Къщата на Джен Линд

Малкия хол:
Къщата на Джен Линд Minimalist-Modern-Living-Room-Decorating-Ideas-with-Elegant-Furniture-Design

Големия хол:
Къщата на Джен Линд Living-Room-With-Sofa-Large-And-Very-Elegant-long

Кухнята:

Трапезарията: Къщата на Джен Линд Trapezariq2

Всекидневната:

Къщата на Джен Линд %D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%8F

Къщата на Джен Линд %D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%8F

Спалнята и банята на Джен:
Къщата на Джен Линд Index.php?action=dlattach%3Btopic=4641

Къщата на Джен Линд Bathroom%20remodeling

Спалнята и банята на Симон:
Къщата на Джен Линд Bedroom-design-huelsta-tamis-554x367

Къщата на Джен Линд Interior-design-for-bathroom

Спалнята и банята за гости:

Къщата на Джен Линд Bedroom-design-pictures

Къщата на Джен Линд Bathroom-design-ideas-Axor-8

Домашен фитнес:
Къщата на Джен Линд GYM_9-pa

Библиотеката:
Къщата на Джен Линд White-house-library

Зимната градина: Къщата на Джен Линд %D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0+%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0+4

Вътрешния басейн:
Къщата на Джен Линд _S211195

Външния басейн:
Къщата на Джен Линд Cyprus-and-Greece-swimming-pool-safety-nets_mainphoto_13_0x320

Градината:

Къщата на Джен Линд More_2

Гаража:

Къщата на Джен Линд Residential-Garage-Doors-3

Отключих вратата. Външно къщата беше просто прекрасна, чудя се как до сега не съм знаела за нея. Отключих вратата и със Симон влязохме вътре. Оставих куфарите си до вратата и огледах хола. Беше доста голям, много по-голям от този в предишната ми къща. В средата имаше една масичка върху която бяха грижливо поставени бели рози. Тъй като беше вечер лампите светеха. Срещу дивана имаше голям плазмен телевизор. Отидох до прозореца и погледнах навън. Гледката беше потресаваща. От едната страна се виждаше гората а от другата Стрейндж. След малко установих, че това е големия хол защото в другия край на къщата също имаше хол, само че по-малък. Бях усмихната до уши но за момент усмивката ми се помрачи. Къщата ми напомняше за родния ми дом, където бях отраснала. Той приличаше много на този. Но бързо отхвърлих тези спомени. Честно казано, не очаквах нещо различно защото баща ми си беше доста богат. Качих се на горния етаж и докато вървях по коридора видях врата на която имаше една табела. Приближих се и видях че пише "Джен". Дали това беше стаята ми? Понечих да отворя вратата но беше заключена. Точно до вратата имаше една масичка на която беше поставена ваза със цветя. Не знам какво, но нещо ми стана и повдигнах вазата. Оказа се, че под вазата имаше ключ. С него отворих вратата и не можах да повярвам на очите си. Видях стая. Моята стая. Тази стая беше точно така обзаведена както беше и тази в родната ми къща. Огледах се и видях че има доста мои неща. Дори леглото беше съвсем същото. Преглътнах сълзите си и отидох в банята. Без съмнение беше същата като моята стара баня. Върнах се отново в стаята си и видях че на едно шкафче имаше една снимка на която бях аз като дете и баща ми. Взех снимката и я погледнах. Накрая не можах да сдържа сълзите си. Толкова много спомени.. Миналото ми.. Когато бях просто едно момиченце.. Седнах на леглото и в същия момент се разплаках. Родителите ми ги нямаше.. Баща ми го нямаше.. Преди винаги знаех че когато имам нужда от нещо винаги можех да отида при него. Или пък когато исках да споделя с някого.. Баща ми беше част от живота ми, въпреки недостатъците си и го обичах. Той ме познаваше по-добре от всеки друг и ме разбираше също така добре. Имах доста силна връзка с баща си, а и всичките тези спомени.. Просто не можех да се сдържа. Колко много бих искала да върна времето назад.. Тогава когато бях дете и нямах никакви грижи. Бих променила много неща, но вече беше късно.

