Парка с моста

-М да..-изрекох.Не знаех сега какво ще стане.Видях,че и той е вампир,но..дали искаше да е в компания на себе подобни.От погледа ми изгубих Мая и Майк.
-Мая!-извиках и двамата излязоха от един храст.
-Заклевам се,че не искам да знам какво са прави!-изрекох по-скоро на себе си.Гледах на всякъде другаде,но не и към Браян.

- От колко време си вампир? - казах, след дълго мълчание, а едва ли й се говореше за това.

-Аз съм роден вампир.От преди деветнадесет години.Тоест...не съм живяла някакви безумни хилядолетия.-отговорих му още гледайки кучетата и Зак.
-А ти?

- Аз не съм роден вампир, станах вампир когато бях на 16, тоест от преди 7 години. - казах и се огледах за кучетата, отново ги нямаше, както и детето на Алекса.
- Майк! - извиках и след малко кучетата стояха пред нас, а детето ги следваше.

-О колко сладко..-изкисках се.Той беше по-възрастен.е голяма работа.На кой му пука..,а и аз само общувах с него.
-Хъм..информативно..имаш ли приятелка?-зачудих се.Той също ме беше попитал.

- Не, нямам - отговорих, на лицето ми се появи лека усмивка, която бързо изчезна.
- Искаш ли някой път да излезем някъде.. - казах и се загледах на друго място.

Усмихнах се и го погледнах.
-С удоволствие!Само кажи кога,къде и в колко часа и съм там.-той се обърна и ме погледна,а аз му намигнах.

- Ти кажи - усмихнах се. Това момиче наистина ми харесваше, може би щеше да се получи между нас.

Въздъхнах.
-Може би тази вечер.Ще наема детегледачка да гледа Заки и ще отидем в някой бар.Знам,че не романтично и изискано,но..този живот на изисканост ми писна..ако вече си се отказал..-погледнах го.

- Става - казах с усмивка.
- Къде живееш? - попитах вперил поглед в нея.

Усмихнах се.
-На една пряка от тук.В една голяма къща с двор.Ще я разпознаеш..единствена е толквоа голяма..-засмях се.На улицата всички къщи бяха големи,но нащата си беше най-добре.

- Добре, в колко да те взема? - казах гледайки красивите й очи.

-Към..девет или осем.Ти прецени!-усмихнах му се.
-Зак,Мая!-извиках и след минута детето ми и кучетата бяха при нас.Беше седем часът кога беше станало толкова.
-Седем часът е.Ние ще се прибираме.Когато ти е удобно ела.-целунах го по бузата и сложих каишката на Мая и хванах Зак за ръка.
-Беше ми приятно Браян.-запътихме се към вкъщи.

Постоях още малко, когато стана 9 часа си тръгнах от парка. Първо минах през вкъщи да оставя Майк и тръгнах към къщата на Алекса.

Беше ми скучно и реших да дойда тук. Не намерих никой!!!
-Явно вички са се събрали и се забвляват.(Казах аз с леко тъжен тон и тръгнах да излизам от парка)
-Нищо! Ще проверя някъде другаде!

Беше ми скучно и реших да дойда тук. Не намерих никой!!!
-Явно вички са се събрали и се забвляват.(Казах аз с леко тъжен тон и тръгнах да излизам от парка)
-Нищо! Ще проверя някъде другаде!

С Крис дойдохме тук. Беше приятно, тихо...Седнахме на една пейка...през цялото време той ме гледаше. Целуна ме и ме прегърна..явно се радваше, че ще става баща...и аз се радвах, че ще ставам майка! Какво по хубаво от това.

Дойдох във парка видях Петя седнала на една пейка със Крис,отидох при тях и я попитах "Добре ли се чустваш?Все пак ми е странно,малки вампирчета,но ще са сладки" казах й засмях се и седнах до тях,след това я попитах "Покани ли Джен да дойде ? "

- Да добре съм, благодаря. - казах и се усмихнах на Кари. - Всъщност ти писах съобщение, че на Джен телефона няма батерия и за това няма и звъня. Тя е в лабиринт с Деймън и се опитват да намерят изхода. Стана ми малко лошо за това пийнах малко вода, но се оправих бързо.

Аз ги погледнах и им казах "Искате ли да отидем във някой ресторант да отпразнуваме това,или поне да хапнем,бебетата трябва да бъдат здрави,във ресторант "Food" има много вкусна храна,ще е полезна за бебенцата,какво мислите?" и се усмихнах.

След като минахме през аптеката да вземем лекарството дойдохме в парка с моста.
- Кога трябва да ги пиеш? - казах, но не получих отговор.
- Какво има? - казах гледайки я.

- Не знам...нещо ме боли корема. - казах и хванах корема си. - Искам да отидем до болницата. - казах на Крис и тръгнахме отново на там. Крис беше притеснен..мислеше, че е рано да раждам, но аз бях сигурна, че след 2-3 часа вече ще е тати.