Къщата на Деймън и Лиса

Облякох се и отидох в стаята му.
- Това беше грешка, не биваше да става. Просто ще забравим за това и край. Макар че признавам, добър си - казах и го погледнах.

- Значи нямаше вид на отмъщение, жалко. - казах и я погледнах. Хм..май наистина започваше да ми харесва, но сърцето ми беше обсебено от друго момиче, както и ума ми. Ах..Лиса, жалко, че тя не ме понася.

- Ами защо ли не се сетих. - казах.
- Ти си ужасен! - казах и се засмях. Хм беше много смешен като се биеше сам. Погледнах го в очите и казах:
- Отиди да вземеш чаша вода и си я сипи върху главата - казах и той го направи а аз започнах да се смея.

Отворих голямата метална врата на двора.Набързо го преоксих влачейки куфарите си.Огледха имението.Беше хубаво.
-Е добре дошла Лиса!-казах си и въздъхнах.Имах ключове за входната врата.Отключих я и влезнах вътре.Като огледха разбрах,че няма да съм сама,а и усетих още няколко аури в тази къща още с влизането си.Русата ми коса падаще свободно по тялото,а дрехите ми бяха обичайките-дънки и тениска.Оставих куфарите си на земята и влезнах в хола за да огледам.

- Хаха, много смешно! - казах с ирония.
- Хей, не аз те накарах да си направиш синини или да си удариш главата в стената! - казах и я погледнах злобно.
- И не съм ужасен, а съм точно като теб! Признай, че характерите ни са почти еднакви и няма да те оставя ти да направиш последния удар. - казах и взех едно шише с вода, излях го върху нея.

- Ааа супер! - казах и го ударих в корема така че той се сви.
- И характера ми не е като твоя нали? - казах и го погледнах в очите.
- Не е - казах той и се усмихнах доволно.

- Ти на ред ли си? - казах разгневено.
- Ако ще си играем така..-казах и се приготвих да й ударя шамар, но от хола се чу шум, с Джен отидохме да видим какво става..и що да видя-Лиса.
- Ей, какво правиш тук? - казах пренебрежително.

Ерик?
-Естествено..-казах и въздъхнах.
-Защо пък питаш мен,а ти какво правиш тук?-изсъсках му.Видях момичето до него и настроението ми веднага се промени.
-Здравей аз съм Лиса.-казах и и и помахах когато пуснах куфарите си.Погледа ми отново се премести върхо Ерик и беше пълен с ярост,но зад тази ярос имаше любов.Да..Ерик момчето което харесвах от толкова време.Бях лудо влюбена в него.

- Изпратиха ме тук. - казах и погледнах Лиса, да Лиса, момичето, което харесвам. Не знам дали ще издържа да живея заедно с нея.
- Не си прави труда да се приятелиш с нея - казах и се обърнах към Джен

-Идиот!-измрънках под носа си.Ерик,Ерик всеки би го харесал с тази външност.
-Вампирски идиот такъв!-казах по-силно за да ме чуе.
-И мен ме изпратиха тук такаче..ще ме търпиш..нямаш избор скъпи!-усмихнах му се злобно.Една от истинските ми усмивки,но не беше сладка,а злобна.

- Да..ами ти "умнице"..- казах и погледнах злобно. Заяждах се дори и с момичето, което харесвам, но нямах избор, тя правеше същото.
- И ти ще ме търпиш, колкото и трудно да е-погледнах пренебрежително. Защо ли всички ме мислеха за идеот..

Засмях се.
-Аз мога да те търпя,но да ми се мотае нещо толкова грозно..незнам как ще го приема.Аз поне съм секси и красива.-намигнах му.Ах той грозен-НИКОГА!Той беше най-красивото момче което познавах.
-Не си играй с мен!Знаеш дарбата ми..може да ме изкарва психически извън контрол,но е доста силна и бих рискувал всичко само и само да те запратя към стената.Не,че немога да се бия,но виж..ще взема да счупя някой нокат.-засмях се отново.
-Това беше твоя реплика.-злобния ми тон не му харесваше,но така си беше през целия ми живот.

- Само ще ти кажа, че разбирам, когато някой ме лъже. - намигнах й.
- Да, не отричам, че си секси, ама имаш едно самочувствие.. - казах и я погледнах злобно.

-Млъквай!-казах му и го изгледах кръвнишки.Ах Ерик,Ерик..всичките ни спомени са такива.

