Къщата на Деймън и Лиса

Раян си остави куфарите някъде и излезна.Идеше ми да се кача на горняи етаж да му открия куфарите и да ги метна през прозореца.Изръмжах и продължих да си гледам филма.След като свърши се качих до стаята си.Придадох си пак приличе нвид и слава на Бого сега не валеше и нямаше да заприличам на някоя луда.Слезнах на долния етаж.Отворих хладилника.Щом видях кръвта ми се догади.Май ще ставам вампир вегетарянец.Въздъхнах и затворих гладилника.Това,че не бях пила кръв от доста време нямаше да ми дойде добре,но не можех..не исках да пия кръв.Въпреки,че това си беше "в кръвта ми".Излезнах навън и се запътих на някъде без конкретка посока.

Стоях и гледах или по-точно слушах как Деймън говори с онази.. Дори името й не помня. След като най после затвори телефона се усмихнах.
- Тръгвам си, за сега. Но да знаеш че скоро ще се върна - казах и след като го целунах излязох от стаята. Не знам, може би не го харесвах наистина а просто исках пак да ми падне в краката. Бях свикнала така. И нямаше да го оставя на мира докато не се предаде. С тези мисли излязох от къщата и тръгнах на някъде, не знаех точно къде. Идеше ми да убия някого, без значение кого ей така за забавление...

С такси пристигнах пред къщата на Деймън. Пред къщата заварих забравената си кола, после трябваше да я взема от тук. Беше ми интересно как ще реагира Деймън след като ме види пред вратата си. Едва ли изглеждах много променена, бях си съвсем същата само дето не бях вампир а демон. Преди да почукам на вратата се поколебах за миг. Дали си беше вкъщи? Ами ако спеше или имаше работа? Не би ли било по-правилно да отида първо до къщи да си оставя куфарите и после да дойда тук? Всички тези въпроси се въртяха в главата ми, но накрая почуках на вратата. Не ми отвориха веднага, май не ме бяха чули. Който и да беше вътре. Ако изобщо имаше някой тоест. Почуках отново. Този път чух стъпки и не след дълго ми отвори за мое щастие Деймън. Настъпиха няколко минути мълчание докато Деймън ме гледаше сякаш съм паднала от Марс.
- Здравей - казах и се усмихнах накрая.

На вратата се почука, слязох долу, чудейки се кой може да е. Беше Джен? Не знаех, че се връща днес, не ми беше казала нищо. Изненадах се като я видях, не я очаквах, но се радвах да я видя. Липсваше ми, нямаше я доста време. Нещо в нея ми изглеждаше различно, не знам какво точно, но определено не беше същата.
- Не знаех, че се връщаш днес. - казах и направих няколко крачки на зад, за да влезе в къщата, докато я гледах учудено.

- Не, ще се прибирам и не ме гледай така, не съм извънземно - казах леко раздразнено и оставих куфарите на земята. В момента в който докоснаха земята станаха невидими, не ми беше приятно да ги гледам не знам защо. В този момент заваля.
- Пак ли.. - измрънках. Беше ми писнало до смърт от дъждовете в Лондон. Хванах невидимите куфари които при докосването ми станаха видими и с изключително бърза скорост, по-бърза от тази на вампирите се озовах седнала на дивана в хола а куфарите бяха до самия диван.
- Какво ново тук? О, не нека позная - почти нищо. А щом е почти значи все пак има нещо ново и.. Какво е то? - казах.

С бърза скорост тя се озова на дивана, беше по-бърза от преди, демоните бяха по-бързи от вампирите..явно. Отидох до дивана и седнах до нея. Тя попита какво ново, всъщност нищо за което да знам.
- Нищо, без теб и лудите неща, които правиш тук е скучно. - засмях се.
- Какви са новите ти дарби? - казах след няколко минути и я погледнах. Сигурно имаше нови дарби, така де..до колкото знам само вампирите имат внушение. А дали сега внушението ми й действаше..все пак като демон е по-силна от мен, това не беше добре..поне не за мен.

- Същия въпрос беше задал и като се запознахме. - засмях се.
- Няма да ти кажа, нека е изненада. С времето сам ще разбереш. За сега видя че мога да правя невидими различни неща и че скороста ми е изключително бърза. А между другото кога ще идем при слоновете? Обеща ми. - подсмихнах се и го прегърнах.
- Липсваше ми.. - казах.
- А, нали не си се уредил с някой друг за партито поради откриването на новата дискотека? - казах и го изгледах странно. Докато идвах насам минах през новата дискотека и така научих че ще има парти от което в никакъв случай нямаше да отсъстваме.

