С Петя пристигнахме при Виенското колело. Щом го видях останах буквално с отворена уста. Беше много, много, много ама страшно много голямо. Веднага извадих фотоапарата от чантата си и започнах да снимам. Боже за първи път през целия си живот бях виждала подобно нещо колкото и странно да звучи. Около колелото имаше още много хора, повечето бяха туристи явно жителите на Лондон бяха свикнали с гледката и не им правеше чак толкова голямо впечатление че да идват и да оглеждат 5 часа. Ако колелото беше толкова хубаво то какво остава за другите забележителности които бяха наистина много? За миг погледнах към Петя която също гледаше с отворена уста само че за разлика от мен тя не снимаше постоянно с фотоапарата а просто стоеше и гледаше.
- Ако се кача на това колело със сигурност ще получа инфаркт - казах по едно време. За момент изпитах същото желание за кръв което бях изпитала когато се превръщах във вампир но това беше само за няколко секунди. После желанието изчезна безследно. Сигурно това беше част от трансформацията ми в демон. Обърнах се с гръб към хората и опитах да изкарам зъбите си на бял свят но не стана. Опитах пак и пак и пак но нищо. Явно сега вече бях човек и постепено щях да започна да се превръщам в демон. Обърнах се отново към виенското колело и сякаш нищо не беше станало продължих да правя снимки. В този момент отново заваля и се измокрих цялата. Да, обичах лошото време за това няма спор но не обичах постоянно да се измокрям! Никак даже.
- Аз отивам да се преоблека - казах раздразнено и тръгнах към хотела.