Ресторант "London food"

Дойдох в един ресторант, който ми го препоръчаха много хора. Седнах на една от масите и си поръчах обяд. Доста вкусно готвят тука. След като бях готова си поръчах и десерт. Явно тук ще идвам да обядвам вече..а не беше и скъпо.

Влязох в ресторанта и седнах на една от масите. Започнах да разглеждам менюто. Поръчах си спагети и за пиене някакъв непознат за мен сок, тъй като ресторанта беше прекалено изискан за да продават в него кока кола. След като се наядох опитах да използвам една от старите си дарби - да променя времето и да спре да вали. Но вместо това дъждът се усили. Явно дарбите ми вече почти ме бяха напуснали. Зъбите ми все още излизаха но много рядко. Огледах хората в ресторанта внимателно. Имаше една двойка която си говореше и 3 момичета. Двете от тях си говореха за нещо а третата беше сама на една маса и беше с гръб към мен. Странно но отнякъде ми се стори позната, въпреки че нямах никакви роднини или приятели в Англия още по-малко пък в Лондон. Вгледах се по-добре в момичето. В един момент тя се обърна и разпознах чертите на лицето й. Това беше Петя. Но.. Какво правеше тук? Мислех че е с Крис в Стрейндж. Приближих се до нея.
- Здравей - казах и тя май се стресна. Обърна се към мен а аз се усмихнах. Може би не очакваше че ще ме срещне точно тук.

- Здравей! - казах и се усмихнах. Не очаквах да срещна някой познат тук..
- Малко на почивка, а? - обърнах се към Джен. Може би нямаше да има нищо против да отидем някъде заедно.
- Искаш ли да отидем някъде заедно? - предложих и.

- Всъщност не е точно почивка.. - казах и малко след това тя ми предложи да отидем някъде заедно.
- При този дъжд? - казах и погледнах през прозореца. Наистина валеше много.
- Но какво пък - казах накрая и платих сметката си. Взех си чадъра и чантата и зачаках Петя пред входа на ресторанта. Явно жителите на Лондон бяха свикнали с лошото време защото си вървяха съвсем спокойно а някой дори нямаха чадър. Едва ли тук имаше много необикновени хора като нас. След няколко минути Петя излезе от ресторанта и дойде при мен.
- Е, къде отиваме? - погледнах я. Съвсем бях забравила да отида за нов телефон.

- Където кажеш. - казах и отворих чадъра си. След малко спря да вали и изгря слънце. Дано времето да се пооправи. Може да ходим на Виенското колело.
- До Виенското колело? - предложих.