Бар "Strange"

Аврил предложи да си тръгваме.Огледах мъжете.
- Да.Хайде...тези дъртаци ще трябва да се задоволят само с това. - казах и.Двете облякохме блузите си,а мъжете изрекоха звучно "Еее" .
- Чао,чао татенца! - помахам им и двете слезнахме от сцената.Върнах се на нашата маса и изпих остатъка в едната бутилка.Трябваше да си съберем багажа.
- Искаш ли..като си тръгнем да мине през вас..през нас и на летището? - попитах я.

Слязохме от дансинга и си облякохме блузите.Тя изпи една глътка от шишето и предложи да минем през,през тях и на летището аз разбира се отговорих:
- Разбира се!Няма да се бавя много,но ще трябва да взема доста пари.И дано да има билети на летището!Ще вземем най-скорошният полет. - излязохме от бара и отидохме към нас.

Влязох в един бар, който често посещавах. Седнах на бара и се огледах. Имаше много хора в бара и това не ме учудваше, повечето хора идваха тук.
- Нещо силно. - казах на бармана, след няколко минути чаша с някакъв алкохол се озова пред мен. Изпих съдържанието на екс и поръчах още от същото.

Дойдох в бар. не познавах града, но ще разбера кои барове са добри и кои - не. Седнах на стол на бара и поръчах някакъв алкохол. След малко бармана го донесе. Опитах го. Беше силно - точно по вкуса ми.

Дойдох в друг бар. Изглеждаше ми по- добър от предишния. Седнах на един от столовете и си поръчах нещо за пиене. Бармана ми подаде чашата и аз я изпих на екс. поръчах още една.

Изпих алкохола в чашата си и се огледах наоколо. Погледа ми попадна върху..Петя? Не знаех, че е дошла в този бар. Първо не мислех да отида при нея, след това с чесъна и начина по, който "изчезна". После станах от мястото си и тръгнах към нея. Тя дори и не ме забеляза.. Седнах до нея.

Крис дойде при мен. Аз просто си пиех алкохола.
- Защо остави момичето, което с теб. Между другото и благодаря, че ме освободи. - казах на Крис. Защо я остави при положение, че е дошъл с нея.
- Хайде отивай при нея. Аз мога и сама да се оправя. - казах и го целунах.

- Не съм с нея. - казах и си поръчах още от същото, което пиех преди малко.
- Защо направи онова с чесъна? - казах след няколко минути, като преди това изпих алкохола в чашата си, поръчах още.

- Исках да опитам дали наистина действа. - казах му. Май не трябваше и да опитвам.
- не мога да използвам дарбите си. Това нормално ли е? - обърнах се към Крис. Според мен ще се върнат..рано или късно.

Тя попита за дарбите си, рано или късно трябваше да й кажа.
- В твоя случай.. да. - въздъхнах и отпих от чашата с алкохол.
- Ти не си.. вампир. От заклинанието е, Мелинда ме предупреди, че може да не си същата както преди.. - продължих.

- Значи вече не съм вампир? - попитах го. Всъщност какво ми пука. Дори и човек да съм пак ще ми е добре. Изпих останалия алкохол. Поръчах си още.
- Доста грубо е да оставиш момичето, с което прекъснах разговора ви. - казах и го избутах от стола.
- Отивай при нея! - казах с висок тон.

- Не забравяй, че сега съм по-силен от теб. - казах и отново седнах на стола, на който седях преди малко. Допих си алкохола в чашата и поръчах още от същото. Беше малко силно, но нямаше да се напия.. Погледнах към Петя.

погледах нацупено. Все пак нищо не може да ми направи. погледах към момичето, което беше с Крис...хм..симпатична.
- Симпатично момиче си хванал, а? - казах и пийнах малко от алкохола в чашата си. След малко си поръчах още една чаша.

Погледнах към момичето, което Петя гледаше преди малко. Мелинда? Дори и не бях я забелязал.. Засмях се.
- Не съм дошъл с нея, дори и не знаех, че е тук. - казах и отпих от чашата си, поглеждайки към Петя.

- Както и да е. - казах му. Платих сметката и станах от стола.
- Аз тръгвам. - казах му. Все пак утре е рождения ми ден. Трябва да се оправя. Тръгнах към изхода. Крис ме настигна.

След като Виктория си тръгна от къщата отидох в любимия си бар. Седнах на един от малкото свободни столове на бара.
- Уиски. - подвикнах на бармана. Огледах се наоколо, имаше много хора в бара, което не ме учуди..тук винаги имаше много хора. Вече започнах да се изнервям.
- Къде ми е уискито?! - викнах на бармана, който стоеше точно пред мен. Добре, че се осъзна и ми даде чаша с уиски. Отпих няколко пъти от чашата и тя вече беше празна, поръчах още. Погледнах настрани и се изненадах кого видях..Джен седеше до мен. Изобщо не бях забелязал кога е седнала на стола до моя. Преместих поглед от нея и отпих от уискито.

Джен ме попита дали се сърдя..не,не..как ще се сърдя, да видиш гаджето ти да се натиска с друг пред очите ти.. е, вече бивше е изключително приятно.
- Да, сърдя се. - казах безразлично и допих уискито в чашата си, след което поръчах още.