Кафене "Express"

Дойдох в някакво кафене. Седнах на една от масите, поръчах си едно кафе и се загледах в минаващите хора.

Видях, че той е вътре.. отидох до него.
- Идиот такъв! - развиках се ядосано и му ударих един шамар. Излязох доволна от кафенето и тръгнах към вкъщи.

Отидох в едно от кафенетата наоколо. Поръчах си едно студено кафе, след малко сервитьорката ми го донесе. Отпих от него.
- Мисля, че казах студено! - викнах. Никак не бях в добро настроение и си го изкарах на първия срещнат. След малко ми донесоха вече студеното кафе.

Накрая се спрях на едно кафене. Седнах на една от масите.
- Дай каквото и да е освен кафе - казах на момичето което дойде да ме обслужи. Тя ми донесе една студена лимонада. Отпих от нея и се загледах в кафенето. Нямаше много хора в него. Забелязах на една маса Деймън, изобщо не ми се говореше с него обърнах се с гръб към масата му и отпих отново от лимонадата си.

Огледах се. На една маса седеше Джен, кога ли беше влязла. Предполагам не й се говореше с мен, обърна с гръб към масата ми. Определено съжалявах за това, което стана с Петя, но тогава просто не можех да мисля. Отпих от кафето си, погледа ми беше насочен към Джен.

Усещах че ме гледа и в този момент беше най дразнещото нещо на земята. Всяко момиче на мое място сега или щеше да се развика на Деймън или да се махне от тук но аз нямах намерение да правя нито едно от двете. Просто се преструвах че не го познавам. В този момент без да забележа на масата до мен седна едно момче и ме поздрави. Изгледах го раздразнено.
- Никой не те е канил да сядаш, махай се - казах студено.
- И коя си ти че да ми кажеш къде ще сядам? Не си собственичката на кафенето доколкото знам - каза най нахално той. Опитах се да запазя спокойствие и да не избухвам точно сега. Не казах нищо просто взех лимонадата и се преместих на друга маса. Момчето отново седна при мен.
- Веднага се махай - използвах внушението си.
- Не ми действа внушението ти - каза той. Май беше вампир и очевидно беше по силен от мен.
- Кой си ти? - станах от мястото си и викнах изнервено.

Отидох до момчето, което Джен искаше да разкара, явно беше вампир, но дали беше по-силен от мен.
- Махай се от тук! - използвах внушение, но не му подейства. Малко бяха вампирите по-силни от мен, дори и Джен не беше. Клаус..дали това беше той.

- Не си ли спомняш? Толкова време прекарахме заедно - каза той.
- Клаус - пристъпих назад. Не очаквах че ще ме намери някога.
- Как.. Ме намери? - попитах.
- О, не беше лесно определено знаеш как да се криеш - усмихна се нагло и доволно той.
- За сега ще те оставя на мира, но много скоро ще се върна - каза той и се телепортира някъде. Седнах на стола като не спирах да гледам пода. От Клаус можеше да се очаква абсолютно всичко и най лошото бе че той знаеше всичко за мен. За щастие бързо се съвзех. Обърнах се към Деймън който се беше опитал да накара Клаус да ме остави на мира.
- Спри да се бъркаш в живота ми! Ако иска Клаус да ме вземе със себе си или да ми направи нещо - ще го направи! Просто престани. Преследва ме най стария вампир в историята, ако се замесиш в това ще умреш. Не искам да имам нищо общо с теб разбираш ли? Нищо! Гледай си живота отивай при Петя прави каквото искаш просто ме устави! Забрави за станалото между нас, прави се че не съществувам! - се развиках.
- Не се бъркай повече в скапания ми живот! - викнах отново станах от стола и тръгнах да излизам от кафенето но останах още малко за да се уверя че Деймън няма да се меси повече в живота ми, така щеше да е най добре за всички ни.

- Щом така искаш, добре. Нека забравим, че въобще се познаваме? Знам, че няма да ти бъде трудно. - казах и тръгнах да излизам от кафенето, но се сетих, че не съм си платил кафето. Оставих пари на масата, на която седях преди това и излязох от кафенето. Май Джен беше права, може би така щеше да е по-добре.

