Къщата на Иън

Стигнахме до къщата ми. Отключих вратата и влязох вътре, Емили остана отвън.
- Какво има, няма ли да влезеш? - казах след малко и повдигнах едната си вежда, зачаках Емили да влезе.

- Не съм сигурна...Късно е може да искаш да останеш сам. - казах му. Не исках да го притеснявам. Вечер е. А и аз трябва да се прибирам. Преди да се прибера ще мина пред сестра ми и Крис.

Тя се оправда с това, че е късно и може да искам да остана сам. От кога съм някой сериен убиец, че да не иска да влезе в къщата ми. Така де, нямаше да я убивам.
- Лягам си доста по-късно. - усмихнах се глупаво.
- Влез. - подканих я след малко.

- Благодаря за поканата. - казах и влязох. Доста хубаво беше обзаведено. Огледах стаята още веднъж. Наистина ми харесва.
- Е какво предлагаш да правим? - попитах. Да доста глупав въпрос, но няма да мълча...

Тя попита какво ще правим. Не отговорих веднага на въпроса. Отидохме в хола, тя седна на дивана, а аз близо до нея.
- Ами..може да гледаме някой филм или пък... - казах и се приближих още малко към нея, целунах я.

Той ме целуна. Аз него също.
- Какво правиш, та ние се познаваме едва от час! - казах и станах от дивана. Най - мразя да се запозная с някой..да ме заведе в тях..и да ме целуне въпреки, че се познавахме от няколко часа. Тръгнах към вратата.

Тя отвърна на целувката ми и стана от дивана, тръгна да излиза от къщата. Станах от дивана.
- Съжалявам.. не знам какво ми стана. - казах и я погледнах, тръгнах към нея. Е, беше просто една целувка, но според нея се познаваме от твърде скоро..

- Не няма нищо..просто.. - не довърших изречението. Отидох и го целунах. Според мен не е като другите.
- Наистина трябва да тръгвам. Не искам да те притеснявам. Може да искаш да си починеш. - казах и тръгнах към вратата.

- Глупости. Не ме притесняваш. - усмихнах се. Отидох в кухнята и взех една бутилка уиски и две чаши. Когато се върнах в хола Емили седеше на дивана. Седнах до нея и сипах уиски в двете чаши. Едната подадох на Емили, а от другата отпих. Оставих бутилката на масата.

Иън донесе две чаши и уиски. Сипа в чашите малко от уискито и ми подаде едната чаша. Изпих половината на екс. След малко и цялата чаша. Сипах си още малко.
- Няма да се напиваме нали? - казах смеейки се.

Засмях се.
- Трудно ще ми е да се напия от една бутилка. - Е, бях пил и в дискотеката, но само няколко чаши. Изпих съдържанието на чашата си на екс. Сипах си още уиски и отпих от него, поглеждайки към Емили, която правеше същото.

- Сигурен си, че не те притеснявам нали? - попитах. Май ставам досадна с тези въпроси. Не казах нищо повече. Усещах как се напивам, но въпреки това продължавах..
- Аз ням ада пия повече. Мисля, че се напих. - казах и се засмях.

Тя каза, че няма да пие повече. Реших да последвам примера й, въпреки, че не бях пиян. Просто не ми се пиеше, което беше странно. Допих алкохола в чашата си и я оставих на масата.
- И сега какво? - казах след няколко минути и я погледнах.

След като Иън остави чашата си на масата аз заспах. Бях много уморена след катастрофата, а и в болницата ме тъпкаха с лекарства, което не беше особено приятно. Добре, че внуших на доктора да ме пусне иначе още да скучая там..

След няколко минути Емили заспа на дивана. Вдигнах я на ръце и я занесох до спалнята ми. Оставих я на леглото и се върнах в хола. Изпих още малко уиски и легнах на дивана. Не след дълго заспах. Събудих се на сутринта..

Събудих се. Иън вече беше станал.
- Добро утро. - казах след като станах. Почти не помнех какво стана вчера. Само, че бяхме в дискотеката и след като дойдохме тук.

- Добро. - казах прозявайки се. Тя ме пита къде е банята, качихме се на горния етаж и й я показах. Тя влезе в банята, а аз слязох в хола. След около 30 минути се качих в стаята си. Исках да се преоблека, отворих вратата. Емили беше там и се обличаше, беше само по бельо. Глупава усмивка се появи на лицето ми.

Взех хавлията и я обвих около себе си. Леко се изчервих. Взех дрехите си и отидох в банята. Облякох се и си измих зъбите. Оправих косата си и излязох от банята. Иън влезе и се изкъпа. Аз го изчаках в хола.

Изкъпах се и отидох в стаята си. Извадих едни дънки и тениска и ги облякох. Слязох в хола и без да казвам нищо отидох към кухнята. Направих кафе и го сипах в две чаши. Отидох в хола и подадох едната чаша на Емили, обаче без да искам разлях кафето върху блузата й. Кафето беше горещо и тя свали блузата си без да се усети. Стараех се да не я зяпам много.
- Съжалявам.. - казах набързо.
- Качи се в стаята ми и облечи някоя тениска.. - казах след малко.

Не се усетих, че се съблякох пред него. Облякох него тениска и слязох долу.
- Имаш басейн нали? - попитах го. Той ме изведе и ми го показа.
- Трябва някой ден да дойде да поплуваме. - казах му.

Отидохме до басейна.
- Да.. - казах и я погледнах. Тя каза, че трябва да тръгва. Реших да не я спирам, вчера го направих няколко пъти. Тя си тръгна, влязох в къщата и отидох в хола, седнах на дивана.

Стигнах до къщата на Иън..звъннах на звънеца и той отвори.
- Здравей ето тениската ти. - казах му и се усмихнах. Доста мило от негова страна да ми даде негова тениска..след поражението с кафето.

Емили дойде, за да ми върне тениската. Взех я и се усмихнах.
- Влизай. - казах и направих няколко крачки на зад, тя влезе в къщата. Отидохме в хола и седнахме на дивана, погледнах към Емили, почти незабележима усмивка се появи на лицето ми.

- Искаш ли после да излезем? - предложих. Той се съгласи. Отиде и се преоблече. Аз през това време разглеждах хола му. Дивана беше удобен, всичко беше подредено страхотно. След малко той слезе...