Мрачното езеро

Говори се много за това езеро но никой не смее да стъпи тук.:

Не ми допадна особено дискотеката с многото хора. Мисля да остана малко сама. Е ето ме тук..при това езеро. Сядаш никой не е идвал тук преди. Приближих се до езерото. Беше доста хлъзгаво и се подхлъзнах във водата. Добре, че бях само до брега...трябва да се внимава доста тук. Седнах до брега и се загледах в езерото хвърляйки камъчета. Не знам защо, но това ми доставяше някакво удоволствие. След малко се изправих и тръгнах към пътя..нещо ме караше да се върна при езерото. Е направих го потопих ръката си и почувствах желание да вляза на вътре. Влязох до колената, но започнах да потъвам..или по скоро нещо като чели ме теглеше на вътре.

Разхождах се наоколо когато чух някакви викове. Идваха от езерото наблизо. Та за Бога кой беше там?! Не знаеха ли че е опасно.. Приближих се малко и установих че нещо дърпаше едно момиче навътре към езерото. Свалих си бързо тениската и скочих в езерото. Поех си дълбоко дъх и влязох под водата. Дърпаше я нещо като огромна риба. Взех един камък намиращ се на дъното на езерото и ударих рибата с него. Тя се изплаши и избяга. Момичето май беше изгубило съзнание защото започна да потъва. Бързо изплувах до нея и я изкарах на повърхноста. След като я оставих на брега на езерото започнах да я свестявам. След около половин час тя най сетне дойде в съзнание.
- Добре ли си? - попитах я.

- Била съм и по - добре! - казах и се изправих. Изглеждаше ми познат, но от къде ли...
- Познаваме ли се от някъде? - обърнах се към момчето. Познат леко казано...имам чувството че съм го виждала доста пъти..прилича на момчето дето ме отвлече от вкъщи, но едва ли е той.

Вгледах се по-добре в нея. Тя не беше ли онази женената която отвлякох за да издразня тъпия си брат? Странно нещо е животът. Първо я отвличам а после я спасявам.
- Да, виждали сме се. Аз.. Съм "глупакът" който те отвлече нали за да издразня гадния си брат. - казах гледайки някъде си.
- Искаш ли да те заведа до вас? Да си около езерото е много опасно. Тук има всякакви чудовища - казах напълно забравяйки че съм без тениска.

- Не, не, не стой далеч от мен. - казах и се обърнах на бързо. Без да исках се подхлъзнах и се блъснах в него. Бързо се отдалечих. Как..как може отвлича ме, и след това ме спасява. Да ме беше оставил да се удавя и това да е.
- Все пак благодаря. - изръмжах и започнах да се отдалечавам.

Когато тя започна да върви пред нея изскочи един огромен вълк. Тези май бяха от убийците на вампири. Вълкът набра скорост и тръгна да я напада но с вампирската си скорост, успях и го отблъснах. Той се качи върху мен и успя да ме ухапе, но аз взех един кол който беше близо до мен и го забих в вълка. Той бързо се отдалечи. Погледнах раната си. Нямаше да заздравее лесно, тъй като тези вълци можеха дори да убият вампир.
- И отново, добре ли си? - попитах я пренебрегвайки раната.

- Предполагам.. - казах безразлично. Всъщност не трябва да съм с него. Тръгнах към пътя. Тези камъни по брега са доста опасни. На това момче явно не му правеше впечатление, че ме отвлече а след това се прави все едно нищо не се случило.
- Та какво искаш? - казах и се обърнах. Той през цялото време вървеше след мен.

- Не искам да те оставям сама тук. Може да пострадаш - казах докато вървях след нея и едновременно превързвах раната си с тениската.
- Няма да рискувам живота ти. Видя колко е опасно тук. Онзи вълк щеше да те разкъса ако не бях аз - казах и самодоволна усмивка се появи на лицето ми. Е, не ми отиваше да се правя много на спасител но все пак. На нея го дължах, тя преживя много заради мен. Деймън ме беше превърнал в чудовище.

- Ще ме оставиш ли на мира? - обърнах се и извиках. Нямам намерение да се връщам при Крис и този да е зад мен...представям си как щяха да се сбият..май. От тези мисли се засмях. Момчето ме погледна странно.