Къщата на Джен Линд

Така се бях унесла в мислите си че изобщо не чух думите на Деймън.
- Деймън, трябва да поговорим - казах и станах от дивана. Хванах го за ръка и го поведох към стаята си. След като затворих вратата въздъхнах дълбоко.
- Превръщам се в демон. Не ме питай как и защо аз самата не знам. Реших че трябва да замина далеч от тук докато свърши трансформацията. Не знам все още къде ще отида но знам, че ще е далеч от тук. Също не знам кога ще се върна. Зависи кога ще свърши трансформацията. - казах на един дъх и седнах на леглото очаквайки да се ядоса, развика и още много неща. Просто трябваше да замина, да се откъсна за малко от всичко това. Да си почина и да помисля какво ще правя от тук нататък. Животът ми беше пълна бъркотия и вярвах, че ако замина ще мога да мисля по-трезво.

Джен каза, че трябва да поговорим..отидохме в стаята й. Изслушах я внимателно..Демон? Но как е възможно това? Бях чувал за демоните, че са духове със свръхестествени способности. Но..Джен дух? Не можех да кажа нищо, това със заминаването не ми допадаше особено, но щом беше решила така..не можех да я спра.
- От къде си сигурна..може да се превръщаш в нещо друго. Чувал съм, че демоните са духове..или нещо такова. - казах след няколко минути и се приближих към нея. И все още не можех да повярвам, че тя се превръща в демон..Мислех, че това е просто мит, но явно демоните наистина съществуват. Едва ли трансформацията щеше да продължи повече от няколко седмици или поне се надявах. Не бях особено запознат с тези същества, е..поне бях наясно, че са по-силни от вампирите.

- Няма в какво друго. Не може да се превръщам примерно в.. Ангел - засмях се. Аз ангел? Това ако не го видех с очите си определено нямаше да го повярвам. Станах от леглото, приближих се до Деймън и го целунах.
- Наистина, ще се върна в най скоро време. - прошепнах му. Още утре щях да отида и да си взема билет за някъде далеч от тук и щях да замина колкото се може по-скоро. Исках всичко това да свърши. Дали щях да имам нови дарби след като стана напълно демон? Та разбира се, демоните нямаха като дарби внушение и т.н. Лошото бе, че не се знаеше за колко ще отсъствам. Дали с месеци? Или пък години? Не, не. Невъзможно трансформацията да продължи с години. Най много 1-2 месеца. Предполагам.

Джен се приближи към мен и ме целуна. Покрай всичко това съвсем забравих за Виктория..май щеше да е по-добре Джен да си остане вкъщи тази вечер..добре че Виктория не знаеше къде живее.
- А, има и други възможности. Фея? Не, не..Русалка? -засмях се. Определено не си представях Джен като фея, русалка или ангел, гледката щеше да е..странна.
- Къде ще заминеш? - казах след няколко минути. Не ми се искаше да заминава, този път нямаше да е само за седмица, може би трансформацията щеше да трае няколко месеца, но какво да се прави..

- Не знам.. Може би в Берлин или в Лондон.. Не съм сигурна. - казах и отворих гардероба. За всеки случай си сложих в куфара всякакви дрехи. Зимни, летни, всякакви.
- Надявам се да ми стигнат парите. Особено ако отида в Лондон, там е много скъпо - казах по някое време. След около 1 час мотаене куфарите ми бяха готови.
- От там ще си взема телефон и ще ти се обадя по някое време - погледнах през прозореца. Дъждът беше спрял и можех още сега да отида за билет.
- Да отида ли за билет сега? - погледнах към Деймън. В този момент усетих остра болка във врата, същата като онази която усетих когато ме ухапа върколака. Това можеше да идва само от едно място - сестра ми.
- Катрин! - казах изведнъж.
- Върколак е ухапал Катрин! Чувствам го. - казах и излязох от къщата напълно забравяйки за дъжда. Нещо ми подсказваше къде се намира тя. Тръгнах натам.

Седнахме кротко и спокойно на дивана докато Джен разговаряше с Деймън който беше дошъл след малко.Дватама разговаряха на някаква тема и долаявах само някои думи.Достатъчно бях изтощена да мисля за още.Говорих си със Симон,но накрая реших да си тръгна въпреки,че навън още валеше.
- Джен аз ще тръгвам... - заявих.Преди да е казала нещо изхвърчах през вратата.Нямаше и две карачки и веше съперничих на мокра кокошка.

Лиса си тръгна от къщата, още валеше, но не толкова силно. Включих телевизора и се загледах в едно предаване, в този момент получих смс от..Стивън.
- Да, сега се сети.. - измрънках и погледнах през прозореца. Дъжда не се усилваше, напротив..дори и намаляваше. Станах от дивана и изключих телевизора, излязох от къщата, опитвайки се да не са заприличам на плашило. Тръгнах към една дискотека, Стивън не беше уточнил в коя точно.

