Летището..

Пристигнахме на летището и си купих билет за Лондон. Никога до сега не бях ходила в Англия. Полетът беше след половин час. Седяхме мълчаливо докато една жена не съобщи че след малко трябва тези които са за Лондон да се качат в самолета. Идеше ми направо да се разплача, никога не съм обичала сбогуванията. Малко преди да се кача в самолета се обърнах и прегърнах Деймън без да казвам нищо. Кой знае кога щях да се върна а най много щеше да ми липсва той.
- Самолетът за Лондон излита след 20 минути моля всички пътници да се качат по местата си - повтори женския глас.

Джен се приближи към мен и ме прегърна, а аз я целунах. Винаги съм мразел сбогуванията. Джен беше без телефон, а кой знае кога щеше да се сети да си купи нов..познавах я и определено нямаше да е скоро.
- Последно повикване за пътниците до Лондон. - каза гласа, който така ме дразнеше.. Джен се качи в самолета, мразех тези моменти. Щеше да ми липсва, не знаех колко време няма да е в града..а тя също. Съмнявах се, че трансформацията щеше да продължи повече от няколко месеца, но и това не беше никак малко.. След като самолета излетя тръгнах към вкъщи..

Дойдох на летището за Англия. Взех си еднопосочен билет за Лондон. След 10 - тина минути самолета излетя. Седнах на мястото си и се загледах в облаците, не че имаше много, но..след около 11 часа някъде пристигнах в Лондон.

Отидох но хотела и си взех багажа. Без Крис или децата не ми е забавно, не че с Джен не е, но предпочитам да не я притеснявам. Взех си билет за следващия полет. На летището нямаше толкова хора..може би защото е обяд. Навън има облаци, но добре че не вали. Минах през едно магазинче за хранителни стоки, което беше близо до летището. Взех си кола и един сандвич. След като се нахраних на бързо се качих в самолета. След малко той излетя. Какво ли ще правя цели 11 часа докато се прибера..е ще се наслаждавам на гледката. След около 40 мин. след като излетяхме стюардесата донесе на всеки в самолета по нещо за пиене. Някакъв коктейл. Признавам, че беше доста хубав. След 3 часа след като излетяхме заспах. Предполагам като кацнем ще ме извикат..е няма какво друго да направят. Така и стана. Като кацнахме стюардесата ме събуди. Слязох от самолета и се запътих към вкъщи.

Не.. Не можех да чакам до довечера за да отида да видя Лондон Бридж, прекалено много исках да се върна вкъщи и да "лудувам". Отидох в хотела, събрах си багажа, платих за стаята и си хванах едно такси.
- Where? - попита ме шофьорът на таксито.
- Аt airport - отвърнах и той започна да кара към летището. Не махах поглед от прозореца, разглеждах Лондон за последен път. Когато стигнахме до летището си взех билет за най бързия полет към града. Чаках около два часа докато самолетът не пристигна. Качих се в него и проспах целия полет. След като пристигнахме се отправих направо към къщата на Деймън.