Кафене "Sweet"

- Не, не. Познавам този глас. Когато говориш с ирония лъжеш, но когато избягваш погледите тогава скриваш истината. Кажи си го.

- Защо толкова държиш да призная? - викнах, но така, че само той да ме чуе.
- Добре, печелиш! Хареса ми, и какво от това? - казах и го гледах в очите.

- Винаги ви харесва. Как мислиш? Дали е заради чара ми или заради нещо друго? - Попитах я и отново я целунах.

- Ще престанеш ли да ме целуваш? Деймън, познавам те! Омайваш момичетата и после ги зарязваш или първо спиш с тях. - развиках се.

- Не с всички съм такъв. - Погледнах я и вдигнах едната си вежда.

- С мен ще бъдеш, нали? Не, че си успял да ме омаеш, не ме разбирай погрешно. - продължавах да го гледам средоточено, очаквах отговора му.

- Не. Красиви възможности като теб не са за изпускане. - Прекарах пръсти по лицето й.

- Ти сериозно ли? - повдигнах едната си вежда.

- Да. - Погледнах я в очите.

- ъхъ ..-казах и след малко повиках сервитьорката.
- Една кола.. - поръчах.
- А ти ще пиеш ли нещо? - казах на Деймън, преди сервитьорката да си отиде.

- Да. Кола. - Сервитьорката донесе две коли.

Отпих от колата си.
- Та казваш мислел си, че съм умряла, защо така? - казах и отново отпих от колата си, гледайки го съмнително.

- Защото ти беше в онази църква. Когато я изгориха. - Отпих от колата си.
- Та как оцеля?

- О да.. Ами..знаеш, че не се давам лесно, няма и на смъртта да се дам! - казах и се изкикотих леко.
- В същност не бях вътре, измъкнах се навреме. - казах и си пийнах кола.
- за жалост..-измърморих, така, че да не ме чуе.

Отпих от колата.
- Искаш ли да съсипем живота на Стефан...отново?

- Какво точно имаш в предвид? - казах и никак не бях учудена, Деймън не пропускаше възможност да направи нещо зло на брат си.

- Нека те... "запозная" с него. Но няма да ти казваме истинското име. Целта ни е той да хлътне по теб и после да го вкараме в една стая от където няма да избяга. Знам, че си добра в прелъстяването. Точно за това предложих точно на теб. Ако искаш можеш да му кажеш коя си всъщност след като го вкараме в стаята.

- Само не мога да разбера какво толкова ти е направил Стефан че не пропускаш начин да го унижиш?

- Братята Салваторе са обречени да се борят един с друг заради жени. Та както винаги той иска да омае красиво момиче, което е с мен. - Отпих от колата си. - Съгласна ли си?

- Може би.. А какво печеля аз? - казах нахално и отпих от колата си, не спирах да го гледам.

- Мен и каквото друго поискаш. - Отпих още веднъж от колата която се стопляше.

- Теб? Хм..струва си.. - ухилих се.
- Хубаво..навита съм. Кога ще ме "запознаеш" с него?

- Когато си готова. Но трябва да се правим на влюбени, за да му се прииска да е с теб. Това е последното условие. Съгласна ли си и с това?

- Пф.. - изпувтях.
- Добре.. съгласна съм. И с какво име да му се представя?

- Каквото решиш. - Погледнах я с една вдигната вежда.