Парка с моста

Отидох при Деймън.
- Здравей братко - казах и седнах до него.

- Здравей, Стеф...чо. - Обичах да го изнервям. Още повече, когато ми прекъсваше хубавите мигове. - Как е? Имаш ли си приятелка, вече. - Попитах го и секунди след това се разсмях. Не ме интересуваше дали си имаше момиче, защото дори и да имаше, щях да му го отмъкна.

- Не отказах се вече от момичетата. Ти изобщо не си се променил, същия гадняр си - казах.
- Нещо си се замечтал, а? Да не би ти да имаш "приятелка"?

- Да. Помниш ли Катрин? - Стефан само кимна. - Същият характер, същата визия. - Погледнах го някак мило. После го хванах за гушата. - Но знай, че пипнеш ли я... - Паузата бе достатъчно красноречива, но: - Ще те убия. На никого няма да липсваш.

- Катрин? Впечатлен съм. - казах.
- Ти нямаш смелоста да ме убиеш! - му викнах.
- И спокойно ще я намеря и ще се запозная с нея.

- Да и тя иска да се запознае с теб. Колкото до смелостта. За тези 145 години би трябвало да си разбрал, че съм готов на всичко само и само да постигна целта си. - Погледнах го. - Занемарил си се. Още ли отказваш да пиеш човешка кръв?

- И този път каква е целта? Нали каза че е с теб? Е, понякога пия и човешка. - погледнах небето.

- Да с нея съм. Целта която искам да постигна - не е твоя работа. И кога е това понякога? Веднъж на 50 години? Личи си, че си се занемарил.

- Поне не съм чудовище като теб. Какво изобщо ти намира това момиче? Сигурно ще свърши като Катрин. Помисли си. Момичетата били с теб какво бъдеще имаха? Никакво!

- Ето за това момичетата предпочитат мен. - Бутнах го с пръст. - Ти си мил, нежен и грозен. А аз съм секси, груб и добър в леглото. Пък и доколкото знам Катрин беше и с двама ни.

- Все още ли харесваш Катрин? Та ти все още ме мразиш защото ти се искаше да превърне само теб. Но тя хареса и мен дори повече от теб - му викнах отново.

- Харесвам Джен. Знаеш ли защо ти съсипвам живота? Така се забавлявам. Та малките братя са за това. Трябва да се запознаеш с Джен. Тя, Катрин и аз имаме толкова сходни характери. И не се залъгвай, че Катрин те е харесала повече от колкото мен. Още ли не си осъзнавал, че всяко момиче, което е било с мен, после ти е съсипало живота? - Станах от тревата.

- Ще се запозная и още как. Ти съсипваш моя живот а аз твоя. Изобщо не ме е страх от теб - приближих се още до него.
- И на тази Джен, много скоро ще й се случи нещо.

Идеален шанс.
- Знаеш ли какво братко? Дори и да опитваш никога няма да съсипеш живота ми. - Приближих се още повече до него и му ударих един юмрук в лицето.
- За разлика от теб Стефан, аз си пазя своето. - Не дочаках да ми отвърне, а се телепортирах.

Кучето имаше нужда от разходка, пък и аз исках да изляза някъде. Отведох го в парка. Седнах на една пейка, държейки каишката му. Оглеждах хората, които минаваха. Имаше майки с деца и възрастни - скука.

Заки искаше да се разходим,а и без това трябваше да разходим и кучето..Изведох ги в един парк.Доста хора спираха да ме питат дали Заки ми е брат.Та ние дори не си приличахе!Аз бях чернокоса,а той русокос.Беше наследил всичко от баща си.Седнах на една пейкна докато моето злато си играеше с другите деца,а кучето седеше мирно до мен и наблюдаваше всяка крачка на синът ми.

На друга пейка седеше момиче с куче, кучето ми-Майк започна да скимти, когато забеляза другото куче. Преди да се усетя се измъкна от каишката и се затича към момичето с кучето. Аз тръгнах след него, той се спря при кучето и успях да го хвана.
- Съжалявам - казах на момичето с лека усмивка.

Към нас се приближи хъски което застана пред моята Мая.
-Няма нищо!-изрекох и се усмихнах на мъжът който се извини за кучето.Явно беше негово.
-Здравей сладурче.-казах на кучето което се приближи пред мен и ме подуши след което го погалих.Заки се приближи към нас.
-Мамо,мамо..-той се спря и огледа кучет ос отворена уста.Погледнах го строго сякаш да му кажа "Затвори си устата.Не е прилично така.Ще вземеш да лапнеш някоя муха".
-Оле,че е голямо!-изрече той,а аз се изкисках тихо.

- Мамо ли? - казах учудено.
- Може ли да седна? - казах и не изчаках отговора, а нахално се настаних до момичето.
- Как е името ти? - попитах момичето, а след това детето се приближи към мен.

Леко се засмях.
-Ами да.Мамо.-подадох му ръка.
-Аз съм Алекса или на кратко-Али,Лекси,Алекс..-извъртях леко очи.Заки си играеше с кучетата.
-А това е синът ми Зак и кучето ни Мая.
-А ти и кучето как се казвате?

- Аз съм Браян, а той Майк. - казах и посочих кучето. Това момиче ми харесваше, но имаше дете и..може ми не е свободна.
- Имаш ли си приятел? - попитах като пълен идиот, но нямаше друг начин да разбера, освен ако не попитам.

-Всъщност не.Но кой ли иска една деветнайсет годишна с дете.-засмях се.Погледнах Заки който се смееше и си игираеше с Мая и Майк.Откопчах каишката на Мая.
-Наблюдавай го и като те викна да си тук!-казах и,а тя излая и застана до Заки.

Мая се затича на някъде, а Майк искаше да я последва. Какво пък-помислих си и го пуснах. Двамата започнаха да се гонят, а детето пляскаше с ръчички и се смееше.

Заки се приближи към нас следвам от Мая и Майки.
-Браян.Виж какви зъбки имам.-застана пред мен и отвори уста.Моментално сложих ръца на устата му.Това дете ще ме вкара в беля.
-Първо той не е на твоята възраст за да му казваш Браян и второ такива неща не се правят.-пуснах Заки.Той се намуси и се отдалечи.

- Вампирче значи - усмихнах се, така, че тя да види зъбите ми.
- Значи и ти си вампир..странно, обикновено усещам когато около мен има вампири. - казах и потърсих с поглед Майк.