Vampire Брой мнения : 117 Join date : 19.07.2011

С Джен стигнахме до къщата й. Не очаквах нещо подобно, беше толкова голяма..и хубава. Влязохме вътре, Джен остави куфарите си до вратата и огледа хола, който беше доста голям и просторен. Изглежда тя не беше идвала тук до сега. Разгледах хола, имаше един голям диван, маса и няколко фотьойла, голям плазмен телевизор. Докато оглеждах всичко Джен изчезна някъде, явно беше някъде из стайте. Дори не забелязах, че все още държа куфарите си в ръце, оставих ги на пода, близо до дивана. Отворих някаква врата и се озовах в също така голямата кухня. Имаше няколко шкафа и най-различни домакински уреди. Излязох от кухнята и се качих на горния етаж. Вратата на една от стайте беше отворена, случайно надникнах и видях Джен да плаче.
- Добре ли си? - казах след малко. Може би искаше да остане сама, поне аз имах нужда да остана сама когато бях тъжна, но понякога това не беше достатъчно.

Симон влезе в стаята и ме попита дали съм добре. Веднага изтрих сълзите, оставих снимката и се усмихнах.
- Да, разбирасе че съм добре. Чувствам се отлично. - след минути изобщо не ми личеше че съм плакала. Отидох до банята и за всеки случай си измих лицето. Подпрях се за няколко минути на стената и след това отидох отново при Симон.
- Та какво мислиш за къщата? - попитах и веднага след това се сетих нещо. Тъй като тук бяха всичките ми стари неща, не би ли било логично тук да е и.. Старата ми кола? Хванах Симон за ръка и я отведох в гаража.
- Не мога да повярвам! - казах щом видях колата си. Бяха минали толкова години.. А странното беше че изглеждаше като нова.
- Това е старата ми кола. Не ме питай, не знам как се е озовала тук, но определено искам да видя дали работи. - Качих се в колата зад волана и потканих Симон да се качи до мен. След като го направи запалих колата. Уау работеше все едно беше нова! Със изключително силна скорост направих 2-3 обиколки и обърнах към вкъщи. Като вкарах колата в гаража погледнах Симон която сякаш всеки момент щеше да повърне.
- Си, какво ти е? - погледнах я. Наистина не изглеждаше добре. Докато чаках да се съвземе и да ми отговори погледнах отново към колата. Сигурно баща ми бе използвал дарбата си, да я направи както в първия ден когато я купихме. Все още ми се виеше леко свят от силната скорост. Карах доста силно, но бях прекалено развалнувана за да се контролирам. Като се замисля.. Току що карах точно толкова силно колкото когато взех шофьорската си книжка.

Vampire Брой мнения : 117 Join date : 19.07.2011

Джен каза, че е добре и бързо изтри сълзите си. На мен не ми изглеждаше така, но май не й се говореше за това. Тя ме поведе към гаража. Там имаше голяма, черна кола. Джен каза, че това е старата й кола, но на мен не ми изглеждаше такава. Тя бързо седна зад волана и ме подкани да седна до нея. След обиколките, които направи имах чувството, че ще повърна от това бързо каране. Слязохме от колата, все още ми се виеше свят.
- Добре съм, нищо ми няма. - казах след като се съвзех малко. След няколко минути вече се чувствах добре. Излязохме от гаража и се върнахме в къщата. Погледнах часовника си, беше 22:00 часа. Интервюто за работа като сервитьорка в една дискотека беше тогава. Мислех да се пробвам, и без това нямаше какво да правя по цял ден.
- В една дискотека търсят сервитьорки, искаш ли да се пробваме? - казах изведнъж.

Най после се прибрах вкъщи. Хвърлих чантата на дивана и започнах бавно да се изкачвам по стълбите към стаята си. По стълбите събух и обувките си и ги оставих там където ги събух. Просто нямах сили да се наведа и да ги взема. Очите ми се затваряха сами, всичко ме болеше, умирах от глад и бях супер изморена, но най вече ми се спеше страшно много. Колкото и да бях гладна дори и не опитах да стигна до кухнята. Влязох в стаята си. Едвам успях да си съблека дрехите и да си облека пижамата. Най ужасното обаче беше, че цял половин час се опитвах да отворя куфара за да я извадя, тъй като не бях изпразнила куфарите си. След това с триста зора стигнах до банята и си измих зъбите. Излязох от банята и влязох отново в стаята като за малко не се спънах от единия си куфар, който беше захвърлен на пода. Проснах се на леглото и моментално заспах. Дори не успях да се завия нито пък да затворя вратата на стаята си. Това беше най изтощителната нощ в живота ми а само като си помисля че отсега нататък ще трябва да свикна с това.. Едва ли ще издържа повече от месец. Чувството беше ужасно. Да си гладен, но да нямаш сили да отидеш до кухнята и да си вземеш нещо за ядене, защото си толкова изморен че дори не можеш да държиш очите си отворени.

