Хотел "Browns"

Пътувахме цяла нощ и към 12 на обяд самолетът се приземи на летището. Тръгнах да питам за някой хотел на близо обаче не беше нужно тъй като сама го видях. Отидох на рецепцията и след като ми дадоха стая се качих в нея и започнах да си нареждам дрехите в гардероба. Въздъхнах и седнах на едно малко диванче което се намираше в стаята.
- Какво правя тук? Та за Бога аз съм в Лондон! - си казах по едно време. Взех си чанта и чадър за всеки случай след което излязох от хотела. Като за начало щях да отида да ям нещо, бях огладняла доста от толкова много път. Огледах се наоколо. Не видях ресторант. Тръгнах на някаква посока като постоянно се оглеждах. Трябваше задължително да посетя Виенското колело и Биг Бен. В този момент заваля дъжд, което не ме изненада никак нали все пак в Лондон постоянно валеше. Разпънах чадъра на време и не се измокрих за щастие. Като по чудо не много далеч от мен видях един ресторант и се запътих натам.

Влязох в хотела..доста луксозен. Отидох на рецепцията и поисках ключ към някоя от стаите, но да има хубав изглед. Веднага ми препоръчаха една. Качих се. наистина хубав изглед има от там. Оставих багажа си в стаята и отидох да обядвам в ресторант.

Пристигнах в хотела като от време на време притичвах по пътя. Влязох в стаята си и веднага съблякох мокрите дрехи. Отворих гардероба и си извадих дрехи. Първо си изсуших косата и после ги облякох. Излязох от хотела и тръгнах на някъде. За щастие беше спряло да вали. Повървях малко докато не се озовах в задната част на една стара изпочупена сграда. Преди да забележа до мен се приближи един мъж. На около 39-40 години. Извади някакъв пистолет.
- Дай парите си! - каза той а аз го изгледах презрително. Ритнах го в корема и дръпнах пистолета от ръцете му.
- Това няма да ти трябва - казах и се отдалечих. Това че вече не бях вампир не означаваше че не мога да се защитавам от градските престъпници. В един момент хвърлих пистолета на земята и тръгнах към едно кафене на близо защото ако съдех по времето след няколко минути щеше да завали.