Седнах на една маса отново.
- Донеси колкото се може повече кафета - казах. Не знам защо но започнах да се наливам с кафе. Поне нямаше да се напивам и щях да знам какво правя. Изпих няколко кафета.Вече чувствах че пия отрова но продължавах..

Със Сю дойдохме в едно кафе. Поръчахме си нещо за пиене и отидохме на една от масите.
- На колко си? - попитах я. Исках да я опозная. Предполагам, че родителите и ще са против да се среща с по - голям от нея, но може и да не са против.

- 14. - той май беше по-голям от мен.
- Ами ти? - казах след малко и го погледнах, имаше такива очи.. Бързо погледнах през прозореца, слънцето грееше много силно и на вън беше горещо, добре, че в кафенето имаше климатик. Отпих от напитката си.

- На 16..По - голям съм от теб, но можеш да ми имаш доверие. - казах и с лека усмивка. Пийнах малко от сока си.
- Ти си симпатична. - казах и. Не че я свалях, просто ми беше приятно да съм с нея.

Усмихнах се.
- Ти също. - казах след малко. Беше по-голям, но ми беше приятно да съм с него, въпреки, че не го познавах добре. Мама и татко нямаше да одобрят това, но не беше нужно да знаят.. Отпих малко от сока си.

- Сигурна ли си, че родителите ти ще одобрят да излизаш с мен..тоест да се виждаме? - попитах я. Не бях сигурен, че ще са съгласни, но..да видим какво ще отговори.
- После искаш ли да отидем някъде другаде? - попитах я.

Не можех да му кажа истината, не още.
- Родителите ми починаха.. - погледнах настрани. Това беше ужасно, трябваше да лъжа всички.. но не го познавах много добре, не можех просто да му кажа "родителите ми са вампири"..

- Съжалявам. Моите също. - казах тъжно.
- Но предлагам да не говорим за това. - казах и се усмихнах. Не отговори на въпроса ми дали иска да отидем някъде,но..
- Искаш ли да отидем някъде после? - попитах леко притеснено. Ако и сега не отговори няма да я питам отново.

- Да.. - отговорих и се усмихнах. Стана ми гадно от това, че родителите му са починали, аз трябваше да лъжа за това и не беше никак приятно..не можех да си представя какво би било ако се случи нещо на мама и татко.

Платих сметката. В такива моменти много се притеснявам да не кажа нещо, което не трябва. Преди се събирах с 15, 16 годишни, но с 14..е още не сме се опознали.
- Къде искаш да отидем? - попитах я с усмивка.

- Хм..някой парк? - казах след малко, с почти незабележима усмивка.
- Имам по-добра идея.. - отговори Мат. Станах от стола си..той също, излязохме от кафенето и тръгнахме ..на някъде.

С Каролайн влязохме в кафенето и седнахме на една от масите. Преди това ми беше задала няколко въпроса.
- Ами..приятел.. нямам. - загледах се през прозореца. Грееше слънце, но не беше много топло. Сервитьорката дойде и застана пред масата, изчаквайки поръчката ни.
- Кафе. - въздъхнах и се обърнах към Каролайн.
- Ами ти..какво става с теб? - погледнах я.

Сервитьорът дойде,поръчах си едно слабо кафе.След това отговорих на въпроса,който ми беше задала,Кат.
-Ами как да съм,до сега бях на почивка,защото ми се отрази зле тук,днес се върнах и още никой не ме е видял.Ще се върна в къщата,където са Джен и Деймън,разбрах,че Петя вече е човек.Толкова неща са се променили тук.
Отпих от кафето си,и замълчах.

Човек ли? Човек? Но как е възможно, доста съм пропуснала тук..
- Джен вече не живее в онази къща..до колкото знам. Замина някъде, не знам къде. - казах и отпих от кафето си. Огледах кафенето, нямаше много хора, което ме изненада. Тук винаги беше претъпкано.

-Заминала?Къде е заминала?Деймън с нея ли е ? Или е останал в къщата...
Шокирах се,е и едновременно се зарадвах,че няма кой да ми досажда вече...Изпих си кафето и си поръчах още едно....
-Та ако искаш да отидем другаде,да се разходим или... какво ти се прави?
След това сервитьора дойде и взех кафето,изчаках да изстине и отпих от него.