Vampire Брой мнения : 117 Join date : 19.07.2011

Върнах се в къщата на Джен. Спеше ми се ужасно много, е..все някога щях да свикна на това работно време. Едва извадих пижамата от куфара, като очите ми се затваряха и..се прозявах. Качих се на горния етаж и влязох в една от стаите. Затворих вратата и съблякох униформата си, облякох си пижамата. Очите ми сами се затваряха, направо легнах на леглото, дори и не усетих кога заспах. Сигурно щях да спя до обяд..или поне така предполагах. Отворих очи по някое време..погледнах часовника на телефона си, който бях оставила на шкафчето до леглото. Беше 17:10.. Бързо станах от леглото и тръгнах към банята. Взех един душ, извадих си първите дрехи, които видях в куфара си и ги облякох. Излязох от стаята, Джен също излезе от своята..явно бяхме станали по едно и също време..
- Ъм..добро утро.. - казах след малко. Изобщо не беше утро, но за нас..

Станах по някое време защото проклетата аларма ме събуди. Не знаех колко е часът, просто бях изгубила представа за времето. Излязох от стаята и видях Симон.
- Добро - прозях се. Все още ми се спеше но бях и много гладна. Отидох в кухнята и си направих 2 сандвича. Сипах си портокалов сок и седнах в трапезарията. Започнах да ям. Едва когато изядох първия сандвич забелязах че все още съм по пижама но какво пък.. На стената срещу мен имаше един голям часовник. Погледнах го и установих че е 17:30. Нима бях спала цели 12 часа? Е, определено бях много изморена. Изядох и втория сандвич но все още бях малко гладна. Отидох отново до кухнята и си взех една ябълка. С ябълка в устата тръгнах към хола като първо си измих чинията и чашата. Седнах на дивана и си пуснах телевизия. Понеже нямаше абсолютно нищо интересно се качих, до стаята си, взех си лаптопа и слязох отново в хола. Прегледах пощата си - имах някакво писмо. Отворих го като едновременно си ядях ябълката. Беше от Емили.. Емили?! Емили която познавах?! Невъзможно! В него пишеше:

"Джен, научих че си се преместила в Стрейндж. Реших да дойда и аз да се нанеса тук, тъй като освен теб, и сестра ми Петя е в града. Пристигнах преди няколко дни и бих искала да се видим. Ако случайно не ме помниш, аз съм Емили от училище бяхме приятелки. Сигурно се чудиш как живея все още но аз.. Аз съм вампир. Тоест превърнаха ме, малко след като превърнаха и теб.

Пиши ми, Емили"

Писмото беше пратено преди около месец но аз чак сега проверявах пощата си. Чудех се какво да й напиша. За последно я бях видяла когато бях на 16 години. Накрая й написах:

"Здравей Ем. Съжалявам че не ти писах по-рано но чак сега проверих пощата си. Къде си в момента? Тоест къде живееш? Наистина се изненадах като видях че си ми писала не съм те виждала от както бях на 16. Но въпреки това не, не съм те забравила. Не бих могла да те забравя та ти ми беше нещо повече от приятелка.

Нямам търпение да се видим, Джен"

Веднага след като изпратих писмото си изядох ябълката. Отидох до кухнята и си взех още една. След това си изтеглих един филм от интернет и се загледах в него. Бързо установих че не ми се гледа филм. Изключих лаптопа и в този момент в хола влезе Симон.
- Хей Си искаш ли да отидем в някоя дискотека да потънцуваме? - казах и дори не изчаках отговор ами направо се качих в стаята си. Изпразних куфарите с дрехите на леглото и започнах да избирам дрехи. Накрая се спрях на един топ, едни къси гащички и едни обувки. Изправих си косата, сложих си съвсем малко спирала и гланц. След това отидох отново в хола. Симон още не се беше приготвила. Седеше на дивана и гледаше телевизия. Отидох до нея, взех дистанционото от ръцете й и изключих телевизора.
- Няма да скучаем. Хайде приготвяй се - подканих я.

