Бар "Blue"

Влязох и седнах.
- Дай... Една бира - казах на бармана.

Седнах до нея. Щом барманът й подаде бирата, аз препречих ръката на Джен. Взех й бирата и я изпих. Тя ме погледна ядосано...
- Знам, знам. Спести си думите. Сега ще кажеш колко съм нагъл и така нататък.

- Честно щях да кажа че си скучен - казах и се засмях.
- Ти ще си плащаш бирата - казах и си поръчах още една като този път си я изпих аз.

- А, не. Ти я поръча и аз я изпих. Това го приемам като почерпка. Та, разкажи ми малко за твоите съквартиранти.

- Ами какво да ти кажа. Най важното е че и те са вампири - усмихнах се доволно.
- Ти ще плащаш бирите, аз и стотинка няма да дам - казах.

- Добре, щом казваш. Вярвам ти. И нека се разберем, всеки ще плати това, което е пил. Ок? - Тръгнах да я целувам, но спрях. - Спокойно, няма повече. Та кажи ми, защо мислиш, че съм скучен?

- Ами... Доказал ли си ми обратното? Не. За това - още малко и щях да заспя. Беше ми скучно а и бях уморена...

- И как искаш да ти докажа обратното, като само говорим? И то само на скучни теми. - Поръчах си още една бира и отпих от нея.

- Ами какво искаш да правим? - го питах. Загледах се в хората. Бяха всички пияници.

Започнах да я целувам. Отделих устните си от нейните и я попитах, докато я гледах в очите:
- Това отговаря ли на въпроса ти?

- Няма да стане - казах му.
- И ще спреш ли най накрая? Колко пъти трябва да ти каже човек тоест вампир?

Продължавах и продължавах да я целувам.
- Няма да те оставя докато не признаеш. - Дръпнах косата й назад и започнах да я целувам по врата.

Избутах го.
- Какво да признавам? Няма нищо за признаване. И спри вече. - казах. Този май не разбираше от дума...

- Кажи си го. Всички момичета отричат, но накрая всички признават, че им харесва. Признай си и не се залъгвай. - Отпих и последната глътка от бирата.

- Нищо няма да признавам. Не ме интересува какво правят всички момичета. Няма да признавам нищо! - казах му. Какво толкова като не призная? Нищо не може да ми направи.

- Добре, добре. - Платих си и станах от стола. Закрачих към вратата, но се спрях. Върнах се пред Джен. - Забравих нещо... - Целунах я, но не я изчаках да ми удари поредния шамар. Телепортирах се нанякъде.

Дойдохме тук. Седнахме на предишните си места.
- Този път всичко е за моя сметка. - Поръчах две уискита. Отпих от едното, а другото подадох на Джен.

- Радвам се - казах като започнах да пия уискито.
- Трябва да отидеш скоро при Мел не я карай да чака - му намигнах. Той ме погледна учудено.
- Знам повече отколкото си мислиш - му казах пак.

- Не, няма да ходя. Не още. - Изпих си уискито и започнах да я целувам. Обгърнах тялото й с едната си ръка, а с другата дръпнах косите й назад. Вратът й се оголи и аз започнах да го целувам.

- Какво правиш на публично място сме! - казах и го избутах.
- Научи се да се контролираш.

- Извинявай. Просто около теб полудявам. - Това беше странно. Откъде ли знаеше за Мел? Такава дарба ли имаше или нещо друго. - Извини ме за малко.
Тръгнах към тоалетните, където видях едно момиче. - Ела с мен.
- Не искам. - Използвах внушението си и тя реши да влезе с мен в тоалетните. Целувах я. После я ухапах. Източих й кръвта избърсах кръвта от лицето си и се върнах при Джен.
- Има ли нужда да те лъжа или знаеш какво направих?

- Всъщност знам. Горкото момиче - казах.
- И какво следва? Ще пиеш то всички в бара? - иронична усмивка с появи на лицето ми.
- Имаш ли братя или сестри?

- Не, по едно тяло на ден ми стига. - Щом тя спомена братя или сестри счупих следващата чаша, която бармана ми даде. Реших да й кажа, все пак.
- Имам роднини, но не ги харесвам. Един брат - Стефан. Той е колкото теб. Поне така изглежда. Защо не знаеш за него?! Досега си ми казвала неща, за които не съм ти казвал. Е?!

- Ами не обичам да се ровя в тези неща. И аз имам сестра която страшно мразя. А между другото брат ти хубав ли е? - питах. Трябваше да проуча този брат.
- Трябва да ме запознаеш с него. Нещо ми казва че е интересен...