Тайната гора в която магическите същества правят магии

Тук идват магическите същества и упражняват силите си:

Стигнахме до тайната гора. Затворих очи и след няколко секунди започна да духа страшно силен вятър. След една минута силния вятър се превърна в топъл, приятен летен ветрец. Спрях вятъра. Започнах да гледам земята съсредоточено. Изведнъж стана страшно заметресение. Спрях го след половин час. Паднах на тревата.

- Добре ли си? - казах и отидох при Джен, която лежеше на тревата. До сега не бях виждал такова нещо.

- Да но нали знаеш как е. Много сила изхабих - казах и се опитах да стана но не можах. Много мразех да става така.
- По дяволите - казах и се отказах да ставам.

- Нужна ти е кръв..-казах и се огледах наоколо-няма жива душа.
- Пий от мен - казах и натегнах ръкава си, поднесох й ръката ми.

- Не си добре. Не пия човешка кръв пък камоли вампирска - казах категорично. Знаех че ако започна да пия няма да мога да спра после...

- Не пиеш човешка кръв? Ти сериозно ли? - разсмях се на глас.
- Не се инати, имаш нужда от кръв, само внимавай да не изпиеш всичката.

- Спри! Ужасно е да убиваш невинни хора! И няма да пия. Без значение че... - не довърших. Знаех че ако не си възвърна силите скоро нямаше да издържа.

- Без значение, че...? - казах и очаквах тя да продължи изречението. Хм..до преди час се чудех как да съсипя Джен, а сега й предлагам кръвта си, странно.

- Че ако не си възвърна силите няма да издържа. - опитах се да викна но дори това не можех.
- Остави ме мен. Тръгвай си.

- Не мога да те оставя тук! - казах оглеждайки се наоколо.

Усетих че изсъхвам. Беше гадно усещане. Изведнъж припаднах. Беше логично никога не бях използвала толкова сила едновременно...

Джен припадна, реших да я заведа у дома. Вдигнах я на ръце, да призная не беше съвсем лека. Тръгнахме към вкъщи, когато изминахме или по-точно аз изминах половината път, бях се изморил.

Реших да дойда на някое по усамотено място където да няма никой.
- Боже забравила съм да се облека - казах след като видях че съм по нощница.
- Е, няма значение и без това тук няма никой.

- Джен, Джен..- казах след като "изскочих" зад нея, не знам дали тя знаеше, че я следвам, когато се обърна към мен видях ядосаното й изражение. На лицето ми се появи лека усмивка.

- О, страхотно сега си имам и вярно кученце което ме следва навсякъде - казах иронично.
- Защо си тук по дяволите? - попитах грубо.

- Не може ли? Много е грубо да оставиш гостенина си сам.. - казах и се приближих към нея. Осъзнавах колко нахален бях, но това е друг въпрос.

- О, кой го казва само. - казах още по иронично от преди.
- Знам че нещо искаш, за това казвай какво и да приключваме най сетне.

- И защо трябва да искам нещо, за да преследвам едно хубаво момиче? - казах и се приближих още към нея, интересно ми беше какво ще направи.

- Разбира се че искаш нещо. Вие мъжете винаги искате нещо. Е, ще ми кажеш с добро или с лошо? - усмихнах се мрачно. Отивах все по назад докато не усетих че се подпирам на едно дърво.

- Нищо не искам. - заявих, но самия аз не си вярвах. С всяка крачна на Джен на зад аз пристъпвах на пред. След като тя се подпря на дървото се приближих до нея и отново я целунах, продължавах да я гледам така, сякаш нищо не беше станало.

Да бъда притисната до някакво си дърво не беше най приятното нещо но все пак... Всъщност не знам какво ми ставаше но изпитах желанието да го целуна и аз. Направих го и после го погледнах съвсем невинно както правеше той.

- Мислех, че целувките ми не ти харесват - щом казах това я целунах още веднъж, за да не помисли, че я целувам само, за да я дразня. Чудех се какво ли следваше.

- И кой ти е казвал че ми харесват? - тръгнах навътре в гората. Обичах тези малки игрички и бях почти сигурна че ще ме последва. От всякъде се чуваха странни звуци, но това правеше нещата по интересни. Е, поне за мен...

- Е, щом ме целуна може би ти харесват.. - казах след като тръгнах след нея. Май започнах да харесвам това момиче.