Vampire Брой мнения : 117 Join date : 19.07.2011

Джен ме попита дали искам на отидем на дискотеката.. замислих се. Тя се качи в стаята си, след около десет минути се върна в хола с други дрехи. Е, какво ще скучаем с тази голяма къща ли?
- Ам..добре. - казах и станах от дивана. Тръгнах към..стаята си. Извадих едни къси панталонки и потник от куфара си, все още не си бях оправила багажа, а сега нямаше особено много време. Обух си обувките и си оправих косата, сложих малко грим и слязох в хола.
- Тръгваме ли? - казах и след няколко минути с Джен излязохме от къщата. Тръгнахме към дискотеката. После се сетих, че съм забравила телефона си в къщата.
- Чакай, сега се връщам. - казах след малко, Джен изгледа странно. Тръгнах по обратния път, за щастие не бяхме много далеч от къщата. Качих се в стаята и си взех телефона, който небрежно бях захвърлила на леглото. Взех си чантата и го прибрах в нея. Слязох на долния етаж, излязох от къщата и се върнах при Джен.
- Така.. всичко е наред. - промърморих и тръгнахме към дискотеката.

Стигнахме до къщата на Джен, и като казвам "стигнахме" имам в предвид, че тя вървеше, а аз я следвах, като през целия път мрънкаше да спра да я следвам. Тя беше забравила ключовете си, а беше 2 часа през нощта. Облегна се на вратата и започна да мисли за това колко е тъпа, ама разбира се..как ще пропусна да й прочета мислите в такъв момент?! Засмях се, а тя ме изгледа сякаш казваше "На какво по дяволите се смееш?!".
- А, да напомня, че можеш да останеш в старата си къща. - глупава усмивка се появи на лицето ми.
- ..или предпочиташ да спиш отвън. - добавих и се облегнах на къщата.

- Няма да е зле да спреш да ми четеш мислите. Имам няколко книги които са много по-интересни, ще ти ги дам утре. - казах иронично.
- И не, няма да дойда в старата си къща защото пак ще направиш нещо, ще ти простя и.. Старата песен на ново. Не - или се разделяме или се сдобряваме. Писна ми постоянно да се карам с теб. Разбираш ли? - казах това, което си мислех защото той пак щеше да ми прочете мислите и.. Абе какво да кажа. Не мога да разбера, как Деймън винаги успява да ме ядоса и после да направи нещо с което да ме накара да му простя. Дали ключовете от колата бяха в мен? Претърсих джобовете си и.. Да! Еврика! Щях да спя в колата! Не, че нямаше да съм схваната от всякъде на сутринта и че щеше да бъде удобно но беше по-добре от нищото. Отключих колата и влязох вътре. И сега накъде? Можех да ида при Петя и Крис.. Не, те кой знае какво правеха в момента.. При Бони? Дали си беше вкъщи? В този момент до колата се приближи Деймън.
- Какво има пак? Не виждаш ли, че мисля къде да отида? И реших - отивам при Бони - казах уверено. В този момент Деймън започна да се смее. Вече страшно ме изнервяше идеше ми да го убия. Излязох от колата и го притиснах към стената.
- Не е толкова смешно. А и да знаеш, че няма да се върна в онази къща. Предпочитам колата. И спри да се смееш! - извиках последните думи. След това се върнах на мястото си в колата и се усмихнах приветливо.
- Та.. Какво казваше?

Щом каза, че ще отиде при Бони започнах да се смея, не можех да спра.
- Съжалявам, не ти ли казах? Бони вече не живее в апартамента си. Няма пари за наема.. ии я изгониха. - казах след няколко минути.
- Таа.. вече живее при мен. - усмихнах се подло.
- Е, добре както искаш, но се съмнявам, че в колата ще ти е по-удобно от колкото вкъщи. - казах след няколко минути със също така подла усмивка на лице.

След последните думи на Деймън настъпи мълчание. "Какво да направя? Да се върна там?" помислих си. Обмислих добре всички други избори и накрая установих, че най разумното е да се върна. За една нощ нищо нямаше да стане. Сутринта щях да се събудя рано и да се върна тук. Е, да Симон щеше да спи но все пак.. Нямаше да й стане нещо кой знае какво ако се събуди за малко и ми отвори. А и бях мокра, трябваше да се изсуша по някакъв начин.. Погледнах към Деймън. Тази негова усмивка в момента ме дразнеше неописуемо много. Е, трябваше да призная обаче че беше прав. Не можех да спя мокра, а и в това състояние..
- Добре - казах тихо но Деймън ме чу. За жалост. Въздъхнах дълбоко.
- Качвай се - казах но май прозвуча някак си като заповед. След като Деймън се качи започнах да карам към "къщи". Мамка му едва преди 1 ден бях напуснала къщата а вече ми се налагаше да се върна! Това беше ужасно. А най гадното бе, че Деймън през цялото време се усмихваше подло и доволно. Това ме дразнеше най много от всичко останало..