Пристигнахме в къщата и Деймън остави Катрин на дивана. Чакахме около половин час да се събуди и накрая се ядосах.
- Какво става няма ли да се съвзема някога? - приближих се до нея и започнах да й удрям шамари, току виж се събуди. Продължавах да я удрям докато бузите й не почервеняха накрая. След още малко тя се събуди.
- Алилуя! Какво толкова сънуваше че трябваше да те бия за да се съвземеш?! - викнах. И отново приближих китката си до лицето й.
- Пий! - заповядах. Тя ме изгледа странно.
- Какво ме гледаш, пий ти казвам! - заповядах отново този път по-силно.

По едно време усетих, че някой ми удря шамари. Съвзех се и отворих очи, до мен стоеше Джен и ми крещеше някакви неща. Приближи китката си до лицето ми и ми каза да пия от кръвта й. Единственото, което помнех беше как нещо скочи върху мен и ме захапа за врата, как се бях озовала тук..сигурно това беше къщата на Джен. Тя ми предлагаше от кръвта си..значи ме беше ухапал..върколак? Разбира се..тази вечер имаше пълнолуние, съвсем бях забравила. Никога до сега не ме беше ухапвал върколак, болката беше непоносима. Не смятах, че Джен ще направи това за мен, въпреки, че и аз й дадох да пие от кръвта ми, когато я ухапа върколак. Джен продължаваше да тика китката си в лицето ми, без да се усетя хванах ръката й и започнах да пия от нея. Жаждата за кръв се усилваше, въпреки това пих нужното количество, за да не умра. Усещах как постепенно раната ми заздравява.

След като тя пи от кръвта ми и раната заздравя се качих в стаята си и се преоблякох тъй като цялата бях мокра от дъжда. Изсуших си косата със сешоара и слязох отново в хола.
- Оф трябваше да отида за билет, съвсем забравих - казах по-скоро на себе си.
- Гладна ли си? - обърнах се към Кат. Аз лично се бях изтощила доста от всичко това и на мястото й щях да умирам от глад.
- Тази вечер ще е добре да останеш тук, лудата може пак да те нападне ако излезеш. Ще ти дам от дрехите си, да не седиш мокра. - Казах и й обясних подробно къде е стаята ми за да отиде и да се преоблече. След като отиде седнах на дивана до Деймън и въздъхнах.
- Съжалявам че ти се развиках - казах по някое време.

Изненадах се от милото държание на Джен, държеше се така, сякаш се разбирахме от години. Упъти ме към стаята си, за да се облека. Качих се на горния етаж и влязох в стаята с надпис "Джен". Отворих гардероба, който беше препълнен..точно като моят. Взех дрехи и ги облякох. Да си призная Джен имаше добър вкус. Разгледах стаята й, имаше легло, разбира се, кой би имал спалня без легло.. няколко шкафа и още куб други неща. Излязох от стаята й и затворих вратата.

Дойдохме в къщата и оставих Катрин на дивана, изчакахме около 30 минути да се свести и Джен се вбеси. Започна да я удря..докато не се свести. Не бих искал да съм на мястото на Катрин в този момент. След като тя се свести пи от кръвта на Джен. Учудих се от това как се държа Джен към Катрин, беше съвсем мила, това си заслужаваше да се види. След като Кат се качи в стаята на Джен да се облече тя седна до мен и ми се извини за това, че ми се развика.
- Да.. няма нищо. - погледнах я.
- Държа се много..мило с Катрин, на какво се дължи това? - казах след няколко минути и я погледнах.

- На нищо. Няма на какво да се дължи. Може да е от трансформацията, кара ме да се държа глупаво - излъгах. Не исках да си призная че се бях изплашила за живота на Катрин дори самата аз не можех да го приема. В този момент тя слезе долу. Беше си избрала лилава блузка и къси панталонки, за които дори не знаех че ги имам.
- Ако си гладна си вземи нещо от кухнята аз отивам да си стягам багажа - казах и тя ме изгледа учудено. Та разбира се, нали не знаеше че ще заминавамл. Качих се в стаята си и отворих куфара. Извадих някакви дрехи от гардероба и ги сложих в куфара като дори не ги сгънах. След това си взех няколко от личните си вещи и слязох долу.
- Аз.. Ще тръгвам - казах.

Джен се качи в стаята си, след около половин час се върна в хола с един голям куфар. Каза, че ще тръгва към летището. Станах от дивана.
- Чакай, ще дойда с теб до летището. - казах и отидох до нея, излязохме от къщата. Повикахме такси, след около 10 минути едно такси спря пред къщата. Качихме се в него, шофьора попита за къде сме.
- Към летището. - казах.
- И да си купиш нов телефон. - обърнах се към Джен по някое време.

Джен явно заминаваше някъде, Деймън отиде с нея до летището. Джен беше казала, че "лудата" може пак да ме нападне..значи знаеше кой ме ухапал. Въпреки това реших да се прибирам. Излязох от къщата, но не тръгнах към къщи, а на където ми видят очите. От всичко това исках да се разходя и да остана сама за малко..

