,Мъфи,Бъфи,Бъбалс,Луси не,не..Кики,Мики..-изгледах я злобно.
-А сега кажи!

- "Бъфи" - казах злобно.
- Знам, че си вампир .. хахаха - казах иронично.
- Казвам се Александра - казах и дръпнах от цигарата си, игледах го злобно.

-Александра значи.Хубаво име,за хубаво момиче като теб.-усмихнах и се.
-На колко сте Александра?-минах на вие за да я подразня.Взе хцигарата от устата и и се дръпнах.Моята беше свършила одавна.

- На 19 съм, от кога 6 годишните пушат? - казах, да го подразня.
- На колко си? - повдигнах едната си вежда и отпих от кафето.

-Казах ти вече.На 6.-ухилих и се.
-Е може и да съм на 22,но това е отделен въпрос.
-Е разкажи нещо за себе си ?-дръпнах си още веднъж от цигарата и.

- Не ми се говори за миналото си.. - казах и отпих от кафето.
- Ти ми разкажи за себе си.. - повдигнах едната си вежда.

-На мен каточели ми се говори..-извъртях очи.
-От кога си вампир сладурче?-попитах я и изпуших цигарата и.
-Тези са много слаби..-изцках с език и дадох една от мойте.

- Не съм ти сладурче, от преди 160 години, а ти? - казах а след това запалих цигарата, която ми даде.
- Много са силни. - казах и му подадох цигарата, запалих една от моите.

-Ооо!Ти си била дъртичка!Е не ти личат тези 160 години.-подметнах.
-Аз съм от..сега съм на 22,а станах вампир на 16..от 7.-дръпнах си от цигарата.

- Да, дъртичка - казах злобно.
- Явно майка ти не те е научила на обноски. - казах и отпих от кафето гледайки го.

-Напротив.Но ти се държиш злобно значи и аз ще ти подражавам.Нали така се прави.Взима се пример от по-възрастните.-усмихнах се мило като пет годишно детенце.Чудех се дали да запляскам с ръце или да се нацупя и оплезя...

- Аз ли се държа злобно, напротив това е най-милото държание което мога да постигна! - усмихнах се като малко детенце, точно като него. Дръпнах от цигарата си.

-О!Поласкан съм,че си толова "мила" към мен.-усмихнах се чаровно.
-И сега какво?Ще сме първи приятелки..ще си измислим прякори,ще стоим до късно на гости една в друга..ще си правим маникю..о и ще пазаруваме бельо и сякакви други неща заедно..-запърхах с мигли като момиченце и явно съм заприличал на гей защото няколко души ме погледнаха страно.Придобих нормално изражение на мъж и дръпнах от цигарата си.

- Да си казвали някога, че мязаш на гей? - избухнах в смях. Не можех да спра да се смея. Всички в кафенето ме зяпнаха, а лошото беше, че не можех да спра.

Намръщих се.Приближх се до нея и я придърпах към себе си.Устните ми долепиха нейните.Целувката беше хубава.
-А като гей ли се целувам?Е това вече не можеш да го кажеш защото съм целувам хиляди момичета и са ми казвали,че не са се целували с никой толкова хубаво колкото с мен и много им харесва..-смигнах и.Запалих нова цигара.