Парка с моста

Тя почна да пита какво ми е.Толкова ли зле излгеждах?Всичко в мен ли крещеше "Дявол го взел.Имам хиляди проблеми на главата" ?Простенах и преместих тежеста от единия си крак на другия.
- Ерик ли?Не...смисал...дори не знам къде е.Не съм го чувала от цяла вечност.Вие всички сте се изнесли от къщатаи по тази логика аз си купих друга къща,но не ми се живее сама.Никой обаче не ме иска край себе си.Ти,Деймън,Сиси,Аврил..всички рано или късно ми бягате.Писва ви от мен... - поклатих глава.Говорех врели некипели,но си беше истина.Идеше ми да ревна по дяволите.
- Както и да е.Теб какво те мъчи? - попитах я.Преди малко се почувствха сякаш бях на онези събирания за анонимки алкохолици и подобни. "Здравейте аз съм Лиса" "Здравей Лиса" ...Боже!

- Нищо. Появи се бившата на Деймън и ни създава проблеми - казах мрачно. Колко ли беше часът?
- И не е вярно, на мен не ми е писнало от теб просто се случиха толкова много неща, че ще ми отнеме години да ти ги разкажа. Хей искаш ли да отидем до сегашната ми къща да се преоблека? - не чаках отговор ами я задърпах към къщи. Дали Симон се беше прибрала? Да, разбира се че трябваше да се е прибрала. Сигурно беше 8 или 9 сутринта. Сега по-важното беше да успея да я събудя. Дано да не спеше дълбоко. Ама и аз съм една. Как можах да си забравя ключовете вътре?
- Само да не завали пак.. - си казах тъй като времето беше нещо повече от облачно и всичко показваше че всеки момент ще завали. Имаше и силен, хладен вятър..

Гледах телефона си, когато го видях на приближава. Господи пръска сексапил. Едвам се сдържах да не прехапя устни.
- Здравей - казах, гледайки в ръцете си, които трепереха.
Той ми кимна.
- Съжалявам за вчера. Всичко стана много бързо. Аз наистина..-не бях довършила, когато допря пръст до устните ми в знак да мълча. Докосването му ми подейства като ток.

Седнах до нея и мълчахме 10-15 мин. след което предложих да се разходим. Беше я срам от постъпката й и това си личеше. Не исках да говорим за онази вечер, на тя настоя да ми обясни причината за постъпката й..

Предложи да се разходим. Изправих се без да казвам и дума и тръгнахме по-навътре в парка.
- Истината е.. - спрях се аз и си поех въздух - че имам приятел. Усетих разочарованието му, изписано но лицето, дори без да го гледам.
- Но ние не се виждаме и вчера се скарахме, казах да не ме търси вече - продължих аз.
Въпреки това не изглеждаше по-добре.

Почувствах се ужасно. И все пак станалото, станало.. Истината е , че въпреки всичко исках да съм с това момиче, изпитвах силна нужда от нея, незнайно защо.. Предложих й да бъде моето момиче.

Кевин не изглеждаше особено добре. Явно му бях повлияла.
Както се взирах с земята той заговори и ми каза, че иска да бъда неговото момиче. Бях объркана и щастлива. Усмихнах се леко и положих внимателно ръка на коляното му. Той не погледна и отвърна на усмивката ми. Приближи се леко към мен и след миг устните ни се срещнаха.

Целунах я, не можах и миг повече да се сдържа.. целунах я с желание, толкова беше красива, толкова нежна, тя беше идеална. Надявах се да приеме предложението ми. Това беше единственото нещо за което мислех ..

Той искаше да съм неговото момиче. Аз исках да е моето момче. Целувахме се на пейката около...всъщност не знам колко време, с него губя представа за всичко. Не можах да му се наситя. Не усетих кога небето се запълни с облаци. Чу се гръм някъде от града.