Зоологическата градина

Деймън ме доведе в.. Зоологическата градина?! Имаше страшно много хора и повечето бяха деца. Е, като малка обичах такива места но не бях идвала от много години в зоологическа градина. Тук имаше всякакви животни. Обърнах се към Деймън и се усмихнах изненадано.
- Какво правим тук? - казах и се огледах отново наоколо. Всъщност мислех че ще ме заведе в някое кафене, парк или където и да е но не и в зоологическата градина..

Доведох Джен в зоологическата градина, идеите ми се изчерпаха, а и ние си бяхме деца..6 века никак не са много за един вампир. Беше претъпкано, а това не ми харесваше.
- Нищо особено, просто идеите ми свършиха. - засмях се.

- Ти си луд - започнах да се смея. След това го дръпнах към маймуните и подадох няколко банана на Деймън.
- Хайде де не ще забавно - казах и започнах да храня една маймуна. Държахме се като деца но това беше най забавното и най хубавото. Огледах се наоколо. Имаше страшно много хора както и страшно много и различни животни.

- Точно както когато бях малък. - усмихнах се и започнах да храня една маймуна. Бяхме на по 6 века, но се държахме като деца на по 6 години. Предимно деца хранеха маймуните, а родителите им ни гледах странно.
- Толкова ли сме стари.. - засмях се.

- Май да - казах тихо. Всички възрастни наоколо ни гледаха и едни ни коментираха други се смееха.
- Виж колко сме известни всички ни гледат - прошепнах тихо смеейки се. Странното беше, че изобщо не ми пречеше че всички ни гледат а преди няколко седмици със сигурност щях да се ядосам. Все повече и повече маймуни се насабираха за да ги нахраним..

След като бананите ни свършиха тръгнахме към папагалите. Горките маймуни, всички хора ги хранят, ето защо са толкова дебели, а папагалите бяха с различни размери, едни бяха едноцветни, други шарени.

- Папагалите какво ядат? - обърнах се към Деймън щом ме заведе при папагалите. Повечето папагали говореха постоянно и беше доста шумно. Рядко се намираше човек който да отиде да нахрани папагал повечето хранеха маймуните. Деймън взе нещо и започна да храни един от папагалите.
- Какво е това? - погледнах го.

- Храна за папагали. - засмях се. След като ги нахранихме Джен се телепортира някъде. След малко се телепортирах при нея, озовах се в клетката на маймуните, заедно с Джен.
- Чувал съм, че хората произлизат от маймуните, но не мисля, че мястото ни е тук. - подсмихнах се.

- Не просто реших че ще е по лесно да ги храним - казах и в този момент скочи една маймуна на главата на Деймън. Всички които бяха наоколо се насабраха около клетката и някои дори започнаха да ни снимат.
- Това се казва слава - казах и започнах да се смея докато Деймън се опитваше да махне маймуната от главата си. В този момент една скочи и се хвана за гърба ми. Тогава вече всички започнаха да се смеят.

Успях да махна маймуната от главата си, всички наоколо се смееха.
- Ще започна да раздавам автографи. - започнах да се смея, маймуната от гърба на Джен слезе от нея. Една маймуна започна да дърпа панталоните ми.

Маймуната така дръпна панталона на Деймън че го скъса малко от долу. А една друга се качи на главата ми и започна да ми дърпа косата. След около половин час слезе от мен а Деймън направо се спукваше от смях. Косата ми беше разрошена. Изведнъж няколко маймуни започнаха да ни замерят с банани.
- Какво им става?! - викнах а вече всички хора които се намираха в зоологическата градина се бяха насабрали около клетката и се смееха.

- Откраднахме им славата. - казах след като маймуните започнаха да ни замерят с банани, като се спуквах от смях, както и хората около клетка. Правеха и доста снимки, дано на другия ден не се видим по вестниците, но нямаше да се учудя от това.

Неусетно 2 маймуни се промъкнаха зад нас без да ги видим и ни откраднаха телефоните. Когато се обърнах и видях че си играят с телефоните направо останах потресена.
- Деймън - казах и той се обърна. Видя същото което и аз.
- Не знаех че маймуните са толкова умни - казах. Гледката беше направо откачена. Постоянно идваха все повече и повече хора като се опитваха да видят а тези които бяха най отпред всички бяха почервенели от смях.

Маймуните хвърлиха телефоните извън клетката. Супер, пак ще ми трябва нов телефон, те направо се счупиха от удара, а хората продължаваха да снимат. Явно доста щяхме да си останем тук, нямаше как да се телепортираме пред всички тези хора.

Това беше нелепо. В един момент една маймуна се приближи до мен и започна да ме души и да ме оглежда. В този момент започнах да кашлям, тя се изплаши и отиде на другия край на клетката. Сетих се че ме хващаше алергията ми към маймуните ако бяха прекалено близо до лицето ми. Беше ужасно. След няколко минути лицето ми почервеня и не можех да спра да кашлям. А и в клетката миришеше и ми стана малко лошо..

Лицето на Джен почервеня и започна да кашля.
- Добре ли си? - май имаше алергия към маймуните.
- Махайте се! - викнах на хората около клетката, използвах внушение и те се разотидоха. С Джен се телепортирахме извън клетката.

Няколко минути след като излязохме от клетката се оправих. После огледах Деймън от глава до пети и започнах да се смея. Панталона му беше скъсан от долу и дрехите му бяха мръсни. Но и аз не оставах по назад. Косата ми беше в ужасно положение и моите дрехи също бяха мръсни. Тръгнахме към къщи а по пътя всички се обръщаха, гледаха ни и се смееха. По пътя честно казано и аз се смеех всеки път като видех Деймън.