Парк "Рath"

Разхождах се из парк "Path". Беше прекрасен, имаше рекичка, в която можеше да хвърлих камъче или просто да се взираш в нея с часове. Отидох на мостчето и се подпрях на него, огледах наоколо. Нямаше хора и беше тихо. Чуваше се единствено шума на реката и песните на птичките... Тревата беше окосена, равна... Слънцето грееше и топлината обливаше нежно лицето ми, а вятъра, който подухваше от време на време ме галеше нежно по бузите...

Реших да се разходя в парка.Мястото много ми харесваше.всичко беше толкова зелено и различно от средата в която съм живяла, а именно в морето.Тръгнах към мостчето.Под него минаваше рекичка с която исках да пробвам номера с плоските камъни.Бях много добра в морето.Исках да пробвам с река.Подпряно на моста беше едно момиче - блондинка.Оу супер!
- Здрастии - приближих се с усмивка и я поздравих. - Аз съм Ариана.Нещо против да погледам водата с теб?

Бях се унесла, докато едно момиче не се приближи към мен и ми се представи :
- Здрастии - Тя се приближи с усмивка. - Аз съм Ариана. Нещо против да погледам водата с теб ? - Изглеждаше приятно момиче, затова не можех да й откажа.
- Здравей. Не, нямам нищо против. - Подадох си ръката :
- Аз съм Деметра. - Усмихнах й се...

Поех ръката й като продължавах да съм усмихната.
- Приятно ми е Деметра.
Наведох се на тревата и затърсих плоско камъче.За щастие открих.Обгърнах го с пръсти и засилих ръка.Хвърлих камъчето и то цопна няколко пъти преди да потъне.
- Супер - казах доволно. Откъснах очи от реката и погледнах към Деметра. - Е, Деметра от скоро ли си в града?

Ариана хвърли камъче в реката. Тя откъсна очи от реката и ме погледна :
- Е, Деметра от скоро ли си в града ?
- Ами, не от много... няколко месеца... - Усмихнах й се. Беше русалка, инстинкта ми на вещица.
- Ти предполагам си русалка ? Как е морския свят... Предполагам е много интересен и разнообразен...

Замръзнах на място.Бях много объркана.Погледнах я невярващо.
- Но как..?Как разбра каква съм? - някак си усещах ,че няма смисъл да отричам.Ноктите ми станаха черни - напрегната.

Усмихнах се доволно... Не знаеше от къде й е дошло... Вниманието ми привлякоха ноктите й. Станаха черни като катран.
- Не се напрягай ! - Изкисках се и погледнах надолу. Погледа ми обиколи наоколо, търсех камъче... Намерих едно и го взех, хвърлих го, но то потъна...
- Еее, другия път ще му направя магия ! - Изкисках се доволно... Чух лай, огледах се и видях едно кученце... То потича десетина минути и изчезна нанякъде...

- Магия? - повторих учудено. - Да не би да си някакво магическо създание или нещо от този сорт.
Не бях се срещала с други магически създания и все още не бях добра в това да ги различавам.Поех си въздух и се успокоих.Ноктите ми станаха от черни на оранжево-жълти - любопитство.

- Ммм, право в десетката ! - Изкисках се. Ноктите й се промениха...
- Ъх, щом си любопитна... Аз съм вещица... тоест тъмна вещица... демон... - Усмихнах й се... Огледах реката, тя течеше, а аз й се наслаждавах...
- Та... как е морския живот ? Забавно ли е ? Имате ли си зли подводни вещици или нещо подобно ? - Изсмях се доста грубо, затова просто млъкна. Хвърлих едно камъче, то цопна няколко пъти и накрая потъна...

Дойдох тук и седнах на една от пейките. Загледах се в небето и се замислих за брат си. Стефан. Какво ли му ставаше? Защо ли не пиеше човешка кръв вече?

Вървейки се оказах тук ,видях момчето от преди малко в къщата и го поздравих :
- Здравей ,видяхме се в къщата преди малко ,аз съм Бети-усмихнах се

- Аз съм Деймън. - Казах й аз. - Ще седнеш ли? - Трябваше да го кажа за да поддържам някаква тема на разговор. Не исках да си тръгна - все още.

Да ,благодаря .Та какво беше това умислено изражение ,да не се е случило нещо? - казах му усмихвайки се

- Аа, нищо. - Казах и се усмихнах, като си скрих зъбите. Не знаех на кого мога да ги покажа и на кого не. Трябваше да си намеря доверени хора, които да са ми като приятели. - Приятно време нали?

Не съвсем ...Предпочитам да е мрачно ,харесва ми студът...предполагам ,че съм шантава - усмихнах се ,осъзнавайки че говоря за себе си на напълно непознат.

Деметра Уилиам написа:

- Ммм, право в десетката ! - Изкисках се. Ноктите й се промениха...
- Ъх, щом си любопитна... Аз съм вещица... тоест тъмна вещица... демон... - Усмихнах й се... Огледах реката, тя течеше, а аз й се наслаждавах...
- Та... как е морския живот ? Забавно ли е ? Имате ли си зли подводни вещици или нещо подобно ? - Изсмях се доста грубо, затова просто млъкна. Хвърлих едно камъче, то цопна няколко пъти и накрая потъна...

Демон значи.Бях чела за тях.Разбира се версиите в фентъзи книгите се разминава , затова потърсих в нета.Ех предимствата да работих в книжарница.Ноктите ми отново придобиха обичайния си цвят - небесно сини с различни нюанси.
- Ами всъщност има зли вещици.Сигурно си чувала за Ариел.Горката , тя умря, защото не можеше да убие любимия си.Вещицата я изигра, но това е друга тема.Знаеш ли имам приятели делфини.Много са дружелюбни.
В този момент телефона ми звънна.Изкарах айфона и видях , че имам ново съобщение.Трябваше да отскоча до книжарницата.
- Виж аз ще тръгвам.Беше ми приятно да се запозная с демон.Чао - усмихнах й се за довиждане и тръгнах.

- Искаш ли да се разходим някъде? - Наместих пръстена си леко и станах от пейката. Подадох ръка на Елизабет за да се изправи ако реши да се разходим.

Той ми подаде ръка ,за да се изправя и аз я поех. Тръгнахме да се разхождаме.
- Съседи ли сте? - попитах аз

- С кого да съм съсед? - Попитах я докато се разхождахме. След около пет минути осъзнах, че не съм пуснал ръката й и я пуснах. - Извинявай... - Какво ми ставаше?!

Със хората от къщата от преди малко . - осъзнах ,че още държи ръката ми ,беше твърда ,но нежна ...защо си мислех за това?Той пусна ръката ми .

- Не, та аз дори не ги познавам. Просто трябваше да се натреса на някого. Та аз още нямам жилище тук. - Загледах се в небето докато се разхождахме.

-Аз си търся съквартирант ,ако си заинтересован ,може да си вземем отделни ключалки и ако искаш може да си вземем още някой за да не е неудобно.. - беше ми интересно от какъв пол трябваш да е съквартиранта ,за да не е неудобно

Усетих къде е. Беше с момиче. Засмях се.
- Слушам. Защо го направи? И как можеш да идваш в чуждите домове за да пиеш кръв? Особено като там е пълно с... - добре че не продължих. Там беше и човек.

-Тук става неловко ,аз по-добре да тръгвам ... - казах аз и си тръгнах ,атмосферата беше прекалено нажежена ,а не ми беше до главоболия.