Луна паркът

След работа отидох до луна парка ,отдавна не бях ходила ,а последният път не беше особено приятен ,е вярно че влакчето си струваше ,но това беше първият път когато си спомних нещо ,беше прекалено замъглено и не разбирах какво точно си спомням ,но постепенно спомените ставаха по-изсчистенни.

-Ето, че пристигнах!-казах си аз-Първи работен ден...-прехапах устни и стиснах палци
Отидох на щанда ''Спечели'', където работех.Застанах зад него и седнах на стола.Днес нямаше много клиенти и умирах от скука.Надявах се да срещна някой познат, но всички бяха се изпокрили.Когато свърши работното ми време, се прибрах вкъщи.

Доведох Деймън в луна паркът. Преди много обичахме да се забавляваме именно на такива места. Дръпнах Деймън към виенското колело.
- Хайде да се качим на виенското колело - викнах и загледах огромното колело. Това колело беше 10 пъти по голямо от онова в последния луна парк в който ходих.

- Хайде, от много отдавна не съм се качвал на виенско колело. - казах и се качихме на виенското колело. От години не бях се качвал на такова колело, последния път беше именно с Бони.След като слязохме от колелото се огледах наоколо.

Реших да се поразходя и да се отпусна някъде а според мен луна паркът беше идеалното място за тази цел. Изведнъж погледа ми се спря на Деймън и.. Бони? От къде се познаваха пък те. Приближих се към тях.
- О, Братко много бързо ти омръзна Джен виждам - казах именно за да го подразня. После се обърнах към Бони.
- Бони не сме се виждали от години. - усмихнах се подло.

Джейкъб се приближи към нас и явно познаваше Бони.
- Да, както на теб Аврил, която между другото вече е вампир - на лицето ми се появи същата подла усмивка.
- Жалко, че нямам кол в момента. - усмихнах се, за да го подразня, това беше любимото ми занимание. Не знам какво щях да правя без милото си братче Джейкъб - кого ли щях да дразня тогава.

- Изобщо не ми пука за Аврил и не знам защо си си помислил че ми е приятелка - казах със сериозно изражение. Погледнах Бони която изглежда беше ядосана.
- Бони виждам не си особено развълнувана че ме виждаш отново. А, можехме да си прекарваме толкова хубаво в момента. Обаче ти направи избора си, нали така? - загледах се в Бони.

Джейкъб се появи отнякъде. Как го мразех само. След като започна да ми говори някакви глупости му ударих шамар.
- Ти си глупак Джейкъб. Винаги си бил и винаги ще бъдеш и няма да е лошо да го проумееш най сетне - казах и го погледнах ядосано. Ако не знаех че Деймън и Джейкъб са братя а някой ми го казваше, щях да помисля че се шегува с мен. Та те не си приличаха изобщо нито по характер нито по нищо.

Изпитах голямо удоволствие, когато Бони удари на Джейкъб шамар. Усмихнах му се подло и с Бони се махнахме от него.
- Какви ги дрънкаше Джейкъб? - казах след малко. Дори и не знаех, че се познават.

- Стари, глупави, забравени истории за които не ми се говори точно сега - казах.
Докато се разхождахме из луна парка видях едно момиче да продава захарен памук. Сетих се че Деймън обича и за това му купих. Подадох му го и отново тръгнахме из луна парка. Той ме погледна сякаш казваше "Защо не си взе и за теб?"
- Не обичам захарен памук - усмихнах се.

Усмихнах се и хапнах от захарния памук. Обърнах се на зад, Джейкъб още стоеше на същото място. Как ли изглеждах в този момент, с розов захарен памук в ръка, но какво пък, вкусен е, нищо, че е розов.

Докато вървяхме се сетих че утре Деймън има рожден ден. Реших да не му казвам че помня за да измислим нещо с Джен и да му направим нещо като парти изненада.
- Аз трябва да тръгвам имам една работа, чао - целунах го по бузата и тръгнах към къщата на Джен.

След като Бони изчезна се разходих още малко, докато не доядох захарния памук. Реших да се прибера вкъщи. Хвърлих клечката от памука някъде и тръгнах към вкъщи.