Гората с конете

Това е гората в която живеят конете:

Реших да се поразходя. Обичам конете, затова реших да си направя една малка разходка в гората с конете. Беше толкова тихо, спокойно, слънцето не грееше прекалено силно - за мое щастие.

Разхождах се наоколо докато стигнах в някаква гора. Там беше много красиво, беше пълно с коне и не беше шумно. Бях чувал че рядко минават коли от тук. Обиколих с поглед мястото докато не видях едно красиво момиче да стой до един кон, приближих се към нея.
- Здравейте госпожице... Как казахте че е името Ви? - казах.

Обърнах се назад. Там стоеше един красавец.
- Не мисля, че някога съм го казвала - казах небрежно и отново се обърнах към коня, сякаш никой не ме беше прекъсвал.

Хванах ръката й и я придърпах близо до мен.
- Тогава ми го кажете сега. Имам чувството че е прекрасно както Вие самата. - притиснах я до едно дърво за да видя какво ще направи. Тази жена ме заинтригува.

- Александра - казах само, за да остави на мира.
- Какво искаш? - казах небрежно, блеейки в небето.

Направих се че не съм чул въпроса. Отдалечих се от дървото и се качих върху един от конете. Беше див кон но това не ме притесняваше защото бях яздил много диви коне. След малко направих една кратка обиколка и се върнах при красивото момиче наречено Александра.

- Е, "Ромео" как е името ти? - казах, обикаляйки около него. Изглеждаше ми симпатичен, но не можех да съм мила, поне не точно сега, а с този мой характер изпусках много шансове.

- Майк се казвам, Жулиета - обичах тези малки игри. Хванах я и преди да се усети седеше на коня зад мен.
- Хайде да направим една обиколка - казах и коня започна да бяга. Алекс се държеше здраво за мен, все пак дивите коне тичат бързо.

- Ейй! По бавно ако обичаш! - креснах преди да се усетя. Обичах конете, но не и когато трябваше да се кача върху тях.
- Нормалните хора питат преди да те хвърлят на такова нещо. - измрънках след като се примирих, че няма да ме остави на мира.

- Аз не съм нормален човек аз съм вампир. - казах и коня започна да тича още по бързо. Беше хубаво усещането. Коня беше снежно бял, млад и имаше едва забележима, бяла звезда на челото си. Бяхме влезли навътре в гората и трудно щяхме да се върнем. За мен не беше проблем, дори ми харесваше. Какво по-хубаво от това да си дълбоко в гората с красива, млада дама и див кон?

- Да, успокоих се! - казах иронично.
- Ако искаш да пиеш кръв от мен сгрешил си - вампир съм. - изсъсках.
- И добре..като нормален вампир накарай коня да препуска по-бавно! - казах строго.

- Както пожелае моята Жулиета - това "моята" го казах по скоро за да я подразня но ако беше наистина така щеше да е по добре. Така препускахме близо 3 часа и накрая спрях коня. Бяхме много навътре в гората и вече беше вечер.
- Няма да има смисъл да се опитаме да се върнем. Ще трябва да нощуваме тук - усмихнах се.

- Моля?! Значи искаш след 3 часово мъчение да коня да нощувам в гората?! Ти наред ли си? - разкрещях се в лицето му. Как може да ме домъкне тук и след това да каже "няма смисъл да се връщаме"?

- Не. Но ако искаш може и утре да нощуваме тук, не е толкова зле повярвай ми - запалих огън и седнахме край него. Беше студено и се чуваха странни звуци, мен не ме плашеха бях свикнал с природата.

- Ако толкова ти се нощува в гората защо ме домъкна тук? Нощувай си сам, щом толкова искаш! - отдръпнах се малко, след това замълчах, вече беше свършен факт, но бях токова ядосана!

- Както искаш - легнах под дървото и затворих очи. Нямах намерение да стоя до късно а и щом беше толкова твърдоглава нека си поддържа огъня запален сама. След няколко минути заспах.И това че бяхме в гората изобщо не ми пречеше да спя спокойно напротив, харесваше ми повече така да съм сред природата.

- Да, супер! - изпуфтях след като Майк заспа и ме остави сама. След малко реших и аз да се опитам да заспя, но никак не бях свикнала с природата и за мен да нощувам на открито беше пълен ужас. Чух шум..огледах се плахо наоколо и видях нещо да мърда в храстите.
- Ей, Майк! Майк! - изкрещях, за да го събудя.
- Там има нещо! - казах след като го събудих с крясъците си.

- Нали си вампир лесно можеш да се оправиш - станах да видя какво имаше. Оказа се че беше някакъв заек.
- Един въпрос: От кога зайците са опасни? - беше толкова смешно. Тя беше вампир или поне така твърдеше, тогава лесно може да убие всяко диво животно.

- На остроумен ли се правиш? И това, че съм вампир нищо не означава, има много по-опасни същества от мен. От къде можех да знам, че е заек? - казах ядосано.

Не обърнах внимание а си заспах отново. Събудих се сутринта и намерих Александра да спи, това беше добре. Приближих се до нея.
- Спяща красавице ставай или предпочиташ да стоиш тук?

- Не благодаря, една нощ на открито ми стига. - казах и се изправих.
- Тръгваме ли? - казах, оглеждайки се за коня.