Мрачната гора

Това е мрачната гора, едно от любимите места на вампирите и също така едно кошмарно място за хората. Всеки който е влизал тук е бил убиван от вещици, вампири, демони и т.н:

-Защо?-казах си аз-Защо тя?Защо не ме довърши, защо ме превърна в изчадие?
Знаех, че жената убила семейството ми се е върнала за нея.Започнах да изкоренявам дърветата да ги хвърлям на километри.Покатерих се на едно и седнах.Заплаках.
-Ако...ако беше тук...нямаше..нямаше да плача...ти щеше да ме успокоиш-плачех аз
Чух някакъв глас:
-Не плачи-каза той,-не плачи.
Разпознах гласа.Сякаш тя беше тук, моята мила баба.
След дълго време побелях като призрак.Бях нервна, баба ми бе убита от изчадието, превърнало ме в ТОВА, а не знаех къде е то.Скочих от дървото и затичах с всичка сила.Оказа се, че пътувам по посоката на Морето със скалите

Отведох Джен в така наречената "Мрачна гора", тук дори и брат ми нямаше да я намери или поне се надявах. След малко телефона на Джен звънна. Беше брат ми.
- О, братле, тъкмо за теб си мислех. - казах и изчаках реакцията му, как ли щеше да реагира ако разбере, че Джен е с мен? Нека първо го подразня..
- Искам да говоря с Джен! - май се ядоса.
- Не мисля, че точно сега й е до разговори.. - казах..
- Какво искаш да кажеш? попита ме.
- Ами това, че може по погрешка да съм сложил върбинка в кафето и.
- Къде е тя? продължи да нервничи.
- Няма да стане толкова лесно.. - казах нагло.
- Джейкъб не се шегувам! Какво искаш от мен? - развика се той.
- Искам да ми се извиниш за всичко което си ми направил. - казах заинтригуващо.
- Аз да се извиня на теб? Е, поласкан съм! Не мислех, че съм превърнал живота ти в ад! - каза той.
- Деймън, уверявам, че ако не направиш това което казах ще направя живота на Джен ад, а от части и твоя! - щом казах това той затвори телефона.

Не сгреших като помислих, че може да я е отвел в мрачната гора.
- Джен! Джен! - изкрещях след като отидох до нея, но тя беше в безсъзнание.
- Побъркал ли си се? - викнах на Джейкъб и тръгнах към него.
- Добре, съжалявам, че си такъв кретен, съжалявам, че си мой брат, но най-много съжалявам, че не те убих! - казах и го блъснах на земята. Отидох до Джен и се тръгнах да я вдигам, но тя отвори очи.

Събудих се в някаква си гора. Добре че поне нямаше слънце. Видях Деймън над мен и след това си спомних случилото се.
- По дяволите Джейкъб! - викнах и положих усилие да стана.
- Гаден номер, нали? - приближих се до него и го бутнах.
- Казвали ли са ти че си голям идиот? - хванах го и го хвърлих на едно дърво.
- Съветвам те, да не правиш повече така - взех един кол от земята и го забодох в корема му. Оставих кола в корема му, нямах никакво намерение да го изкарвам от там, гледката беше прекалено хубава.

Извадих кола от корема си и го хвърлих някъде.
- Ей, Ей, Ей! Я се успокойте малко. - взех и аз един кол от земята като първо сложих малко върбинка върху него. Чудех се на кой да го забода на Джен или на Деймън. Накрая реших да е на Джен за Деймън пазех нещо по добро. Забодох го малко под сърцето и макар че можех да я убия не го направих. Започна да изгаря на мястото на което забодох кола. Приближих се до Деймън и го ударих лицето, след това го бутнах и той падна на земята.
- Преди да тръгнеш да спасяваш Джен, трябва да спасиш първо себе си - застанах над него и забодох в крака му един кол върху който също имаше върбинка.

Извадих кола от крака си и го хвърлих на зад. Успях да си изправя.
- Колко умно само, и друг път си го правил. Не помисли ли, че ще се сетя, че отново си изпрала мрачната гора? Въобще можеш ли да мислиш, само идиот като теб може да измисли такава глупост. Ако искаш да отмъстиш на мен-давай, не си го изкарвай на Джен или някой друг. - казах обикаляйки около него. Блъснах го на земята и започнах да го ритам. Огледах се за кол, точно зад мен имаше един. Забодох го малко под сърцето му.
- Е Джейкъб, какво е да те победят в собствената ти игра? - казах с присмех. Знаех, че ще направи още някой глупост с, която да ми "отмъсти", но всъщност беше толкова лесно да го победя.

Изправих се и извадих кола.
- И все пак, беше много лесно да сложа върбинка в кафето и, тя дори го изпи цялото. Виж я само,заради върбинката дори не може да си извади кола - ухилих се. Изкорених едно дърво и го хвърлих по Деймън. Взех още един кол и го забодох в рамото му, там болеше.

- Джейкъб, явно не разбираш. Не искам да имам нищо общо с теб, колкото до това..знаеш, че лесно мога да те победя.. - извадих кола от рамото си и отидох до Джен. Извадих и нейния кол, хвърлих го някъде и тръгнах към Джейкъб.
- Това да ти е за последно или не отговарям! - викнах и го бутнах доста силно, той разбира се падна на земята. Чаках го да се изправи, за да видя какво ще направи. Мислех да си тръгна, но не можех да оставя Джен тук, не и с Джейкъб.

- О, и какво ще ми направиш? Не можеш да ме убиеш, нямаш смелостта да го направиш. - казах. Брат ми беше толкова наивен само говореше а нищо не правеше никога. Огледах се и забелязах че Джен я няма.
- Хах къде ли е отишла Джен - казах и огледах отново наоколо.
- Може да си е отишла и да те е оставила - не можах да прикрия усмивката си.

- О напротив - скочих зад него и му забих кола с върбинката който той ми беше забил. Понеже го забих силно веднага гърбът му се накърви.
- Наистина ли мислеше че малко върбинка ще ми отнеме силите? За Бога живея 6 века. - усмихнах се леко. След като той падна извадих кола и го хвърлих някъде.

Наведох се до Джейкъб.
- Напротив Джейкъб, имам смелостта да те убия, просто искам да превърна живота ти в ад, за да е по сладка победата. - не можех да скрия усмивката си. Изправих се. Обърнах се назад и видях телефона на Джен. Джейкъб го беше хвърлил на земята. Отидох до нея и й го подадох.

Взех телефона си и го сложих в джоба си.
- Чао - казах на Деймън преди да си тръгна.
- И кажи на брат си да не се излага повече така, за да отслабна ми трябва нещо по силно от върбинка - след това се телепортирах някъде далеч от гората.

След като Джен си тръгна и аз тръгнах на някъде. Мислех да остана още малко, за да се порадвам на гледката, но беше безсмислено. Е, поне Джен разбра какъв в същност е Джейкъб, поне от това бях доволен.