Тъмните улички

Исках да съм някъде сама.Ерик се държеше като идиот,а новата съквартирантка Джен пък го изложи на концерта му.Двамата не се харесваха като гледам,а как пък ще живея с тях.Джен изглеждаше печена и исках да се сприятелим,но Ерик беше момчето в което бях лудо влюбена.
-Защо?Защо на мен?-изкрещях аз.Ливна дъжд.
-Супер!И по-лошо може да стане знам!-намусих се и продължих да вървя.Бях по дънки и тениска както по-рано.Не бях се преобличала.Кецовете ми бяха удобни и ако трябвша да бягам щеше да ми е лесно.Уличките бяха пусти.Ввървях омълчана тъйкато нямаше и с кой да си говоря.Усетих нечие присъствие.Огледах се,но не видях никого.Понякога в такива случей наистина си ме хващеше страх.Кофти е да имаш духът понякога..

Настигнах я.
- Аз не исках да кажа това! - казах преди да се усетя.
- С теб от години не се разбираме добре, как очакваш сега нещо да се промени?
- Просто винаги е било така, не се обиждай от глупостите, които ръся. - казах без да мисля.

-Не е вярно!Ти ме мразиш!-извиках му и почнах да блъскам показалеца си в гърдите му.
-Ти,ти..нямам думи!Онзи ден когато спаси живота ми в тъмните улички ме намрази..нали?Защото ти се развиках,но извинявай не всички имаме нормални дарби.Не съм виновна,че една от мойте ме изкарва истеричка!-извиках му отново.

- Казах ти, че не те мразя, ти ме мразиш, обаче не знам защо! - изкрещях ядосано.
- Да, аз съм един разглезен певец, който....- мамка му, добре, че се усетих и спрях до тук!

-Който?-повдигнах вежда.Ако не го каже щях да използвам внушението.
-Как мислеш да ми го кажеш?По-лесния или по трудния начин?-попитах го.Който?С какво ли ще довърши изречението си.Аурата му отново казваш,че е влюбен,но и тъжен..щях да разбера по нея и ако ме лъже.

- Все едно..-казах и погледнах настрани. Явно щеше да използва внушението, а аз не исках да разбира, че имам чувства към нея. Познавам я и знам, че ще ми се подиграе. Не се нуждая от повече унижения днес.

Хванах брадичката му и извърнах лицето му към себеси.
-Какво щеше да кажеш?Кажи ми!-напрегнах се и използвах внушението доста силно.Изтощавах се и мракът ме заливаше,но исках да знам.

- Добре де..щом толкова искаш да знаеш.. - спрях до тук, беше ми трудно да го изрека.
- Аз..имам чувства към теб и не е омразата, както мислиш. - казах и по гледнах настрани, не исках да срещам подигравателния й поглед.

-Ти какво?-казах като идиотка.Ерик,Ерик Сааде мъжът който харесвах има чуства към мен.Бях шокирана.
-Аз..незнам какво да кажа..-изрекох плахо.
-Аз също и..-болка в корема прекъсна думите ми.
-Мамка му!-изругах и притиснах ръце към корема си.

Явно и тя ме харесваше. МОЛЯ?! След всички тези обиди това ми дойде като гръм от ясно небе.
- Ти сериозно ли? След всички тези обиди казваш, че ти също ме харесваш или нещо не съм разбрал? - казах учудено.

Мен ме боли,а той се прави на накякъв идиот.
-Не се прави на идиот!-казах му.Мракът насабрал се в мен избухна.
-И да..какво от това?Забрано ли ми е да си харсвам един идиот който постояно наричам разглезен певец!?Понякоа наистина много ме нервиш.Обичам да се заяждам с теб не отричам,но..-болката стана по силна.
-Мамка му!-изругах отново.Ядосах се още повече.Улицата се покри с лед.Да..понякога когато бях бясна ставаше така.

- Ъм..какво?..По-добре да не питам, нали?! - казах зяпнал леда по улицата.
- Ъм..ако искаш може да се върнем вкъщи? - казах гледайки ръцете й, с които беше хванала корема си.

-Не..неискам да се прибирам.-казах му и поклатих глава.
-Хайде да се..поразходим.Та значи имаш чуства към мен?Повече от приятелски?-попитах го и се обърнах за да се раходя по улицата чийто лед се топеше.

- Да..-казах кратко и тръгнах след нея.
- Знам, че за теб съм просто един разглезен певец, май не трябваше да ти го казвам. - казах и погледнах настрани.
- Ъм..ами ти..имаш ли поне приятелски чувства към мен?

