Студио за татуировки

След като си тръгнахме от полицейското управление Джен ме задърпа към студиото за татуировки. През целия път до там и двамата не спирахме да се смеем, щом и от затвора ни изгониха..не беше на добре, но пък се забавлявахме. Влязохме в студиото за татуировки. Мъжа, който правеше татуировките татуираше някакво момиче и се наложи да изчакаме малко. След като свърши направи първо моята, с надпис "Джен", а след това на самата Джен с моето име. Моята татуировка беше на рамото, а тази на Джен на китката.

След като излязохме от студиото се обърнах към Деймън.
- Ако ме ядосаш - спрях защото не можах да одържа смеха си за случилото се преди малко..
- Ако ме ядосаш най вероятно ще си одера кожата така че много внимавайте г-н Салваторе - опитах да съм сериозна но просто не можех да спра да се смея. Хората сигурно ни мислеха за "Избягалите от лудницата" първо зоологическата градина, после затвора..

- Господин Салваторе? Добре госпожице Линд, обаче трябва да знаете, че мразя да ме наричат така..господин, звучи толкова..официално. - сдържах се да не избухна в смях, но просто не можех. Мъжа, който правеше татуировките ни изгледа странно, както и хората, които точно в този момент влязоха в студиото за татуировки. Сигурно ни взеха за някакви откачалки, не че не бяхме такива, винаги правехме странни неща заедно.

- Таа господин Салваторе мисля че съм доста гладна. Да тръгваме - казах и го хванах за ръката. Не ми се искаше да убивам никого.
- E, господин Салваторе останахте ли доволен от услугите ни в.. Хъм.. Затвора? - казах по някое време смеейки се. Просто не можех да спра. Да, вярно винаги съм правела луди неща но откакто Деймън се появи в живота ми просто.. Правя не луди ами направо откачени работи. Често се карахме но какво да се прави.. Такъв е животът. Тази седмица беше много топло направо.. Не исках обаче да използвам дарбата си защото да променяш времето постоянно не беше особено хубаво. Погледнах отново току що направената татуировка с надпис "Деймън". Никога не бих направила такова нещо за никой мъж.. Е, почти за никой защото когато бях човек и се влюбих за първи път, бях способна дори да се самоубия за него. Сега обаче нещата бяха съвсем различни. Знаех, че винаги ще си спомням за Деймън когато видя татуировката и това определено ми допадаше.