Така и не пожела да ми каже какви са дарбите й, израза "сам ще разбереш" ме плашеше малко. Каза, че съм и липсвал и ме прегърна, тук беше момента да кажа "ти на мен също", докато не ме дали не съм се уредил с някой за откриването на новата дискотека, от къде знаеше за това.
- Не съм, от къде знаеш за това? - казах. Ако не се беше върнала днес не знам с кого щях да отида, предполагам сам или дори и нямаше да ходя..

- Аз всичко знам. Съмняваше ли се? - казах. Погледнах навън.
- Няма ли да спре да вали някога? - казах и Деймън ме изгледа страно сякаш питаше защо искам да спре да вали. Та нали все пак аз обичах дъжда.
- В Лондон постоянно валеше. Писна ми да се мокря през 5 минути - станах от мястото си и започнах да се разхождам из хола. Беше ми скучно да стоя на едно място. В Лондон бях свикнала да се разхождам и да съм постоянно навън а сега трябваше да стоя затворена в някакъв си хол. Въздъхнах и отново седнах на дивана.

Изгледах я странно след като каза "Няма ли да спре да вали някога?", е да..в Лондон валеше много, но е за предпочитане пред онова горещо слънце, което напоследък не изгрява много тук.
- Ами ти какво очакваш.. това е Лондон. - засмях се. Тя се върна на дивана, приближих се към нея и започнах да я целувам.

Когато започна да ме целува разбира се веднага разбрах какво иска. За миг се поколебах, току що се бях върнала от Лондон а и се обзалагах че в къщата не сме само ние, сигурно имаше и други хора тук. Но какво толкова.. Започнах да отвръщам на целувките му. По едно време започнах до разкопчавам ризата му но не я свалих. Бях легнала на дивана а Деймън беше върху мен.
- Не.. Не тук - казах тихо но Деймън ме чу.

Тя отвръщаше на целувките ми, разкопча ризата ми. След като изрече "не тук" се сетих, че Ерин може би беше вкъщи, можеше да влезе в хола..или някой друг. Станах от дивана, качихме се в стаята ми. Затворих вратата, е не точно..по-скоро я бутнах. Продължих да целувам Джен, бавно свалих блузата й и я хвърлих някъде зад себе си, като не спирах да я целувам.

Свалих ризата му и го бутнах на леглото. Докато си "играех" неволно го одрасках с ноктите си по врата. При вида на кръвта признавам че ми се догади но се стараех да не гледам натам. Много обичах да съм отгоре и това че Деймън ме оставяше ми беше много приятно. По натам можеше да си послужа и със зъбки някъде но за сега реших че драскането му е достатъчно. Панталоните му и изобщо всичките дрехи които носеше започнаха да ми пречат по едно време така че ги свалих. Доволна усмивка се появи на лицето ми.

Джен ме бутна на леглото и свали всичките ми дрехи. Одраска ме по врата, откъдето потече кръв, след около минута "раната" заздравя. Бутнах да настрани и се озовах върху нея. Понеже аз нямах никакви дрехи по себе си свалих панталоните й, хвърлих ги някъде, а след това сутиена й, който също хвърлих някъде на пода. След няколко минути вече беше и без бельо. Понеже тя ме драскаше с ноктите си забих зъби във врата й. Не пих много от кръвта й, напротив дори и малко от количеството, което по принцип пиех.

Раната ми заздравя за няколко секунди. Разбира се по-бързо от тази на Деймън. Изведнъж ми хрумна нещо. Имах за дарба елемента огън, това беше в моя полза. Тъй като той беше върху мен, не можех да се мърдам много но това не ми пречеше за да направя това което бях намислила. След минута около леглото започна да гори огън но бях направила така че само да гори без да съсипва нищо. Бързо Деймън започна да се изпотява което ми харесваше още повече. Преобърнах ни така че аз да съм отгоре. Огънят не ми влиаеше, по някакъв странен начин, повечето дарби на демоните влияеха на тези около тях но не и на самите демони.

След като пих от нея Джен направи така, че около леглото да гори огън. Опитах да го спра, но успях само наполовина, тя беше много по силна от мен. Знаех си, че това няма да свърши добре..поне за мен. Започвах да се изпотявам от този огън, докато на Джен изобщо не й влияеше.
- Ясно, схванах.. Сега го спри. - казах и погледнах към пламтящия огън в стаята.

