Магазин за телефони

Влязох в магазина за телефони. Огледах ги, харесах един измежду всички, беше по-хубав от стария ми телефон. Взех го.
- Вече го платих! - използвах внушение върху продавачката и излязох от магазина. Колко е хубаво да си вампир - помислих си.

Напоследък си бях редовен клиент в този магазин. Влязох вътре, продавачката ми се усмихна и започнах да разглеждам телефоните. Харесах си един подобен на стария, но с повече екстри.

Дойдох в магазина да си взема телефон предишния го бяха счупили маймуните. Влязох в магазина който беше празен. Започнах да разглеждам телефоните. Наистина беше трудно да избера сред всички тези телефони. Най лошото беше че никой не ми харесваше дотолкова че да го купя. В този момент блъснах някой без да искам, някъде се бях унесла пак.. Обърнах се и видях Деймън.

- Джен.. - усмихнах се. Продължих да разглеждам телефоните, но никой не ми харесваше. Реших да взема, този на, когото се бях спрял преди малко. Продавачката ми поиска пари, да, рядко плащах.
- Нищо не дължа! - използвах внушение в думите си.

Не знам защо но за първи път в живота си не можех да погледна човек в очите. Просто не можех да погледна Деймън в очите и да премълча случилото се за това реших да не го гледам е поне докато не забележи. След дълго обикаляне накрая се спрях на един телефон. Платих го и тръгнах да излизам от магазина..

- Джен..чакай..- казах и тръгнах след нея, струваше ми се, че се държи странно.
- Какво има? - казах след като излязохме от магазина за телефони и я погледнах право в очите.

Бързо погледнах на друго място.
- Нищо какво да има - казах и продължих да си вървя. Това беше непоносимо все едно ми четеше мислите и правеше обратното от това което исках. Опитвах се да избягвам погледа му. Знаех че той може да ми прочете мислите за това си мислех за най различни неща но не и за случилото се в бара..

- Добре, какво се опитваш да скриеш от мен? - казах след малко. Някак разбирах, когато някой криеше нещо от мен, като някакъв инстинкт, не можех да си го обясня, но Джен определено се държеше странно, не че е нещо ново, но..

Не, не можех да крия повече.
- В бара.. Аз и Крис.. Се целунахме но не беше нищо сериозно а и бяхме пияни - казах на бързо и дори не забелязах че бях спряла да средата на пътя за да му го кажа. В този момент една кола ме блъсна и шофьорът дори и не спря а продължи да кара колата си все едно нищо не е станало. Станах. Ръката ми беше леко ранена, нищо особено бързо заздравява..

- Добре ли си? - не обърнах внимание на това, което тя ми беше казала преди малко. Било е само целувка или поне Джен така твърдеше, но аз се озовах в леглото с Петя, което си е по-лошо. След като тя кимна продължих да вървя.