Къщата на Деймън и Лиса

- Добре, щом така искаш - казах колкото можех по-спокойно. Знаех си че беше грешка да започна да харесвам отново някой.
- Може би си прав. Всичко това което стана между нас беше една огромна грешка. Нека да го забравим - казах и излязох от къщата. Тръгнах на някъде без посока.. Мамка му, не се бях чувствала така от 6 века насам!

Току що бях излязла от болницата и веднага се запътих към къщата на Деймън. Почуках на вратата и след няколко минути той ми отвори.
- Бременна съм - казах и влязох в къщата. Седнах на дивана и го зачаках да дойде. Отлично знаех че детето не е от Деймън но щеше да бъде забавно да мисли че е от него. Хем щеше да се върне при мен, хем детето щеше да има баща защото честно казано не знаех от кой е точно. Само последната седмица бях отишла поне с трима.

Почука се на вратата, беше Виктория. Каза, че е бременна и влезе в къщата, седна на дивана в хола. Преди около месец се бяхме напили и.. ъх, едва ли беше от мен, вампир съм за Бога! Е, Петя и Крис имат деца, което си беше друг въпрос.. Едва ли Виктория казваше истината, сигурно пак беше някоя от подлите й лъжи, но можеше и да казва истината. Седнах до нея.
- Аха..и мен какво ме интересува? - казах.

- Не се ли сещаш? Деймън! Детето е от теб! - повиших тон аз. Кой знае.. Можеше наистина да е от него но това беше почти невъзможно.
- Трябва да си поемеш отговорностите и да забравиш за онази - казах и самодоволна усмивка се появи на лицето ми. Оставих си чантата до мен и се разположих. Едва ли Деймъм беше чак толкова безотговорен че да не се погрижи за "детето" си. Поне този Деймън когото познавах не беше такъв. Дано не се е променил, защото това малко изчадие и без това ми пречеше.

Тя ми каза, че трябва да поема отговорностите си, това ми прозвуча някак смешно. Никога през живота си не съм искал деца, още по-малко да се грижа за дете, което дори и не е мое. Отначало повярвах за малко, че може да е бременна от мен, но ми звучеше нереално. Аз баща? Това и да го видя нямаше да повярвам..определено не си се представях с бебешка количка.
- Отговорности? Стига Вик, знаеш, че не е от мен. - казах съвсем спокойно.

- От теб е, Дей. Помниш ли когато преди по-малко от месец го направихме? Е, не съм спала с друг от тогава - излъгах. Наистина беше много безотговорен. Как можеше да го приема толкова спокойно?
- Та.. Кога ще кажем добрите новини на.. - поколебах се за миг. Опитвах се да си спомня името.
- А, да, Джен? - погледнах го. Много, страшно много, направо обожавах да го дразня. Това си ми беше в кръвта.

Отново започна да ме заблуждава, че детето е от мен, обаче аз не й вярвах. Чудех се дали изобщо е бременна, а ако беше определено не аз бях бащата..или поне така се надявах.
- Не смятам, че това засяга Джен.. мен също. - казах. Знаех, че лъже, мислите й я издаваха. Тази дарба често ми помагаше в такива моменти, особено когато Виктория опитваше да ме излъже. Не знам какво бих направил ако казваше истината..баща, та аз не ставам за баща.