Кафене "Princess"

Отидох в близкото кафене.Пиеше ми се нещо и не бих отказала едно кафе или минерална вода.Седнах на една от масите и си поръчах едно капучино.Не чаках много за поръчката.След като беше на масата , отпих от капучиното.Все още се чувствах виновна ,но се опитах да се разсея.Загледах се в минаващите хора...

искаше да се разсъни и скоро се оглеждаше за място в едно кафене.Имаше нужда от сутрешната си доза кофеин.Нямаше много хора и беше пълно със сводобни маси, но не й се седеше сама.забеляза едно меко казано разсеяно момиче и се приближи до нея.
-Свободно ли е?-попита учтиво Зи и изчака отговора на другото момиче, като между временно се усмихваше приятелски.Не смяташе че и при тази ще има някакъв проблем и реши, че няма нужда отново да се бори с усивката си.Сега просто я остави да се стича по лицето й и да показва намеренията й.

Бях отнесена , когато изведнъж пред мен се появи едно момиче.
-Свободно ли е? - попита ме тя като междувременно ми се усмихваше приятелски.
Отвърнах на усмивката й.
- Да заповядай - посочих с ръка мястото срещу мен и отново върнах ръката на предишното й място , а именно обгърнала чашата с капучино.Отпих една глътка.
- Аз съм Ариана - представих се. - А ти си?

Усмивката пояявила се на лицето на непознатата я укоражиха и след малко седна на стола.Поредната усмивка, но сега насочена към сервитьора, взимащ поръчката й- чисто и силно кафе.Имаше нужда от него повече отколкото си мислеше.
-Казвам се Зоуи.приятно ми е-отговори на въпроса й и се усмихна още по-широко когато получи кафето си.Скоро до тях се присъедини и друго момиче и зи реши да я поздрави.
-здравей.седни, нямам против...стига и ти да нямаш, разбира се.-погледнах плахо към момичето отсреща и отново се усмихна.

Усмихнах се на Зоуи.Тя си поръча кафе ,а междувременно към нас дойде едно момиче.Тя ни попита дали може да се присъедини към нас.
- Разбира се - усмихнах се на непознатата и посочих свободния стол.
Отпих още една глътка от капучиното си и погледнах отново Зоуи.
- Е Зи откога си в града?

-Всъщност от съвсем малко.Пристигнах наскоро и нямам пърпение да разбера всичко наоколо.-замисли се за момент.Това прозвуча сякаш беше някоя голяма клюкарка, а всъщност не бе така...
-Аз исках да кажа...ами...-започна да се притеснява, но си пое дъх и отново се усмихна.
-Както и да е, нямах това предвид.-засмя се леко и отново отпи нервно от кафето си.
-Ами вие?-погледа и се стрелна ту на русото момиче, ту на другото.Бяха интересни образи, сякаш имаше нещо повече в тях.Но какво?

Зи се усмихна широка, не би отказала да научи нещо за новите си познайници.Интересуваше се от всякаква информация за хорат около нея.
-Аз съм Зоуи и няма нищо.Аз също не съм срещала никой днес, с изключение на едно момиче, но не знам дали мога да я нарека и човек.-засмя се тя, но май шегат й не бе разбрана от момичетатта.Гледаха я странно и тя се притесни.какво толкова бе казала?Не разбираше, но май не трябваше да го казва...

- Аз съм Ариана - представих се на Сюзън и й се усмихнах приятелски.
огледах събеседничките си.Наистина усещах нещо странно в тях ,но едва ли бях единствената.И двете изглежда бяха притеснени и се изразяваха неправилно и не искаха да прозвучат много невъзпитано.Усмихнах им се.
- Понякога има толкова жестоки хора, че се чудиш къде е човешкото в тях - казах спокойно и момичетата се замислиха над думите ми.

-Да права си...за жалост е така.-промълви накрая Зи и отпи отново от кафето си.След минутка отново върна погледа си на момичетата.нямаше да говорят за жестокостите в живота, нали?Трябваше да смени темата...и то бързо.
-Ами вие?от скоро ли сте тук?-попита тя нато отново се усмихна широко.май наистина се усмихваше прекалено, но това бе нещо което показваше добрите й намерения и колко не харесва грубите отношения.Искаше й се с тези момичета да се получи по-добре отколкото с джен, защото Зи си тръгна доста разочарована от парка.Сякаш имаше чувството, че тук нищо не е наред и има някакво доста странно нещо около всички наоколо.

Отпих поредната глътка от капучиното и чашата остана празна.Оставих я настрана.Стана ми малко сладко и имах нужда от сол , но щеше да изглежда много странно ако вземех солницата и я изсипех в чаша вода.Пък и тук(заогледах се ) не виждах солница.Въпросът на Зи ме откъсна от тези мои мисли.
- Ами аз съм от 2 години тук.Работя в местната книжарница - заявих гордо.Обичах книжарницата.Когато нямаше клиенти и бях в обедна взимах някоя книга и се зачитах.Така можех да прочета всички книги.

-ако искате вие тръгвайте.Аз ще си допия кафето и ставам също.-каза Зи и надигна чашата.всъщност тям вече нямаше нищо и изкара портмонето от чантата си.изкара няколко банкноти, които покриваха сметката и на трите и стана като ги остави на масата.
-аз черпя.-намигна им тя и тръгна към изхода.тъкмо докосна дръжката и се завъртя към момичетата.
-Ще се видим скоро.-усмихна се широко и излезе сега искаше да види брат си.стигаха и запознанствата за днес.От мили и приятни, до груби и неприятелски настроени образи които срещна днес, сега иксаше само да го погледа как работи, както когато беше дете и нямаше къде да отиде, защото нямаше кой да я гледа.стоеше с него в студиото и се опитваше да татуира нещо на картоф изровен специално за нея от вече забравен в студиото шкаф.

-Сигурна ли си? - попитах аз Зи.
-Ако искаш може да се видим по-късно днес?
-Е Алиана ще дойдеш ли? [i]

- Чао Зи - помахах за довиждане.Тя беше много мила и ни плати сметката.Останах сама със Сюзан .Въпросът и ме озадачи,но заявих твърдо.
- Добре да отиваме - усмихнах се и станах от стола.

ПП Пиши направо на скалите