- Казах ти че сам ще разбереш какви са дарбите ми и ето, видя още една от тях - казах и без дори да поглеждам към огъня той изведнъж спря. Сигурно Деймън се изненада че в стаята не е задушно но аз бях овладяла дарбите си за това кратко време в Лондон. Деймън тръгна отново да сменя позата в негова полза, но не му позволих. Все пак обичах аз да контролирам нещата. Сега, като демон ми беше много по забавно. А и лудата му бивша не ме заплашваше вече. И най важното - бях по-силна от Деймън. Това направо ме караше да съм на върха на щастието.

Парите които ми даде Деймън се оказа че не стигат и за двете рокли които си харесах а аз нямах намерение да избирам между тях. И двете ми харесваха много така че щях да ги взема на всяка цена. Слязох в хола но не го намерих там. Обиколих целия първи етаж и накрая разбрах че или е излязъл или е в стаята си. Е, нищо нямаше да загубя ако проверя. Докато отивах натам едновременно броях и парите. Отворих вратата и.. Видях нещо което не трябваше. Май беше по-добре да чукам отсега нататък. Той беше в леглото с.. Хъм.. Едно момиче и правеха.. Добре че бяха завити.
- Извинете. Дей ще дойда по-късно - казах набързо и излязох от стаята като затворих вратата след себе си.

Изведнъж в стаята влезе Ерин..трябваше да заключа вратата.
- Братовчедката ми..забравих да ти кажа. - казах и продължих да я целувам. След като свършихме станах от леглото и се облякох. Джен също стана от леглото и започна да се облича.

След като се облякох погледнах часовника си.
- Боже трябва да се приготвям - казах бързо и буквално изхвърчах от стаята. Слязох до долу, взех си куфарите и тръгнах към къщи. Едва ли Деймън щеше да се расзърди че го оставих така, но трябваше да се приготвям за партито. Докато си подредя багажа, докато си избера дрехи, докато си оправя косата и там каквото още имах да правя.. Времето щеше да "излети" въпреки че имаше повече от 1 час до партито. А и доколкото бях разбрала щеше да има някаква изненада а аз умирах за изненади. Бях си любопитна какво да се прави..

След като си тръгнах от дискотеката се прибрах вкъщи. Бях ядосан от това, което видях, затова реших направо да си лягам преди да изпочупя всичко в къщата. Качих се в стаята си и легнах на леглото. Събудих се на сутринта, отидох в банята и се изкъпах. Облякох чисти дрехи и слязох в хола. В този момент се звънна на звънеца, беше Джен. Пита ме къде е колата й.
- На паркинга при дискотеката, предполагам. - казах студено. Сигурно не помнеше нищо от миналата вечер, беше пила повече от мен. Добре, че аз не бях пил много, иначе нямаше да помня нищо.

Той ми отговори но.. Сякаш нещо беше станало миналата вечер. И съдейки по изражението му щом ме видя, не беше добро. Ох какво ли бях направила пак? Сигурно съм бутнала някой от върха на някоя сграда или нещо по-лошо.
- Станало ли е нещо снощи? - погледнах го. Все още имах ужасно главоболие и помнех случилото се чак от когато бяхме в къщата ми. Останалото, дискотеката, какво е имало там и т.н.. Не го помнех. Изглежда на Деймън не му беше особено приятно да ме види. Така и не отговори на въпроса ми.
- Мисля че те попитах нещо - повиших тон. Цялото му мълчание адски ме изнервяше.

Тя ме пита дали е станало нещо снощи. Отначало предпочетох да замълча, иначе щях да се ядосам още повече.
- Кога точно..преди или след като се целуваше в тоалетната с онзи..как му беше името..а да, беше непознат? - изгледах я ядосано.

- Моля?! - не се сдържах и викнах. Хах, ето поредната ми глупост.
- Не ме гледай така, знаеш какво става когато съм пияна! Нима беше по-добре когато спах с теб, а ти тогава беше почти непознат за мен?! - отново викнах. Дразнеше ме погледът му, изобщо цялото му изражение ме дразнеше.
- И в края на краищата винаги правя глупости, сякаш не знаеш - казах вече по-спокойно. Той не казваше нищо, просто мълчеше.
- Добре, Деймън след като толкова те дразни защо изобщо сме гаджета? Въпреки че ти, си направил много повече такива неща отколкото аз - продължих да му викам.

Тя започна да ми вика някакви неща, които изобщо не слушах. Заслушах се в последните й думи. Какво толкова бях направил..е добре де, това с Петя, заради, което Крис още ме мрази, но в крайна сметка тогава дори и не бяхме заедно.
- А, да вече не сме. - казах. Не ми беше приятно да го кажа, но това, че бях вбесен ми помагаше донякъде.