Мрачната къща или така наречената "Къща на ужасите"

Тук има всякакви трупове, скелети, мишки, паяци и още много страховити неща, но за тях ще научите само ако влезете:

Всъщност знаех пътя към града но исках още малко да посплаша "Жулиета". Заведох я тук където никой не беше стъпвал от години. Времето беше облачно и показваше че всеки момент ще завали. Накрая заваля.
- Хайде влизай - дръпнах я и влязохме в къщата.

- Защо не ме отведеш в града? Ако това е някаква шега никак не ми е забавно! - казах след като влязохме в онази дупка, вътре беше ужасно. Имах чувството, че тази къща може да се срути всеки момент.

Тъкмо когато се готвех да отговоря един огромен плъх мина под краката на Александра.
- Да се качим горе - казах и тръгнахме към втория етаж. Стълбите скърцаха страшно много. Отворих вратата на една спалня пълна с прахоляк когато чух шум зад себе си. Един скелет беше паднал върху "Жулиета".

- Да, супер! - казах иронично.
- Предпочитам гората, отколкото нещо да се срути върху главата ми. - погледнах напукания таван. Погледа ми се заби в пода, пред краката ми имаше един огромен паяк, приличаше на тарантула. Настъпих го с тока на обувката си и се усмихнах доволно.

Сетих се че бях оставил коня навън. Погледнах през прозореца за да се уверя че коня е добре но него го нямаше.
- Няма да можем да се върнем. Коня е избягал, трябва да повикаме помощ - извадих телефона си но нямаше сигнал. Проверих и телефона на Алекс. Не, нямаше никакъв сигнал.
- Като спре бурята ще изляза навън за да потърся място на което има сигнал. За сега оставаме тук. - слязох в хола и седнах на стария диван който едва ме издържаше.

- Ъъъх..- изпуфтях след като Майк слезе долу.
- Колко проблеми ми създаде само. - измърморих и се приближих до прозореца.
- Супер! И мишки има.. - измрънках след като една мишка мина през краката ми. Имах чувството, че го прави нарочно, но каква ли беше целта му.

- Къде ще спим? На земята или на леглото? - викнах на Алекс с после тихо започнах да се смея. Беше толкова забавно. Утре може да я заведа на гробището или на мрачното море.

- Хей! Сигурно ти е много забавно. - развиках се след като слязох долу.
- Аз няма да спя - казах и отново се качих горе. Не можех да го търпя, но имаше нещо в него...

- Да забавно ми е. - викнах.
- Да не те е страх да не дойде някое зомби или душа на мъртвец? - усмихнах се иронично. Беше много плашлива.

Слязох отново долу.
- От нищо не ме е страх, просто не мога да те търпя. - казах и се усмихнах злобно. Седнах на другия край на дивана, странно как ни издържаше и двамата.

Заспах неусетно на дивана и се събудих на другата сутрин.

- Ставай спяща красавице! - казах преди да се събуди.
- Ще ме заведеш ли в града най-после? - казах и скръстих ръце. Ако отново ме заведе на някое гадно място кълна се, че ще го убия със собствените си ръце.

- Мислех да те заведа на гробището или при акулите но щом искаш. - станах и погледнах през прозореца. Още валеше.
- О, колко жалко вали май ще трябва да си останем тук. И забравих да спомена че тук винаги вали - усмихнах се.

- И още колко време очакваш да остана тук? - казах злобно.
- Ако мислиш, че ме плашиш си сгрешил, нямам нищо против паяците, мишките и скелетите, които са наоколо, но ако още една нощ не спя в леглото си по твоя вина ще те убия! - казах ядосано.

- Обичам жените с характер - усмихнах се отново. Отидох в кухнята и отворих хладилника. Там имаше сирене по което лазеше един червей. Извадих го и го подадох на Алекс.
- Искаш ли?

- Ти луд ли си! Разкарай се! - разкрещях се и седнах на дивана.
- Изяж го ти, червеите са вкусни. - намигнах му.

- Стига де само те дразня - хвърлих сиренето на пода и почти веднага се насабраха мишки които започнаха да го ядат. Беше наистина ужасна гледка особено за дамите но сега вече беше късно да го събирам можеше да ме нападнат мишките.

- Ужас - казах след като погледнах как мишките налетяха сиренето. Отидох до прозореца.
- Нали тук винаги валеше, сега защо не вали? - казах и повдигнах едната си вежда.

- А така ли? Май съм разбрал грешно. Е, аз ще тръгвам, смятам че тъй като си вампир че успееш да се върнеш. - казах и излязох от къщата, запътих се някъде...

- Сега и сама ме остави! - измърморих след като Майк пое по пътя си. Видях на къде отива, аз също тръгнах по тази посока. След 20-тина минути се озовах в града.
- Какъв идиот само! Няма да му се размине..

Баровете ме омръзнаха..всеки ден вече ги посещавах. Симон е на работа..нява кой да дразня..е кой знае може и да се видим...някога. С тези мисли излязох от града. Наоколо имаше дървета - повечето от които стари готови да паднат всеки момент. Стигнах до някаква къща. Не възнамерявах да влизам там особено сам. Седнах до оградата и се загледах в небето. След това погледа ми попадна върху дърветата. Как се крепяха не знам..имам чувството, че всички ще паднат всеки момент.

След това в дискотеката направо тръгнах към някакви гори, дори и не минах през вкъщи да се преоблека. Валеше дъжд, но не мен не ми пречеше, напротив, харесваше ми. Влязох навътре в гората и погледа ми попадна върху една стара и порутена къща. В началото дори и не забелязах Стивън, който седеше до оградата. Така ме беше ядосал преди това, че ми идеше да го убия, реших изобщо да не се занимавам с него.

Видях Симон..точно за нея си мислех..какво ли я води тук? Може би..както и да е. Станах невидим и се телепортирах зад нея. Пипнах я за рамото и тя се обърна. Телепортирах се отново на мястото си, за да не ме заподозре, че съм аз.
- Помниш 3 желания нали? - казах доволно..

Някой сложи ръка на рамото ми, но когато се обърнах нямаше никого. Сигурна бях, че е Стивън, наоколо нямаше никой друг. Той ме пита дали помня за трите желания.. бях загубила един бас. Ужас, кой знае какво щеше да поиска. Приближих се към него.
- Какво е първото желание? - въздъхнах. Каквото и да поискаше във всеки случай щеше да е лошо за мен.