Къщата на Деймън и Лиса

-Добре.-усмихнах се.Това беше еднао т искрените ми усмивки.Хванах го за ръката.
-Не исках наистина да го кажа.-казах му и изпилзвах малко внушение за да ми повярва,но и много да не помни,че съм го казала.Харесвах го..признавам,но нямаше да му кажа.Той се държеше доста гадно с мен от години.

Не очаквах тя да се съгласи. Слязохме в хола, Джен гледаше телевизия.
- Излизаме, чао малък вампир - на последното се изсмях. С Лиса излязохме и тръгнахме към дискотеката, която трябваше да пея.

- Иска ти се! - викнах след него.
- Пълен глупак - казах и започнах да прещраквам каналите като постоянно повтарях:
- Скука, скука, скука... Дали да не изляза някъде? Да! Точно. - казах си. Усетих обаче че съм гладна, имах нужда от кръв но не ми се искаше да убивам хора...
- По дяволите! - казах и излязах от къщата

Почуках на вратата и почаках отговор, но уви.След това влязох в имението.
-Добро утро, съседи-поздравих ги аз-Надявам се да не прекъсвам нищо!
-Коя за бога си ти?-Джен влезе ядосана и ми се разкрещя, повлияна от разговора с Ерик.Следователно се осъзна и се успокои
-Аз съм Ники, приятно ми е!-казах аз щастливо-Съседи сме-усмихнах се и подадох кошничка с панделка
-Оу, какво е това?-каза Джен и нетърпеливо я отвори.Прочете надпис с красив почерк ''Надявам се да ви хареса''.На Джен й стана приятно.-Благодаря!- каза тя и отхапа една от курабийките-Много са вкусни, между другото-аз съм Джен-момичетата се сдрависаха

Никол Нюмуун написа:

Почуках на вратата и почаках отговор, но уви.След това влязох в имението.
-Добро утро, съседи-поздравих ги аз-Надявам се да не прекъсвам нищо!
-Коя за бога си ти?-Джен влезе ядосана и ми се разкрещя, повлияна от разговора с Ерик.Следователно се осъзна и се успокои
-Аз съм Ники, приятно ми е!-казах аз щастливо-Съседи сме-усмихнах се и подадох кошничка с панделка
-Оу, какво е това?-каза Джен и нетърпеливо я отвори.Прочете надпис с красив почерк ''Надявам се да ви хареса''.На Джен й стана приятно.-Благодаря!- каза тя и отхапа една от курабийките-Много са вкусни, между другото-аз съм Джен-момичетата се сдрависаха

Аммм първо трябва да те одобрим и тогава да пишеш но няма значение. И още нещо: Неможеш да пишеш какво правят другите. В момента всички сме в дискотеката ела там ако искаш

Прибрах се ядосан, тръшнах вратата след себе си. Беше толкова унизително, тя провали кариерата ми. Легнах на дивана и пуснах телевизора. Увеличих звука.

Тичах по пътя към къщата.Тялото ми беше устроено перфектно и ми помагаше във всякакви ситуаци.Отворих вратата и видях Ерик да седи в хола и да гледа телевизия.
-Намали!-изкрещях му и грабнах дистанцеоното от ръката му.Намалих звука.
-Успокой се!-знаех какво е да ит провалят живота..не веднъж е ставао поради мои пиянски грешки,но всичко се наеждаше и при него щеше да се нареди.

Прибрах се в къщата. Там беше Ерик изглеждаше ядосан.
- Предопредих те да не се закачаш с мен. Ето ти сега. - казах и се качих в стаята си

- Как искаш да се успокоя, съзнаваш ли какво направи тя? - казах ядосано. Трябваше да отмъстя на Джен. Рано или късно това ще се случи.

Зашлевих му шамар през лицето.
-Осъзнай се!Моята кариера на танцьорка не веднъж е била на косам с доста по-големи излагания.На всичкото отгоре и трона!Кой сега е по-зле а?На 17 съм,а съм се напивала толкова пъти,че само песата и феновете сигорно знаят.Винаги ме следят и докладват.Как ти зчуви "Младата принцеса и танцьорка Лиса Еванс се напи за пореден път и преспа с непознат?"

- Да, ясно. - Извъртях очи.
- И не беше нужно да ме удряш - казах и погледнах злобно. Ако беше Джен щях да й го върна, но не мога да ударя Лиса. Телефона ми звънна, беше агента ми.
- Да, супер! - казах иронично и затворих телефона, без дори и да го вдигам.

