Парк "Рath"

Момичето си тръгна, вече можех да говоря. Седнах на една пейка.
- Щеше ли да пиеш от нея? - го попитах. Но защо ли като знаех отговора...

- Защо не? - Казах най-нахално. - Защо да не те целувам? Защо да не идвам у вас? Кажи ми защо? - Надменното ми държание винаги дразнеше момичетата около мен. Повдигнах едната си вежда и я погледнах в очакване на отговор.
- И, чао. Елизабет. - Отново я погледнах. - Защо трябва да ти казвам от кого ще пия? Не ставаш ли малко нахална?

- Ами да нахална съм но не толкова колкото теб. И там е пълно с вампири. Нима си способен да пиеш от тях? Но защо ли питам, разбира се че си способен. - викнах като станах. Този беше по нахален от очакваното.

- Ами да. Способен съм да пия от всекиго. - Обърнах се и закрачих нанякъде. Исках да видя как ще реагира. - И мерси. Мерси за целувката, която ми даде. Или по-точно, която си взех сам. - Нямаше да използвам никоя от дарбите си. Ставаше интересно. Обичах да се заяждам с момичета, защото винаги се гневяха за нещо.

- Изобщо не се съмнявам - казах вече спокойно.
- Теб трудно може човек да те понася - казах и се засмях. Чудех се ако съм спокойна той как ще го приеме.
- Катo виждам си нов - казах и го огледах

Засмях се.
- Мда. Ако съдя по нецивилизованият ти начин на говорене, добре си усвоила тукашния диалект. Може да съм нахален, но никога няма да се снижа на това ниво. - Заяждах се нарочно. Исках да ме удари. Ако ме удареше щеше да се случи нещо...

- Моля?!? - казах.
- Ти си ужасен! - викнах. Значи искаше да го ударя... Добре, ударих го.
- Я да видим какво ще направиш...

Точно след като ме удари аз хванах лицето й с две ръце и започнах да я целувам. Много нагъл бях, но все пак, момичетата харесват лошите момчета. Продължавах да я целувам без да я оставям да си поеме дъх.

Най накрая го избутах.
- Ти нормален ли си? - викнах. После видях че има хора около нас. Хванах го и го издърпах по навътре в парка.
- Какво искаш? Не помня да съм ти позволявала да ме целуваш! - му викнах и застанах пред него като го гледах в очите.

- А аз не разбрах, защо трябва да те питам за да си открадна целувка?
Погледнах я в очите. Това момиче ми харесваше. - Но все пак ти хареса, нали? Няма как да не ти е харесало.

- Трябва да питаш защото... Така. - казах.
- И как знаеш че ми е харесало? Ами ако не е? - викнах отново.

- Просто знам, че ти е харесало. Признай си. - Отново я целунах, но този път много кратка целувка. - И да знаеш, че когато поискам нещо, винаги го получавам. По един или друг начин. И недей да викаш. Мразя истеричките.

- Спри да ме целуваш. - казах и седнах пак.
- Не съм длъжна да признавам нищо. И не съм предмет да ме получаваш ако това искаше да кажеш.

- Ще ти кажа само едно: Ще те получа, въпреки че не си предмет.
Седнах на пейката до нея. - И все пак ти е харесало. Винаги им харесва.

- Да да много искаш. И ти казам че не ми хареса. Изобщо не можеш да целуваш - казах. Беше мой ред да го подразня.

- Да, да. Всички го отричат, но никоя не го мисли. - Облегнах се на пейката и се загледах в небето. По едно време я погледнах и прекарах пръсти през пуснатата й коса. Тя беше мека като коприна, приятна на допир.

- Добре де теб какво те интересува. Аз се махам от тук. Скучно е. - казах и станах като тръгнах към някакъв бар.

- Нали знаеш, че съм нагъл и няма да те оставя току-така да си тръгнеш?!
Тръгнах след нея към някой от баровете. - Ти водиш.

С Петя и децата дойдохме в един парк, от много време не бях идвал тук. Петя буташе количката на Дженичка, а аз на Деймънчо, по едно време ги разменихме. Взех Дженичка в ръцете си.

Крис взе Дженичка. Тогава съединихме количките. Все пак нямаше как да бута количката и да държи Дженичка. Седнахме на една пейка. Гушнах Деймънчо. Колко е сладък. Приличаше на Крис. А Дженичка приличаше на мене.

Дженичка започна да плаче, едно от нещата, които мразех в бебетата. От количката извадих биберон и й го дадох. Тя се успокой.
- Хм..май ставам за баща. - засмях се.

- Да...със сигурност. - казах и се усмихнах. Приспах Деймънчо и го сложих в количката. Да си майка е трудно. Сетих се за това, което вчера Крис ми предложи..брак..
- Крис, кога ще е сватбата? - попитах го и го погледнах.

- Не знам..има много неща, които трябва да направим. - усмихнах и след няколко минути някак успях да приспя Дженичка, сложих я в количка. И двамата бяха много красиви,а Дженичка приличаше на Петя.

- Аз ти предлагам да е скоро..не ми се чака искам по - бързо да се оженим! - казах и седнах до него. Той ме прегърна, аз също. Тук е приятно за разхода на Дженичка и Деймънчо. Бяха много сладки докато спяха.

Целунах Петя. Пейката беше много стара, скърцаше и се клатеше, истинско чудо е, че ни издържа и двамата. Времето беше приятно, грееше слънце, но не прекалено силно. Погледнах към Петя и й се усмихнах.