Vampire Брой мнения : 117 Join date : 19.07.2011

Прибрах се в къщата, като по целия път се прозявах, бях изморена. Е, не че работих много, през повечето време си говорих с Лулу, но все пак.. Извадих ключовете от чантата си и отключих вратата. Влязох в къщата и затворих вратата след себе си, направо се качих в стаята си, въпреки, че бях гладна.. не бях яла нищо цял ден. Съблякох униформата и си облякох пижамата. Легнах на леглото и почти веднага заспах.

Стигнахме до къщата. Прозвънях на звънеца и за щастие Симон се беше събудила и не се наложи да звъня по 2-3 пъти. След като влязохме вътре се качих направо в банята и се изкъпах. След това си облякох чисти дрехи и си обух едни кецове.. Оправих си косата и придобих съвсем приличен вид. След това слязох в хола където на дивана седяха Лиса и Симон и си говореха.
- Вие.. Познавате ли се? - погледнах ги. Изглеждаха сякаш се познаваха от години и сега се бяха срещнали отново. Отидох до кухнята и си направих един сандвич след това седнах до тях на дивана и зачаках отговор от някоя. В този момент започна да вали, както и очаквах. Май тази седмица времето нямаше да е особено слънчево (за щастие).

Сисис ни отвори вратата и докато Джен се оправяше ние седнахме да си говорим,но и доста мълчахме.Може да бяхме приятелки и Джен да беше казала,че не е така както мисля,че никой не ме иска...аз пак си бях на това мнение.Джен дойде при нас ядейки сандчид.Това ми напомни,че не бях яла от доста време.Сигоно седмица,две...човешкта храна..и тя не ми се ослаждаше.Бях главно на алкохол.
- Да.Познаваме се. - отговорих накрая на въпроса на Джен с усмивка която обаче беше един голям фалшификат.

Vampire Брой мнения : 117 Join date : 19.07.2011

На вратата се позвъня, бяха Лулу и Джен. Не успяха да ме събудят, Стивън ги изпревари със смс-са, който ми прати. Джен се качи в стаята си, за да се оправи. През това време с Лулу седнахме на дивана в хола и си приказвахме. Джен дойде при нас, ядейки сандвич, попита ни дали с Лиса се познаваме. Преди да отговоря със сънения си гласец Лулу ме изпревари. Чак тогава осъзнах, че все още съм с пижамата. Станах от дивана и отидох в банята, изкъпах се и отидох в стаята си. Облякох едни дънки и потник Обух си кецовете и си оправих косата. Върнах се при Лулу и Джен, седнах на дивана.

- Лис, изглеждаш ми пребледняла искаш ли нещо за хапване? - обърнах се към Лиса която наистина не изглеждаше добре. Сякаш не беше яла от седмици. Отидох до хладилника и извадих едно пликче с кръв. Върнах се в хола и го дадох на Лиса.
- Не е прясна но.. - изядох сандвича си и си направих още един. Бях доста гладна, не бях яла нищо от.. Миналия ден. Пуснах телевизора но нямаше нищо интересно за това почти веднага го изключих.
- Трябва да си взема нов телефон.. Някоя година. - засмях се. Изобщо не ми се ходеше до магазина ама изобщо. Честно казано, не ми беше толкова зле без телефон. Никой не ме будеше, притесняваше, обаждаше в неудобен момент но без телефон не може.. Така че трябваше да отида по някое време.

След като ми съобще ,че не изглеждам добре Джен ми даде кръв.Гледах като хипнотизирана червената течност и я подадох и поклатих глава.
- Аз не..добре съм... - това ,че не се чувствах добре не означаваше,че не съм.Усмихнха се и гледах усмивката ми да е като истинска.Бях си добре..като изключим,че живота ми беше пълна каша.
- Ако искаш..ще си вървя... - посочих вратата зад себе си с палец.Задъвках долната си устна докато джен ядеше сандчива.

