Една от най опасните гори

Това е една от най опасинте гори защото по всяко време дървета падат, стават заметресения, появяват се диви зверове и т.н. :

Бях ядосана и вървях на където ми видят очите.Озовах се в една гора.Въздухът беше влажен и тежък.Дърветата наоколо бяха високи и дебели и едва се крепяха.Мястото си беше страничко.Не беше много слънчево и това ми харесваше.Из дърветата мярвах бързо движещи се сенки което ме притесняваше.Бях изключила духът от себеси или с една дума бях взела антидепресанти които го притъпяваха.Вървях из гората и се опитвах да не мисля за нищо не не можех.Ерик,Ерик,Ерик..този идиот наистина трябва да си го избия от главата.Сега му бях бясна...и едно благодаря не каза,че му спасих носът.Как ли щяха да реагират фенките му,че е със счупен нос?Е както и да е..разбрах,че ме харесва,но не му личи..,а аз даже го целунах.Целунах го!Ъх...иде ми да се ритна отзад.

Реших да пообиколя из града , докато се усетя вече бях загубена ,около мен беше гора .Видях едно момиче пред мен ,изглеждаше сякаш и тя беше загубена ,защото беше много съсредоточена. Докато я гледах изведнъж видях как дърво се спуска на долу по хълма право към нея .Трябваше да мисля бързо! Не беше толкова далеч. Тръгнах да бягам .В последният момент точно когато реших ,че няма да мога да я спася приливът на адреналин ме забърза и я стигнах. Избутах я от пътя. Оказах се върху нея и и се усмихнах. Супер ,още от първия ден правя глупости ,ами ако си беше ударила главата!?

Не бях чула дъровото което щеше да ме премаже.Няокй ме избута и ме спаси.
-Хей какво.Ъ мерси.-казах аз.Беше момиче.Човешко момиче.Тя стана от мен след което и аз се изправих.
-Ъ аз..мерси много.Аз се бях..отплеснала на някъде и..мерси.-бях доста объркана.С развитите си сетива да не чуя това дърво и да не усетя,че окло мен има още някой.Какво ми ставаше.Неспирах да благодаря на момичето което сигорно ще реши да избяга ако разбере,че не съм човек или ще и писне след няколко разоговра и още блаодарности.

Изправих се ,момичето не спря да ми благодари ,реших ,че може наистина да си е ударила главата.
- Успокой се - казах и аз - добре ли си ,имаш ли нужда от медицинска помощ - надявах се да е добре ,какво щях да правя ,загубена ,незапозната с града носейки човек на сред очевидно опасно място?!

Приложих изцелението върхо себеси.
-Добре съм.Нямам нужда от медицинска помощ.Ти сега се успокой.Как си?-попитах я.В момента добрата част на Лиса се беше показала.Нямаше и следа от мрака.
-Ъ забравих да се представя.Аз съм Лиса.-усмихах се и подадох ръка.Не трябваше с нищо да привличам вниманието и.Неможех да разкрия какво съм.Трябваше да се държа като обикновено човешко момиче.

Момичето изглежда нямаше сътресение.Беше симпатична .
-Елизабет ,накратко Бети-отговорих ,усмихвайки се - Малко съм загубена ,ти знаеш ли пътя за извън този трап?

-Да.Но ..аз дойдох тук за да се откъсан от света.От онзи прост певец Ерик!Ама май не сполучих на много безопасно място.Ще те върна в града ако искаш.Не,че го познавма много,но мога..да се изведа от тук.-бях запомнила пътя благодарение на силно развитата ми памен.Чух се,че говоря глупости.Ами ако момичето знаеше кой е Ерик Сааде и беше някоя от фенките му..може би щеше да протестриа,че е върхът.Сякаш не го знаех,но той ме нарани много!

Момичето изглеждаше объркано .
- Мисля ,че мога да се оправя сама- тръгнах ,но реших ще е по-добре да не се връщам там ,мисълта отново да се прибера в празния апартамент ме плашеше. Върнах се- Имаш ли нещо против да ти правя компания?

Усмиханх се.
-Не нямам против,но би ли дошла с мен в къщата ми да се преоблека.Спокойно няма да те отвлека или убия.-леко се засмях.Огледах се наоколо.Още едно дърво щеше да панде.Предусещах го.Издърпах Бети по-надалеч и то падна.
-Добре ли си?-попитах я.Тя беше доста близо до него,но неможех да предсказвам бъдещето.

Лиса ме дръпна към себе си ,едно дърво падна на мястото на което стоях .
- Благодаря! - казах аз - по-добре да се омитаме от тук ,та да тръгваме да се преобличаш - усмихнах се