***
-Лиса?Следиш ли ме?-пита ме Ерик.
-Намерила съм и аз кой да следя!-казха му.
-Внимавай!-извика той и ме закри с тялото си.Пое удара на един върколак.
-Какво по дяволите?-изръстих,но Ерик вече беше докаръл върколака до бесъзнание.Точно тогава се влюбих в него.
-Благодаря.-изрекох,а той не ме погледна.
-Не ми благодари,а се научи да се биеш!-гадно беше да го чуя от него.

***
-Винаги сме се мразели..и май ще си остане така.Е..-повдгинах рамене.
-Супер а?-мазна усмивка се появи на лицето ми.

- Хах, аз не те мразя, ти ме мразиш. Просто ацки много ме дразниш с тези гадни номера, както и Джен - казах и им хвърлих по един злобен поглед. Много харесвах Лиса, но нямаше никакъв шанс да сме заедно, според нея аз съм разглезен певец.

-Е значи е хубаво щом те дразня.-усмиханх му се.
-Е сега ваше височество..величество или каквото си там ще ме разведеш ли наоколо без да ме изяждаш?Или да ми проглушиш ушите с някоя от ужасните си песни?-Ерик беше певец един от най-добрите.Пееше страхотно даже..направо прекрасно.Обичах да слушам песните му,но той ме мразеше макар и преди малко да беше казал,че не ме мрази.

- Ако не сте забелязали и аз съм тук. И Ерик знам че се готвеше да ми удариш шамар, ето ти - казах и му ударих един а после се засмях.
- Здрасти Джен - казах на Лиса и се усмихнах

- Ужасни, а? - казах и се разсмях.
- Ти сериозно ли? - отново избухнах във фалшив смях.
- Джен, по-късно ще се разправям с теб. - изгледах я с кървавия поглед.
- Щом така искаш, хайде..-казах и грабнах куфарите й, тръгнахме към стайте.
- Ваше височество вампира в коя стая иска да 'отседне' - казах и я изгледах странно, дори и аз не знам как.

Погледнах го сякаш видях дух.Той се държеше мило..или поне се опитваше или..се правише на мил гадняр.
-Ъм..става ли да угодя на този тъпак тук и да се върна да се зпознаем свестно?-попитах момичето което се представи като Джен.
-Хубаво име междодругото,а какъв вид си?-попитах я.Неможех да мисля за друго освен Ерик и неможех да разпозная нищо наоколо.Ауратана Ерик издаваше,че е влюбен.Засмях се.
-И коя е щасливката Ерик?-попитах.
-Коя е толкова..ъм..заблудена,че да тръгне с теб?

- Ъ..ти..как.., все едно - казах, защото това ми дойде като гръм от ясно небе.
- Има много такива "заблудени" - намигнах й.
- Ъъ..това май е единствената свободна стая - казах и отворих вратата на стаята, сложих куфарите й до леглото. Съвсем "случайно" настаних Лиса в съседната от моята стая.

-Ъм да..-казах и огледха стаята.Отново погледнха Ерик и неговата аура.
-И коя е заблудената идиотка?-попитах го и поставих ръка пред устата си сякаш ще спра думите и смеха си.
-Не искаш да използвма внушение нали?Не,че ми пука!-дали ми пука..бясна съм.Той е мой..добре де ще бъде..някога.Надявам се.

Значи Лиса и Ерик се харесват... Интересно... Странно но бях научила скоро че мога да гадая всичко свързано с хората около мен.
- Пффф. Какво ли му намира на този глупак? Изобщо се чудя защо спах с него - си казах.
- Е, бих могла да ги събера но... Ще ги оставя малко така за да се посмея - си казах отново. Взех си пуканки и си пуснах телевизия...

- Нали не ти пука за мен, защо се ровиш из личния ми живот? - казах и погледнах тъжно настрани. Беше ми гадно, когато тя изрече поредната обида по мой адрес, ето защо не обичам да прекарвам много време с нея.

Той се натжи.Рядко го виждах тъжен и почти винаги беше зареди мен.
-Хей стига де..така сме били винаги не се натъжавай...-добре де..не винаги бяхме така.Преди бяхме близки,но..след като почнах да използвам твърде много духа и станах психо почнахме да се караме.
-Не исках да те убия.-казах преди да се усетя.Поставих ръка пред устата си.
-Не исках да кажа това!-добавих след това.

- Да, сигурно - опитах да прикрия чувствата си с фалшив смях. Телефона ми звънна, мамка му, точно сега ли! Вдигнах, беше агента ми..поредния глупав концерт.
- Ъх..Работа..трябва да тръгвам, ще дойдеш ли с мен? - казах и се загледах в прозореца, не исках да срещам погледа.