- Шегуваш ли се? Къде ще ходиш при този дъжд?! Ще се измокриш цялата. Тук ще седиш докато спре да вали - казах решително. След няколко минути си изядох сандвича. Погледнах към пликчето с кръв което се намираше на масата непокътнато. Не знам защо но.. Някак си се отвръщавах от кръвта. Дали беше понеже не бях пила скоро.. Не знам. Май не бях пила от.. Около 2-3 седмици но издържах. Дори се чувствах много по-добре от преди което беше още по-странното. Дали изобщо все още бях вампир? Или се превръщах в нещо друго? Но не беше логично тъй като можех да използвам дарбите си. И нещо което също беше странно е това че.. Чувствах присъствието на Алисия. Не знам как и защо. Но чувствах присъствието й. Сякаш беше някъде тук и всеки момент щеше да се появи отнякъде. Но не като вампир а като нещо различно. Нещо, в което се превръщах и аз. Може би трябваше да споделя с момичетата.. Те може да знаеха нещо по въпроса.
- Момичета, нещо ми става напоследък. Изпитвам отвръщение към кръвта, но мога да използвам дарбите си което означава че не съм човек. Чувствам се различно и също чувствам присъствието на Алисия - майка си. Въпреки че тя е мъртва. Чувствам че не е вампир и че е нещо различно, в което се превръщам и аз но не знам какво и защо. Знаете ли нещо по въпроса? Тоест случвало ли се е на ваши познати? - казах докато те ме гледаха странно.

Замислих се над думите и.Щракнах с пръсти.
- Демон.Каза,че е умряла нали.Има една книга...не и знам името,но има много заклинания вътре.Има заклнинание за възкресяване.Който възкреси това което иска уж може да го оправлява,но не е така.Съществото става жадно за кръв.Отначало може да изглежда нормално,но накрая полудява и откача.Може да избие цял град за по-малко от час. - обесних набързо.Но никой не можеше да усети,че наблизо или ,че въобще в града има демон,ако той самия не е такъв.
- НО само демоните могат да усетя,че наоколо има демон. - погледнах към Джен.Сигорно съм звучала като някоя откачена зубърка.Въздънха и поклатих глава.Не знаех много по въпроса,но мисля,че ми беше достатъчно.
- Също така демона може да бъде убит само с Демонично стъкло. - съобщих накрая като "черешката на тортата"

Повечето неща не ги разбрах но разбрах едно - превръщах се в демон.
- Искаш да кажеш.. Че се превръщам в демон? Но това как е възможно? - казах объркано. Не можех да разбера.. Аз демон? Но как..
- Как някой може да се превърне в демон? - попитах. Какво ми ставаше, по дяволите? Нима след като си 6 века вампир започваш да се превръщаш в демон? Това беше невъзможно. Но иначе как така ще се превръщам в демон. Ако Алисия беше демон и аз я усещах.. Според Лиса доколкото разбрах това означаваше че самата аз се превръщам в такава. Но как? И защо? Имах толкова въпроси.. Едва ли Лиса щеше да ми отговори на всички.. Отидох отново до кухнята и извадих от един шкаф чипс. Върнах се в хола, отворих чипса и започнах да ям. Така правех когато бях изнервена - тъпчех се с каквото ми видят очите.

Тръгнах към къщата на Джен, трябваше да я предупредя за пълнолунието тази вечер. Беше осем часа вечерта, оставаше около час до пълнолунието, чудесно..бях проспал целия ден. Едва ли Джен си беше вкъщи, но все пак.. Звъннах на звънеца и зачаках някой да ми отвори.

Преди Лиса да ми отговори се звънна на звънеца. Станах от дивана, с чипса в ръка и отворих вратата. Беше Деймън.
- Влизай - казах и той влезе.
- Какво има? - казах и седнах отново на мястото си. Ако се превръщах в Демон по-добре щеше да е да замина някъде докато приключи трансформацията. Добре, решението беше взето - щях да замина. Но сега идваше и трудната част.. Да го кажа на Деймън. По-добре да му го кажа сега, за да мога да замина в най скоро време. Симон и Лиса гледаха мълчаливо ту Деймън ту мен. А пък аз гледах Деймън очаквайки да ми отговори на въпроса.

Учудващо Джен си беше вкъщи. Отвори ми вратата и ме покани в къщата. Влязох вътре, а тя седна на дивана. Дори и не забелязах, че Лиса и някакво непознато момиче седяха близо до Джен. Струваше ми се позната, май я бях виждал някъде на острова.. Огледах хола, имаше един голям диван и няколко фотьойла, маса на, която бяха поставени бели рози. Джен ме попита какво има, как ли ще прозвучат думите "Пази се, лудата ми бивша върколак иска да те разкъса".
- Ами..тази вечер има пълнолуние..всъщност след около един час.. - казах след няколко минути и погледнах часовника си.
- Заради това с Виктория мисля, че трябва да внимаваш.. - добавих, докато Лиса и момичето, което не познавах гледаха ту мен, ту Джен.

» Къщата на Лиса
» Къщата на Катрин
» Гардеробът на Джен
» Къщата на Бела
» Къщата на Иън