Къщата на Деймън и Лиса

Преди тя да затвори вратата я подпрях с крак.
- Няма ли да ме поканиш? - казах нахално.

- Да и после да ме следваш навсякъде? Не мисля. - отсякох. Излязох навън и затворих вратата след себе си.
- Какво искаш? - казах.

- Реших да намина да те видя - на лицето ми се появи нагла усмивка.
- Явно не си очарована, че ме виждаш.

- Трябва ли? А и не знаех че вече сме "приятели" - казах иронично. Започна да вали и изненадващо спря, сигурно беше дело на сестра ми.

- А не сме ли.. извинявай, объркал съм се. - казах с ирония.
- Всъщност дойдох тук, за да те попитам дали искаш да излезем някъде.. - повдигнах едната си вежда.

Изгледах го странно и учудено.
- Само не в гората - казах и след това влязох в къщата, взех черното си дънково яке, облякох го и излязох отново.
- Къде отиваме?

- Където кажеш. - казах и изчаках отговора й. Бях изненадан, че се съгласи, мислех, че ще ми откаже.

- Добре - казах и тръгнах нанякъде. Тъкмо минавахме пред една къща когато Деймън спря.
- Какво има? - попитах.

- Май съм изпуснал телефона си. Чакай, сега се връщам, сигурно е паднал пред къщатата ти. - казах и се върнах по обратния път, гледайки по земята за липсващия телефон.

Стигнахме до къщата ми. Изненадващо болката спря. Отдъхнах си и се усмихнах, майка ми беше починала преди няколко часа но какво пък? Трябваше да продължа живота си. Отключих вратата.
- Влизай - казах на Деймън и влязох в къщата, хвърлих ключовете на масата и седнах на дивана.

Седнах на дивана, до нея. За щастие тя изглеждаше по-добре.
- По-добре ли си?

- Да предполагам.. Ти още ли се сърдиш за.. Знаеш за това което стана със сестра ми, че аз се представих за нея а тя за мен.. - попитах виновно. Странно друг път изобщо не ми пукаше дали човека срещу мен ми се сърди..

- Не - отговорих кратко с лека усмивка. Щеше да е глупаво да я упреквам в такъв момент.

- Всъщност отначало ми стана много гадно за майка ми но сега.. Тя през повечето време не беше до мен когато се нуждаех от нея. Винаги имаше "спешна" работа. Дори не ми беше казала че имам и друга сестра. Баща ми се грижеше за мен но после и той започна да пие, да ходи по барове, дискотеки. Когато бях на 15 се влюбих в един глупак който искаше само да ме използва. И накрая ме превърна във вампир и ме остави. От тогава не съм си позволявала да се влюбя, станах груба, правех се че не ми пука за нищо, опитах да погреба човешкото в мен за да мога да продължа напред... - заразказвах.
- О, извинявай че ти разказвам всичко това.. Просто се унесох.

Това трябваше да е къщата на Джен. Звъннах на вратата и зачаках да ми отвори. Чудех се дали се беше променила или си беше останала същата..

- Аз ще отворя. - казах и станах от дивана. Отворих вратата, бях изненадан кого видях - Джейкъб.
- Ти? - изръмжах, предполагам идваше при Джен.

- Хей братле как си? - казах щом видях брат си. Да не би Джен да се беше забъркала и с него? Твърде вероятно.
- Джен тук ли е?

- Да тук е, какво искаш? - това беше единственият човек или по-скоро вампир, който можеше да бъде по-нагъл и от мен. Чудех се какво ли искаше от Джен.

- Просто искам да видя бившото си гадже - казах за да го издразня. Много обичах да го гледам ядосан.

- Колко ниско е била паднала само..щом е имала нещо общо с теб. - усмихнах се злобно. В същност обичах брат си..не, по-скоро обичах ядосаното му изражение.

- И още по ниско е паднала като се е забъркала с теб. Сигурен съм че е била и с теб. Но повярвай ми, ти ще си поредната й играчка. Тя никога не се задържа с някой повече от 1 месец - усмихнах се подло.

Чувствах че нещо става за това реших да проверя.
- Джейкъб? - усмихнах се изненадано.
- Какво правиш тук? Не сме се виждали от... Години - казах и после видях как го гледа Деймън.
- Вие познавате ли се?

- Да Джен, познавам брат си - повдигнах едната си вежда.

- Джен! - казах и я прегърнах повече за да подразня брат си. Видях че се беше ядосал доста, но точно това целях.

Усмихнах се да видя Джейкъб отново беше много приятно. С него си бях прекарала страхотно.
- Не знаех че сте братя - казах още по изненадано.