Един от парковете в Париж преди 627 години

Беше обяд а вече бях разгледала целия Париж въпреки че бях тук едва от 2 дни. Отидох на един парк и седнах на една пейка. Всичко беше толкова.. Еднакво. Наоколо беше пълно с хора за това се преместих на една по усамотена пейка която се намираше под едно дърво.

Отидох в един парк..беше пълно с хора..не обичах много да съм на шумно място да това ще преместих и седнах на друга пейка...на съседната седеше едно момиче.

Седна едно момиче до мен-човек. Реших да не казвам нищо просто зачаках да си тръгне. Мразех да ми нарушават спокойствието особено пък хората.

- Здравей - казах на момичето, изглеждаше симпатично.
- Аз съм Петя!

- Да не мислиш че ме интересува как се казваш? - казах спокойно без да отлепям очи от съседната пейка на която седяха някакви хора и си говореха за някакви нападения от животно.

- Просто исках да се запознаем! - отговорих намръщено.
- Щом си толкова надута си връщам думите назад, едва ли имаш приятели с това отношение. - отговорих и станах от пейката.

Станах от пейката.
- Никой не те е карал да сядаш до мен ясно? - лесно можех да й източа кръвта до последната капка но се въздържах все още..

- О я не ми говори с такъв тон - казах намръщено.
- Та ти си една обикновена лигла, която е задоволена от всичко и всички! - казах и тръгнах напред.

- Не ми се занимава с такива като теб. Разкарай се - викнах и седнах отново на пейката надявайки се тази как й беше името да си тръгне.

- По скоро на мен не ми се занимава с такива..разглезени и груби - казах грубо и се обърнах..не и направих кефа и не си тръгнах..седнах на съседната пейка.

- Добре.. Така и така си тук нека да се забавляваме поне - седнах до нея, извадих едно ножче от джоба си и порязах ръката си.
- Пий! - заповядах и тя започна да пие от кръвта ми. Да видим колко щеше да й е хубаво след като съсипя живота й. Отдръпнах ръката си и й счупих врата. След това зачаках да се събуди като... Вампир което щеше да стане след няколко часа.

- Какво направи с мен? - попитах я...ужасно ме боли врата какво е станало? - попитах я с гняв и станах..след това видях един човек да минава и му изпих кръвта...не знаех какво става..

- Нищо особено просто те превърнах във вампир - започнах да се смея злобно. След минути парка се изпразни и останахме само аз и онова там момиче.
- Нали вярваш във вампири? - тялото й започна да гори от слънцето.
- А, пропуснах да ти кажа че трябва да имаш специален пръстен или гривна за да не те изгаря слънцето. Но ей сега ще оправя нещата - слънцето се скри и започна да вали дъжд.

- Но как промени времето? Аз мога ли да правя така? - попитах развълнувано.
- И от къде мога да намеря такава гривна или пръстен? - попитах момичето..
- И може ли да ми кажеш името ти вече?

- Това е дарба мила. Ти имаш различни дарби от моите. Какви са не знам но ти сама ще разбереш с времето. Такава гривна или пръстен могат да правят само могъщите вещици. Казвам се Джен и да знаеш че като си тръгна ще грейне пак слънцето но не смятам да го правя скоро...

- Радвам се, че ми каза името си...а още един въпрос къде да намеря тези вещици? - попитах Джен.

- Вещиците са навсякъде. Аз познавам една но..Какво ще спечеля ако я накарам да ти направи предпазващ от слънцето пръстен? Или предпазваща гривна? - загледах я въпросително.

- ....1 желание - отговорих колебаейки се.
- Мисля, че е изгодно това което ти предлагам..Какво ще кажеш? - попитах с усмивка и не мислех за последствията.

- Че какво можеш да ми дадеш ти? - нямаше какво да поискам от едно момиченце което току що се е превърнало във вампир..

- Ще се опитам да изпълня желанието ти..какво то и да е то. - отговорих и.
- Е какво искаш?

- Оправяй се сама аз няма какво да искам от теб - казах безразлично и загледах небето.

- А поне ще ми дадеш ли гривна? - попитах любопитно.

- Разбира се че не - усмихнах се иронично. Тази какво си мислеше? Че понеже съм я превърнала ще й помагам? О,не.

- Както решиш - казах ядосано...
- Колко си безотговорна, превръщаш ме във вампир а после ме оставяш на произвола на съдбата...- казах намръщено.