Парк "Рath"

И аз се усмихнах.
- Хайде да се прибираме. - казах на Крис и тръгнахме. Аз бутах количката, кой носеше чантата с нещата на бебетата. Чантата беше бяла на розови и сини черти. Точно като за близнаци. И количката беше на два цвята. На Дженичка беше розова, а на Деймънчо синя.

След като минах през вкъщи да оставя багажа си отидох в един парк. Огледах наоколо, нямаше почти никого..скука, май трябваше да остана на острова още малко. Към мен се приближи едно момиче.. нарече ме Деймън, охо..май и двойникът ми е от тук. - помислих си, лека усмивка се появи на лицето ми.
- Да, добре.. - казах след като тя ме изгледа странно, дори и не знаех за какво става въпрос, но какво пък..колкото по-късно разбере, че не съм Деймън, толкова по-добре.

Отидох в някакъв парк. Огледах се наоколо, погледа ми попадна върху Джен и..глупавия ми, магьосник двойник, не знаех, че е от тук. Джен го ..целуна? Учудих се..имам в предвид, ако тя го мислеше за мен.. Седнах на една пейка близо до тях, кога ли двойникът ми щеше да забележи, че съм там..Уау.."двойникът ми" не вярвах, че някога ще го кажа..
- Значи вече и се представяш за мен? - казах по някое време.

- Не го слушай, аз съм Деймън. - казах докато момичето, което ме целуна гледаше ту мен, ту Деймън, сдържах се да не избухна в смях. Горката, не знаеше кой е истинският Деймън. Просто исках да го подразня, какво лошо имаше в това.

Изсмях се, как можеше да твърди, че той е..аз?
- Е "Деймън"..мога да докажа по десетки различни начини, че не си този за който се представяш. Да видим..как се казва тя? - казах след малко, а той замълча. Усмихнах се доволно, докато Джен съвсем се беше объркала..

Замислих се.. Онова момиче, което ме помисли за Деймън в дискотеката на острова ме беше питала за някаква Джен.. дали беше това момиче, е..нищо не пречи да опитам.
- Джен.. - казах след малко и се усмихнах доволно, докато двойникът ми се намръщи, беше толкова забавно.

- Ами да ти кажа на беше нужно. - казах след като тя ме удари. Нещо се случваше с нея, тя беше вампир, можеше да усети кой е вампира тук, докато онзи срещу мен беше само някакъв си магьосник. Дръпнах Джен към себе си.
- Можеш да усетиш, че той дори и не е вампир! - казах така че, двойника ми да не чуе.

След като Джен се отдалечи седнах на една пейка, по-далеч от онзи..ъм, дори и не му знаех името..така де, двойника ми. Огледах се наоколо, нямаше почти никого. Станах от пейката и тръгнах към тази, на която седеше Джен, седнах до нея.
- Все още искам да знам къде беше цяла седмица. - казах след няколко минути.

Не обърнах внимание на случилото се с Джен. Огледах се наоколо, магьосника си беше тръгнал, явно му беше писнало да се представя за мен..надям се.
- Хайде да се прибираме. - казах след малко и станах от пейката. Махнахме се от парка, тъкмо пресичахме улицата..загледах се някъде и един автобус ме блъсна..

Когато пресичахме улицата изневиделица се появи някакъв автобус и блъсна Деймън. Отначало се
паникьосах, не знаех какво да направя. След няколко минути обаче се съвзех и бързо извадих телефона от джоба си. Точно когато щях да кажа къде точно бяхме за да дойде линейката, падна батерията ми.
- По дяволите! - викнах и захвърлих телефона. Счупи се но изобщо не ми пукаше. В този момент мина едно такси. Спрях го и шофьора ми помогна да качим Деймън в таксито.
- Към болницата - едва успях да кажа но май не беше нужно тъй като шофьорът сам се досети.
- Моля те недей да умираш точно сега.. - казах тихо. Цялата треперех..

С Кар дойдохме в парк "Рath". Разходихме се, а после седнахме на една от пейките. Огледах парка, нямаше много хора, по пейките седяха предимно възрастни хора и майка с деца. Странно, усещах, че има и други вампири наоколо освен мен и Каролайн. Огледах още веднъж внимателно хората в парка, но не видях никой познат и не усещах кой е вампира, беше странно.
- Усещаш ли това? - обърнах се към Каролайн.

-Да,усещам го. - обърнах се назад,и усетих лек полъх.
-Кат,хайде да обиколим,да видим може да срещнем някой.
Усещах наистина странно чувство.Нещо сякаш се движише зад нас,но винаги когато се обръщах нямаше никой.

Станах от пейката без да казвам нищо, Каролайн също. Започнахме да обикаляме из парка. Минахме покрай една пейка, на която седеше едно момче, усещането се усили. Явно беше вампир, не го познавах. С Каролайн се спогледнахме и продължихме да вървим.

След като си тръгнахме от дискотеката дойдохме в парка, където ядохме захарен памук. Тя явно беше пийнала малко повече, и се държеше по отпуснато отколкото ако бе трезва, което ми харесваше.

Дойдохме в този парк. Беше приятно. Поне доколкото помня, защото бях пийнала малко в повече. Явно на Кевин му харесваше или поне се надявам. По едно време паднах и Кевин ми помогна да се изправя, при което предложи да ме откара вкъщи.

Пренесох я на ръце до моя Ягуар и я настаних удобно на седалката. През целия път не каза нищо, предполагам че я е било срам от това което стана. Когато стигнахме тя ме покани да вляза и ми предложи питие, но аз отказах, за да не я притеснявам. Дадох й номера си в случай че има нужда от нещо и си тръгнах.