Остров Мако

Тук идваха русалките когато искаха да останат сами:
Лунния басейн:

С Рики доплувахме до лунния басейн на остров Мако, това беше любимото ни място. Обичахме да стоим в лунния басейн и да си говорим или да плуваме в морето.
- Рики, днес ли е пълнолунието? - казах, поглеждайки нагоре.

- Пълнолунието! Да, днес е. В твоята къща или в моята ще спим? Макар че на всяко пълнолуние на някоя от нас й стават странни неща... - беше ужасно това което ставаше на всяко пълнолуние. Колкото и да се криехме, никога до сега не сме били успявали да не видим луната. Обхващаше ме някакъв страх.

- Ако искаш може в моята. Родителите ми не са в града, къщата ще е само за нас двете - усмихнах се. Когато имаше пълнолуние ме обхващаше страх, винаги се случваха странни неща, каквото и да правехме никога не можехме да ги избегнем.

Излязох от басейна и седнах на пясъка. След като си изсуших кожата и станах отново човек погледнах часовника си. Беше 6:00 следобед.
- Имаме 2 часа докато луната изгрее. - казах притеснено. Ако изобщо нямаше пълнолуния щеше да е много по-добре.

Излязох от водата и легнах на пясъка.
- Малко помощ? - казах и Рики започна да суши кожата ми.
- Ще тръгваме ли? - попитах след като опашката ми изчезна. Станах от пясъка и се загледах към лунния басейн, беше толкова красив.

- Нека постоим още малко. Имаме цели 2 часа. - след като изсуших кожата на Бела загледах лунния басейн.
- Тук аз, Клео и Ема се превърнахме в русалки. Но сега Ема замина в чужбина. - казах след няколко минути.

- А аз станах русалка в подобен лунен басейн в Африка.. Беше преди цели 8 години.. - въздъхнах, гледайки водата.
- Ами вие кога станахте русалки? - усмихнах се и погледнах Рики.

- Преди 3 години но за мен е сякаш беше вчера. Изобщо не усетих как минаха годините. За мен цялата тази история с русалките е като приключение което никога няма да свърши. - усмихнах се. Въпреки всичко, ми харесваше че съм русалка.

- А родителите ви знаят ли за вас? Имам в предвид..знаят ли, че сте русалки? - беше ми любопитно дали са им казали, защото аз не се усмелих да кажа на мама и татко, че съм русалка.

- Не, не знаят. Клео искаше да каже на майка си но ние я спряхме. - погледнах часовника си.
- Хайде да ходим в къщата ти за да приготвим всичко. Клео ще дойде по-късно - влязохме във водата и започнахме да плуваме към дома на Бела.

С Клео и Рики доплувахме до мако. В скалите имаше толкова енергия, вода се стичаше от тях, беше някак вълшебна.
- Уау! - казах зяпайки с отворена уста случващото се, само това можех да кажа. Бях леко изплашена, но кога от водата се издигнаха три големи змий изпаднах в паника.
- Това не ми харесва! - казах и се отдръпнах леко на зад. Когато направих това змийте паднаха отново във водата, а когато отново се приближих пак се издигнаха над нас.
- Явно това се случва когато сме и трите! - казах на зяпащите ме Клео и Рики.

Змите обгърнаха и трите ни.Засмях се и минах покрай тях.Те обкръжаваха Рики и Бела..насочих ръката си напред и още няколк озмий се издигнаха от водата..по скълата течеше вода която почна да мята електрошок на колове във водата.

С малко топлина змийте пуснаха мен и Бела.
- Клео какво правиш? - знаех си че нещо не е наред. Приложих още малко топлина и змийте съвсем изчезнаха.

-Хей!-извиках недоволно.
-Те бяха мои!-издинха още няколко зми които се насочиха към тях двете.
-Докоснеш ли ги..-озъбих се .

Стопих ги отново. После бързо излязохме с Бела от водата и аз изсуших опашките ни. Насочих силата си към водата в басейна. Каквото и да правеше Клео не ми харесваше и трябваше да я накарам да излезе от там. След няколко минути водата започна да пари.

- Клео? - казах и се приближих към нея. В очите й видях толкова злоба, нещо странно ставаше с нас. Отидох отново до Рики.
- Рики, как мислиш, дали цвета на опашките ни има нещо общо със случилото се с Клео? - казах тихо, така че само тя да ме чуе.
- Нейната опашка е черна, а нашите червени.. - добавих след като тя ме изгледа въпросително.

Не отговорих а продължих да затоплям водата. Без да искам запалих огън който обкръжи Клео. Тя не можеше да излезе от басейна ако го направеше щеше да изгори. Трябваше да спра но сякаш бях хипнотизирана и просто не можех да се контролирам. Продължих да затоплям.

- Рики! - изкрещях. Изстудих водата около Клео, за да спра огъня, но Рики не спираше да я затопля.
- Рики спри! - казах и започнах да я изстудявам водата още повече, но Рики беше по-силна от мен. На набето се появиха гръмотевици, така ставаше когато използвахме силите си заедно.

Чувах много ясно какво ми казваше Бела но не можех да спра. Дори с всяка минута затоплях все повече и повече. Опашката на Клео се промени и стана червена като нашите. Май вече беше себе си.

Ако Рики не спреше да затопля водата щеше да изгори Клео. Започнах да я изстудявам с цялата си сила. Усещах как бавно силата ми отслабва. Рики нямаше контрол. Всичко около басейна се запали. Аз издигнах голям балон вода и я разплисках около лунния басейн, успях да угася огъня. Водата все още пареше, притесних се за Клео.
- Отплувай! - казах на Клео, когато останах без сили, за да изстудявам водата и паднах на земята.

Изведнъж се издигна някакво пипало което ме намокри. Превърнах се в русалка и тогава се съвзех. Тръгнах да се изсушавам когато това ужасно нещо хвана Бела и я повлече някъде. Тръгнах след тях. Накрая успях да го стопя и да се върна с припадналата Бела до лунния басейн. Тя след няколко минути се съвзе.
- Къде е Клео? И не разбирам, нали пълнолунието отмина защо става всичко това?

Станах от пясъка. Почувствах се странно. Отидох до басейна и направих огромен балон от вода. Издигнах го нагоре и го разплисках в скалата зад Рики. Водата потече надолу и Рики се превърна в русалка.

- О, супер! И ти ли полудя? Не честно и двете сте за лудницата. - извиках докато си изсушавах опашката за пореден път.
- И сега какво ще накараш пипалото да ме удуши? Или да ме смаже някоя скала? Или пък ще направиш чудовище от вода за да се сражава с мен?

Направих огромно чудовище от вода. Издигнах го над Рики и го приближавах към нея. Нещо ми стана, май се връщах на себе си. Не можах да се осъзная и изгубих от контрол "чудовището", то се разплиска точно върху Рики.
- О, аз не исках! Това не бях аз.. - казах извинително на Рики.