- Глупаци, глупаци, глупаци... Заобиколена съм от глупаци! - викнах след като влязох в стаята си. Изобщо не съжелявах че го бях изложила. Дори ако ми се даде възможност щях да го направя отново. Излазох пред вратата.
- Ерик не ме интересува че те изложих, дори бих повторила! - викнах така че да ме чуе и после се затворих пак в стаята си...

-Тук съм едва от няколко часа,а ти ми викаш тя май ми е сърдита.Знаете ли?Излизам.-извъртях очи и се насочих към вратата.
-С малко късмет ще се намери някое същество да ме разкъса или..бавно слънцето да ме изпепели някак.-казах по-скоро на себеси.Отовроих вратата и я треснах със всичка сила.

Тръгнах след нея. Тя отиде към тъмните улички, мамка му, знае, че там е опасно!

С Лиса се прибрахме вкъщи. Качих се в стаята на Джен.
- Ей, Джен! Време е за отмъщение. - изкрещях и тя излезе. Ударих й шамар, доста й бях набрал и не мислех да оставя нещатата така..
- Друг път внимавай с кого се заяждаш, малък вампир! Само аз и ти-без дарби, навита? - казах и повдигнах едната си вежда.

- За Бога какво правиш? - викнах аз. После го ударих в корема и го пратих чак на отсрещната стена.
- Не се занимавай с мен. Не ти е изгодно - казах отново.

- Ей, малката нещо за много важна се мислиш - изсъсках и отидох до нея. Изритах я толкова силно, че тя падна върху леглото си.
- Предупредих те да стоиш на страна!

- Поне не съм разглезена като теб - казах и станах.
- Какво искаш? Да се бием? - приближих се и го бутнах. Той падна на долния етаж. Все пак, вампирите бяхме силни.

Чух шумовете на горния етаж и отидох да видя какво става.Не стигнах далеч тъйкато Ерик падна пред мен.Ерик и Джен се биеха.
-Спрете!-извиках им,но никой от тях не ме чу.Двамта си раздавха юмруци и ритници.Малко момичета от магическите същества раздаваха юмруци и ритници,но с Джен явно сме от тях.Другите се тревожеха за въшния си вид.

- Аз разглезен?! Хаха, погледни се, опитваш се да надвиеш много по-голям и силен вампир от теб. - казах и се качих отново при нея. Ударих й още един шамар, доста я заболя и хвана лицето си.

- Ооо миличкият. Направо се уплаших - казах иронично. Чудех се къде ли да го ударя. Накрая го ударих толкова силно в лицето че му счупих носа.

-Ооо..как можа?! - казах и я фраснах в челото, остана голяма рана.

Духът в мен се надигна.Искаше ми се да им помогна особено с тези рани.Качих се по стълбите и застанах междо тях.
-Спрете!-казах им.И двамата бяха ядосани.Аурите им бяха леко потъмнели по крайщата.Отидох до Джен и докоснах тялото и.Раните и изчезнаха.Но ми отне доста сила и доста мрак се надигна в съзнанието ми.Отидох до Ерик и докоснах и неговото тяло.Дори счупеният му нос стана като нов.
-Спрете се!Няма да мога да го правя вечно!-казах им.Накрая щяха да стигнах до крайности,а аз нямаше да мога да ги спра зареди мракът в мен.

Съборих го на земята и седнах върху него.
- Знаеш ли на колко години вампир съм? 256 вампирски години живея. И толкова години съм на 18. От както станах вампир всякаш времето спря. Знам, че ще живея вечно така че не се прави на... - при всяка дума му удрях и по един силен юмрук.
- Преди мнооого години когато бях човек, срещнах единственния мъж в който се влюбих през живота си. Научих че е вампир твърде късно защото тогава самата аз бях вампир. Родителите ми ме мразят и ги е страх от мен - като казвах това го удрях все по силно.

-Стига Джен моля те!-казах и аз.Щях да прибегна до внушение в крайна сметка.Мойте родители също не бяха цвете за мирисане.Крал и кралица..супер!И малката принцеса Лиса винаги да прави това което те кабжат.Вдигнах им кръвното с последната статия в списанията и сега не ми говорят.Ужас!Защо трябваше да напомня за родители.