-Естествено,че не!-казах му и се изкисках леко.Само аз можеш да знам какво се върти в главата ми.Обърнах се към него и с бързо движение го целунах.Колкото бързо се приближих толкова бързо се отдръпнах.
-Ето такива чуства имам към теб!-намигнах му и отново се обърнах за да продължа по уличката напред.

- Само един въпрос..защо се държеше гадно с мен?! - казах и се приближих до нея. Бях изненадан, че тя има чувства към мен, винаги за нея съм бил просто един лигльо, който дори и не може да пее.

-Главно защото обичам да те дразня.Иначе аз съм си такава..рядко се държа мило.Пък и ти почна да се държиш гадно с мен и..взех и аз да се държа гадно с теб.-въздъхнах.Погледнах небето.Дъждът беше спрял,но ние бяхме мокри.
-Цялата съм мокра.-казах по-скоро на себеси от колкото на Ерик и огледха дрехите си.Бялата ми тениска беше подгизнала и прилепнала по тялотото ми.Прозираше и черния ми сутиен,а дънките ми бяха потъмнели от водата.Кецовете ми бяха и те мокри,а за чорапите направо да не казвам чуствах,че стъпвам в локва без обувки.

- Целите сме мокри..да се прибираме, а? Пък и искам да подразня Джен. - На последното изречение се засмях неуместно. Дънките ми целите бяха мокри, фанелката ми прилепна за тялото ми, а кецовете пълни с вода.

Озовах се в някакви улички. Тук очевидно беше пълно с пияници, наркомани, изнасилвачи и какви ли още не но това не ме притесняваше ни най малко. Вървях известно време и накрая седнах на една много, страшно много стара пейка която се намираше пред изпочупена голяма къща. Наоколо минаваха само различни изроди - мъже и проститутки.

Докато се шегувах с Каролайн Петя ми прати СМС че ражда. Станах бързо от пейката на която седях и направо започнах да тичам към болницата но след малко спрях. Извадих телефона си от джоба и изпратих СМС на Деймън. Съвсем забравих за Каролайн но бях много любопитна все пак за първи път щях да видя вампир да ражда малки вампирчета..

Джен стана от мястото си и преди да се усетя излезе от дискотеката. Станах от стола на, който седях и излязох от дискотеката. Огледах се наоколо, не видях Джен, но нещо ми подсказа в коя посока е тръгнала. Започнах да вървя колко се може по-бързо. Беше тъмно и валеше дъжд, целия бях мокър. Докато вървях и се оглеждах за Джен я видях да седи на земята. Приближих се към нея, а тя дори и не ме забеляза, застанах пред нея.
- Съжалявам за това преди малко.. - дори и не можех да продължа. Не знаех какво повече да кажа, а бях сигурен, че Виктория ще продължи да настоява да се съберем и ще опита да ме раздели с Джен. Но какво да се прави..тя си беше пълна кучка.

Станах от мястото си без да казвам нищо. Продължих да вървя към къщи, бавно но уверено. Деймън през цялото време вървеше след мен. Идеше ми да се обърна и да му се развикам в лицето. И накрая не издържах..
- Махай се! Спри да ме следваш, махай се! Не искам да ти виждам глупавата физиономия разбираш ли? НЕ ИСКАМ! - викнах като подчертах последните си думи.
- Отивай си при.. Онази и се махни. Махни се от лицето на земята знам ли.. Просто не ме търси повече. В момента горчиво съжалявам за това! - посочих татуировката. След още малко викане се почувствах по-добре. Обичах да казвам на хората в очите какво мисля в момента за тях. След това се обърнах и продължих да си вървя към къщи..

Щом Джен ме видя се изправи и започна на върви на някъде. Последвах я, тя се развика и продължи да върви, не пропуснах да тръгна след нея, разбира се.
- Добре, какво можех да направя? - викнах след няколко минути. Какво й ставаше, не можех да я разбера. Така де..не аз целунах Виктория, а тя мен. Е, и аз бих се ядосал ако някой неин бивш се появи и почне да я целува и убеждава да се върне при него, но..
- Джен, бях с нея преди повече две години, отдавна съм я забравил. - опитах да кажа с по-спокоен тон, но не се получи особено. Бях толкова ядосан на Виктория, че ако сега стоеше пред мен сигурно бих я разкъсал на малки парченца..да, бях сериозен. Но защо ли се учудвах, с Джен винаги се карахме, дали причината ще е една, или друга..