Къщата на Деймън и Лиса

Хих! Новата къща в която ни пратиха "родителите" ни не беше зле. Само като си помисля че ги беше страх от нас и направо ми се плаче от смях!
- Милите ми сестрички не са тук - казах иронично и се усмихнах доволно. Те в какво ли са превърнати? Хм не е моя работа. Излетях в стаята си.
- Ех да си вампир е супер по някой път. - Хвърлих си багажа и излетях пак в хола. Проснах се на дивана и си пуснах телевизия.

Изпратиха ме в тази къща. Отключих вратата, на дивана седеше едно доста привлекателно момиче, щом влязох тя ме погледна.
- Хей, какво правиш тук! - се разкрещя тя.
- Изпратиха ме тук. - казах небрежно и хвърлих куфарите на земята.
- Е, тук живеят ли и други хора? - казах и грубо се настаних на един от столовете. Какво ли щеше да е да живея с момиче..

- Хей! Кой ти е позволил да сядаш? - му извиках пак. "Дали да не исползвам дарбата си?" си казах но после се отказах.
- А и доколкото знам, тук живея аз и... Едни уж мой сестри - казах отново и го погледнах иронично. Беше... Сладък но съм виждала много по готини момчета от него.

- Хей..до колкото знам и аз живея тук..или по-точно ще живея - казах и погледнах иронично, настаних се по-удобно на стола. Мразя да ме командват, а това момиче май се опитваше да го направи.
- Та..ти си вампир нали, каква е дарбата ти? - казах и се загледах в големите й, кафяви очи.

- Не те интересува - казах и загледах телевизора.
- А и нещо много въпроси задаваш - казах иронично и го погледнах презрително.
- Но... Ако искаш ще ти покажа - казах и го погледнах право в очите.
- Стани от там и си удари главата в стената но... Леко - казах и той направи това което му казах. После се съвзе.
- Доволен?!?

- Охо..ще си играем на дарби ли? Добре тогава, аз убивам с поглед, да ти демонстрирам ли? - казах и погледнах злобно, сякаш наистина ще я убия. Хм..доста грубо беше това момиче, но май си характерите ни си приличаха, трудно ще се справя с нея, но аз никога не отстъпвам.

- Ха ха! Жалко че не можеш! Та нали вампирите сме мъртви! - казах и започнах да се смея. Боже този беше толкова глупав че няма вече докъде.
- Ако само това можеш, не си играй напразно - казах и се искисках отново

- Хаха. Не само това мога. Мога спирам времето и да разбирам когато някой ме лъже. Сякаш да накараш някого да си тресне главата в стената е голямо чудо. - казах и погледнах презрително.
- Та казваш имаш само тази глупава дарба, а? - казах, за да я подразни и по същата причина си качих краката на масата.
- Остър характер си кукло, но аз не се предавам лесно. - изгледах я злобно.

- Как ме нарече? Виж не съм някакви си ку*ка - казах ядосано. Погледнах го пак в очите и го накарах да ми се извини. Той го направи.
- Така е по добре - казах и се усмихнах доволно. След секунда се бях озовала пред него.
- Никой, чуй ме никой неможе да ми се подиграва, ясно?

- Ще те улесня и ще ти кажа, че аз не съм никой, аз съм Ерик, ясно? И не мислиш ли, че е тъпо сама да си се извиниш? - гледах разгневено.
- Чуй ме добре.. Никой не може да ми нарежда какво да правя, а най-малко някаква лигла, която се мисли за голямата работа.

- Лигла значи? - казах и го накарах да започне да се бие сам. Когато му казах да спре имаше синини.
- Ей това много ми хареса. Трябваше да си взема пуканки. Само да се беше видял!!! - казах и започнах да се смея на глас.
- Я сега кажи кой е лиглюто тук...

- Колко смешно, нали. Просто не се учудвам на какво ниво падна. Една синина нищо не е. - разсмях се.
- Та още не знам името ти. - казах и я погледнах небрежно. Трябва да измисля как да й го върна, няма да оставя това така. Хм..сетих се..дали носи на алкохол?

- Джен - казах презрително и студено.
- Е, ще си признаеш ли вече че нямаш шансове пред мен? - му казах и го погледнах като се усмихнах доволно.

- Я ме светни на колко години си, пък после ще реша какви са шансовете ми? - погледнах презрително. Изглеждаше по-малка от мен. Явно това момиче не знае как да се държи, дано не е наследено от родителите й, че иначе си представям какви са сестрите й.

- 18. И... Не се хаби знам че си на 19 и знам че си един разглезен певец - казах и се усмихнах презрително. Извадих от един шкаф алкохол, имах нужда да се отпусна. Сипах си в една чаша малко все пак не трябваше да се напивам...

- Разглезен? Да, за такъв ме мислят хората, които не ме познават. Но не отричай, че не ти харесва поне една моя песен. - казах, докато тя се наливаше с алкохол.
- Оо..ама ти пиеш, о да..вярно.. имаш 18, макар, че въобще не ти личи? - казах, за да я ядосам и успях.
- Ако ще прилагаш гадните си номерца не се хаби. - разсмях се на глас.
- И няма почерпиш новия съквартирант с чаша алкохол? - казах и взех грубо една чаша, налях си водка.

- Ама не ми се сърди но не слушам твой песни! - казах и се засмях.
- И няма да те черпя! - казах отново и си сипах още една чаша. Много ме ядосваше този...

- Никой не те пита, ясно? - казах и си сипах още една чаша, първата я изпих на екс. Чаша след чаша, планът ми проработи. Джен се напи и не осъзнаваше какво говори, може да се каже, че пихме едно и също количество водка, но аз нося на алкохол.

Бях се напила и незнаех какво правя.
- Ами предполага се че никой не ме пипа... Но ако ти... - казах и си сипах още една чаша.

- Ъъ..какво искаш да кажеш с това - казах и си сипах още водка. Май се сещах на къде бие Джен и бях учуден.

Започнах да се смея.
- Браво хвана се на шегата ми! Наистина ли мислеше че ще ти се дам?!?

- Джен, ти си толкова крехка..нямаше как да не се хвана - казах и се засмях на глас. Тя се поддава толкова лесно. След още няколко чаши алкохол и аз не знаех какво правя. Започнах да целувам Джен, тя ми отвърна със същото. След минути дрехите "паднаха", добро отмъщение.

Започнахме да се целуваме после си свалихме дрехите и се качихме във стаята ми. Легна върху мен. Но... Нямаше да се дам така ударих му шамар и го блъснах. После пак легнах...

Май отмъщението се провали. Аз отново легнах върху нея и започнах да я целувам. Хъх..сякаш ми беше приятно да се натискам с такава усойница като Джен. Тя продължаваше да ме бута и да ми удря шамари, но накрая се отказа да се съпротивлява. След 30 минутен секс отидох да се облека. Взех си и куфарите, настаних се в съседната от Джен стая.