Влязох вкъщи и веднага се качих в стаята си. Изпразних куфарите и набутах дрехите в гардероба - после щях да ги подреждам. Облякох си една блуза, един черен клин и едни ботуши. След това влязох в банята и изправих косата. Също си сложих си гланц и малко грим. Кой знае как изглеждах но все пак.. Слязох в хола и си пуснах телевизия докато дойде Деймън. Тогава се сетих че колата ми все още беше пред къщата му. Дано да дойдеше с нея, не ми се ходеше пак до там честно казано изобщо не ми се ходеше пеш. Бях се изморила след всичко което направихме в къщата му.

Първо мислех да отида пеша до къщата на Джен, но изобщо не ми се ходеше пеша и до дискотеката.. Забелязах, че ключовете са в колата й, качих се в нея и тръгнах към къщата й. Стигнах до къщата и позвънях на звънеца. Когато ми отвори и подадох ключовете от колата. Предположих, че няма да има нищо, че съм отишъл с нея. Всъщност се изненадах, че тя се е приготвила, все пак беше минал само един час, а тя в това отношение си беше доста бавна.

- Какво мислиш? Да, прав си май трябваше да си накъдря косата отивам да го направя - отговорих сама на въпроса си и тръгнах отново към банята като преди това му направих знак да влезе. Отне ми половин час да си оправя косата която изобщо не стоеше както исках.
- Офф - измрънках като видях че не се получава. Не можех да я накъдря незнайно защо, постоянно се изправяше. След около още 20 минути успях някак си да я накъдря но не ми хареса как стоеше. Слязох в хола отново.
- Ужасна е знам - казах и за пореден път се качих в банята. Започнах да я изправям - отново.

Дори и не ми даде възможност да отговоря, а направо се качи горе. Седнах на дивана и търпеливо я изчаках. Тя слезе, но реши, че отново не става след което отново се качи горе. Станах от дивана и тръгнах след нея. Влязох в банята, където беше тя. Погледнах я, изправяше си косата.
- Стига, ще закъснеем. Изглеждаш добре. - казах.

Когато влезе си бях изправила косата само наполовина. Другата половина беше накъдрена. След като той ми каза че изглеждам добре едвам се сдързах да не му хвърля нещо.
- Шегуваш ли се?! Така ли ще ходя?! - посочих косата си.
- Ще чакаш а и има цял половин час докато отвори дискотеката - казах и продължих да си изправям косата. Деймън се облегна на стената и зачака.
- Би ли слязъл в хола моля? Изнервяш ме така - казах нервно.

Засмях се.
- Добре, както искаш. - казах и излязох от банята, отидох в хола и седнах на дивана. Джен слезе в хола, беше се приготвила..най-после.
- Тръгваме ли? - казах и станах от дивана. Нямаше да се учудя ако отново реши да си направи друга прическа.

- Не чакай! - казах и точно когато беше готов да се развика го прекъснах:
- Да си взема телефона - казах с нормален тон и се качих в стаята си. Прерових чантата си но не успях да го намеря.
- Къде по дяволите е отишъл.. - измърморих. Извадих всичките си чанти на леглото и започнах да го търся. След малко Деймън се качи и след като видя че още не съм си намерила телефона наистина се ядоса. Или поне така ми се струваше.. Но не можех да тръгна без телефон, ами ако се случеше нещо? Не, не трябваше да го намеря на всяка цена.

Влязох в стаята й, тя все още си търсеше телефона. Видях го на един шкаф, засмях се. Тя ме изгледа сякаш казваше "на какво пък се смееш сега", отидох до шкафа и взех телефона. Подадох го на Джен. Седнах на един стол.
- Какво е този път? - засмях се.

"И за пореден път доказах колко съм тъпа. Как може такова нещо? Телефонът е бил пред носа ми а аз не го видях.." помислих си и съвсем случайно погледа ми попадна върху часовника на стената отсреща. Беше 3:05 вече.
- Ставай! - казах и той ме изгледа странно.
- Ставай закъсняваме! - повиших тон отново. Той стана и след минути бяхме до колата. Деймън избърза да седне зад волана май го беше страх да не карам аз.. Седнах на мястото до него. Той запали колата и започна да кара към дискотеката..

След като Деймън ме видя да се целувам с онзи, излязох от тоалетните платих си сметката и тръгнах към вкъщи съвсем забравяйки за колата. Когато се качих в стаята си се проснах на леглото и моментално заспах. На сутринта се събудих с ужасно главоболие, дрехите ми миришеха на алкохол и цигари а в косата приличах на чудовище. Отидох бързо в банята, изкъпах се, облякох си чисти дрехи и си оправих косата. Слязох на долния етаж, отидох в кухнята и си сипах зърнена закуска. След като свърших със закуската си дадох сметка че не помнех абсолютно нищо от миналата вечер. Отидох до гаража и видях че колата не е там.
- Къде ли е? - казах си. След това си помислих че Деймън може би знае. Запътих се натам.