Къщата на Симон

Прибрах се вкъщи. Седнах на дивана в хола и включих телевизора. Прещаках няколко канала с дистанционното. Нямаше нищо интересно, изключих телевизора и оставих дистанционното на масичката в хола.

Телепортирах се зад дивана на Симон и станах невидим. Пипнах я по рамото. Тя се обърна, но не видя нищо. Стана от дивана и тръгна към кухнята. Аз отворих 1 шкафче тя се обърна. Тръгна към вратата, но се телепортирах пред нея и станах видим.
- Е Симон предлагам ти една игра. Аз ще се телепортирам в къщата ти ти ще ме търсиш. Ако ме намериш ти изпълнявам едно желание. Изгодно а? - казах ѝ.

- Хубаво.. - извъртях очи и той се телепортира някъде. Копирах дарбата му за невидимост и аз станах невидима. Започнах да го търся. Качих се в спалнята, там го нямаше, отидох до банята, като през цялото време бях невидима.

Откраднах дарбата ѝ да е невидима и тя отново стана видима. Не мислех, че е толкова хитра. Докато се телепортирах из къщата тя ме намери някак...не знайно как..
- Е добра си. - казах ѝ. - Желанието е?

- Да ме оставиш на мира. - приближих се към него. Междувременно взех гривната си с върбинка, за да не може да въздейства на ума ми. Усмихнах му се злобно и сложих гривната на ръка си, предполагам той не знаеше какво има в нея.

Прочетох мислите ѝ.
- Много хубава гривна имаш. Може ли да я видя? - попитах мило. Тя не ми я даде, но какво пък.
- Ако си мислиш, че ще те оставя толкова лесно, грешиш! - казаха и я целунах.

Отвърнах на целувката му. Какво ми става..-помислих си, но не можех да спра да го целувам. Дойде време в, което го блъснах на зад, а той ме изглед старано.
- Не ме гледай така! - казах и се обърнах на другата страна.

- Слушай сега. Ако не искаш да си мене..само кажи. - казах и я погледнах. Тя също ме погледна. Не каза нищо. Беше слаба с черен потник и черни дънки. Имаше много хубава къща...е поне хола де...надявам се да ме разведе из другите стаи.

След малко отидох до него и започнах да го целувам. Той се опита бавно да свали потника ми, бутна ме на дивана.
- Не тук. - казах тихо и с качихме в спалнята ми.

Влязохме в стаята ѝ. Съблякох потника ѝ....а тя ризата ми. След това съблякох дънките ѝ, и тя моите. Беше истинско чудо, че ме доведе тук. Нито беше пияна нищо нищо, но кой знае може вече да ме харесва.. - помислих си.

Бутна ме на леглото и започна да разкопчава сутиена ми. Свалих бельото му, като не спирах да го целувам. След малко и аз останах без бельо. Може би после щях да съжалявам за това,но..

След няколко часово удоволствие в леглото Симон събра дрехите си по пода и тези, които бях хвърлил на леглото и отиде в банята. Мислех пак да се телепортирам при нея, но размислих. Започнах да се обличам.

Облякох дрехите си, нямаше да се учудя, ако отново се беше телепортирал в банята. След като се облякох излязох от банята. Стивън беше започнал да се облича, минах покрай него, сякаш дори не го забелязах. Слязох в хола и седнах на дивана.

Слязох долу.
- Аз тръгвам. - казах и излязох от къщата. Тръгнах на някъде. Беше топло и приятно. Духаше лек вятър. Прибрах се вкъщи.

- Да, чао - казах преди да излезе. Включих телевизора, даваха някакъв филм. Загледах се в него, беше ужасно скучен. Превключих няколко канала, нищо интересно...абсолютно нищо! Изключих телевизора и излязох от къщата. Щях да отида някъде, където ще бъда сама..или поне така се надявах.

Влязох в къщата си и бързо изтичах към спалнята. Гримирах се, направих си прическа и се облякох. Накрая изглеждах така. Роклята не беше мой тип, Петя я беше избирала, защото щях да бъда шаферка. Излязох от къщата и тръгнах към църквата в, която се женаха.

Телепортирах се в къщата си и отидох в стаята си. Съблякох рокля си и взех един душ. След като излязох от банята облякох едни дънки и един потник. Слязох в хола и седнах на дивана. Беше ми толкова скучно..взех чантата си и излязох от вкъщи.

Прибрах се вкъщи и седнах на дивана в хола. После се сетих, че наскоро си бях взела самолетен билет, който беше беше за..след 6 часа. Реших сега да си приготвя багажа, когато последно пътувах направих това в последните 20 минути оставащи до полета. Естествено взех много малко дрехи, в бързина и то повечето такива, които не нося, после се наложи да си давам парите за грозните дрехи, които продаваха на острова. Извадих два големи куфара от килера и се качих в стаята си. Започнах да избирам дрехите, които ще взема. И двата куфара едва се затвориха, бяха много тежки. Направих това за два часа и ги отнесох в хола. Седнах на дивана за да си почина. Имаше още четири часа до полета ми, а аз умирах от скука. Исках да забравя всичко, около което се намирах поне за малко. Какво по-хубаво от почивка на някой остров като този. - помислих си.