Летището..

Учудих се, че стигнахме в най-подходящия момент, за малко да изпуснем полета. На летището беше пълно с хора, някои от тях бяха загубили багажа си..имаше голяма суматоха. Погледнах куфарите на Джен, които едвам се затваряха.
- Защо ли си мисля, че тук си натъпкала целия си гардероб..- засмях се. Аз бях взел само един куфар с дрехи, не ми трябваха повече, а и от там можех да си купя дрехи. След няколко минути се качихме в самолета, мина малко време докато той излетя. В самолета беше пълно с хора, но усещах присъствието и на други вампири освен аз и Джен. Огледах хората в самолета, никой не изглеждаше подозрителен, който и да беше вампира определено умееше да се смесва с останалите.

С Петя стигнахме до летището, самолета излиташе след малко, затова направо се качихме в него. Имаше много хора в самолета, от доста отдавна не бях се качвал в самолет, а преди години изпитвах страх от това. Усещах, че измежду хората има и други вампири, но нямаше никой познат или поне аз не забелязах такъв и все пак не можех да познавам всички вампири в града, колкото и малък да беше той.

Тичешком стигнах до летището и бързо влязох в самолета. Седнах на мястото си вече по-спокойна, че няма да закъснея за полета. Огледах се наоколо и кого да видя..пред мен седяха Крис и противната му жена, мисля, че се казваше Петя.
- Здравей Крис. - усмихнах се подло, те се обърнаха към мен с ядосани изражения, а именно това целях.

Стигнах навреме за полета, но се наложи да бързам много, а с тези куфари никак не беше лесно да стигна до летището навреме. Качих се в самолета и седнах на мястото си. Винаги когато пътувах със самолет купувах и билет за мястото до себе си. Не можех да изтърпя ако до мен седнеше някоя досадна бабка или по-лошо..мило момиченце, търсещо приятели.

Исках да се отпусна някъде далеч от всичко и от всички. Е, взех билет за някакъв остров. Самолетът щеше да пристигне след 3 часа. Сложих в куфара си някакви дрехи и тръгнах към летището. Зачаках да дойде самолетът. Имаше доста хора май не бях единственият който искаше да се отпусне и да почине поне малко..

С Кати стигнахме до летището. Докато стигнем вече имаше съвсем малко време до излитането. С Кати се качихме в самолета. Беше доста претъпкано и със голям зор намерихме свободни места. Определено имах нужда от почивка и от разнообразие. Бях сигурен че ще ми се отрази добре тази почивка.. След като стигнахме до острова се отправихме към хотела

Купих билет за самолета. Дойдох на така нареченото летище. Качих се в самолета. След 30 мин. той тръгна. Гледката беше хубава. Всичко се виждаше. Вече почти виждах и острова....след малко вече кацнахме на острова.

Купих си билет за следващия полет. Качих се на самолета и след малко той излетя. Беше хубаво и приятно да се пътува със самолет. За 30 мин. вече стигнах до острова. Взех куфарите си и слязох от самолета. Започнах да разглеждам.

Купих билет за някакъв остров. Самолетът излиташе след около 30 минути, които минаха в скучаене и оглеждане на момичетата на летището. Качих се в самолета и след няколко минути той излетя. Щом кацнахме на острова тръгнах директно към хотела наблизо..

Най-сетне бяхме на летището.Затичах се към касите и попитах за два билета за Остров "Тropical Paradise".Бяха останали точно два.Веднага поисках и двата и ги взехме.
- Самолета тръгва след десет минути нека се качваме - Викнах на Лиса и двете забързахме към самолета.Започнахме да тичаме и най сетне влязохме в самолета,седнахме на местата си.Започнахме да си приказваме тихичко.
- Хей Лиса дали има малко алкохол тук?Започнах да се хиля. - след малко мина стюардесата и аз я попитах за някакъв алкохол тя каза,че има само водка.Аз и казах да даде и тя ме пита колко двете с Лиса викнахме в един глас цялата бутилка.Погледнахме се и започнахме да се хилим.Стюардесата тръна и след малко се върна с водката и две големи чаши.Взех бутилката и налях на мен и на Лиса.Наливах още и още и накрая се напихме.Започнах да се прозявам и изведнъж страшно много ми се доспа,но не исках да оставям Лиса да е сама.Загледах се през прозореца беше толкова красиво - всичко под нас и над нас светеше.Звездите бяха толкова красиви.

Дойдох на летището. Самолета излизаше чак след 40 мин. Отидох до близкото магазинче и си купих студен чай. Влязох в самолета и седнах да мястото си. Оставих багажа до мен за по - сигурно и се загледах в излитащите и кацащите самолети. Бях забравила телефона в хотела. Върнах се на бързо. След 30 мин се върнах в самолета. Той излетя.

Не ми хареса острова и реших да се върна взех най-скорошният самолет и тръгнах към дома!

Взех дрехите си от хотела, тези на Джен също, макар, че не се беше появила повече от седмица. Започвах да се притеснявам, какво ли се беше случило.. Взех самолетен билет за Стрейндж. Самолета излизаше след 30 минути, качих се в него. Чувствах глад, но не можех просто така да захапя някой за врата пред всички. Някой пиеха върбинка, което докарваше малки усложнения. След 30 минути в чакане самолета най-накрая излетя. Дори и не усетих кога кацнахме в Стрейндж. Взех багажа и излязох от самолета, тръгнах към вкъщи. Джен може би се беше прибрала, знаех, че от нея може да се очаква абсолютно всичко.

Купих самолетен билет за най-скорошният полет, той беше след 20 минути. Бързо се качих в самолета и седнах на едно свободно място, за щастие до мен не седеше никого, макар, че нямаше да откажа ако някоя мацка се настани до мен. Двадесетте минути до излитането минаха бързо, а дори и не усетих кога кацнахме в Стрейндж. Излязох от самолета и тръгнах към вкъщи.

Колкото и добре да си прекарвах на острова все някога трябваше да се върна в Стрейндж. Отидох до хотела и взех багажа си, тръгнах към летището. Взех самолетен билет за най скорошния полет, който беше след 20 минути. Бързо се качих в самолета и седнах на мястото си. Дори и не усетих кога пристигнахме в Стрейндж, слязох самолета, взех куфарите и тръгнах към вкъщи.

Телепортирах се на летището. Взех билет за следващия полет, който беше след около 20 - 25 мин. Отидох но близкото магазинче и си купих нещо за ядене. Отидох в самолета и сложих багажа си до мен, за по сигурно. Сложих колана си и се загледах през прозореца. След като самолета излетя свалих колана. Отидох до тоалетна. Измих ръцете си и отново се върнах на мястото си. По едно време стюардесата дойде при нас, но изглеждаше разтревожена. Прочетох мислите и и разбрах, че има проблем със самолета и може да се разбие всеки момент. Преди да стана от мястото си лявото крило на самолета се счупи и падна. Едвам успях да седна и да сложа колана си. Самолета започна бавно да се снижава. След известно време се разби...добре, че бяхме близ одо града. Помня само, че ударих главата си.

С Майк тръгнахме към летището и взехме билети за най-скорошния полет, който беше след 30 минути. Качихме се в самолета, след като минаха тези 30 минути самолета излетя. Дори и не усетих кога кацнахме в Стрейндж, времето се мина бързо. Взехме куфарите и слязохме от самолета. Тръгнах към къщата си, а Майк към неговата.