Тъмните улички

След като Алисия се "изпари" от къщата излязох на вън.
- "Дръж се по-мило" - изимитирах. И как очаква да се държа? Мислех я за мъртва толкова време и сега се появява сякаш нищо не е станало. В началото се чувствах зле когато разбрах, че е "мъртва", но нищо не се беше променило, можех да живея и без едногодишното й обаждане с, което ми напомняше, че имам майка. Дори и не усетих кога се озова в така наречените "Тъмни улички". Огледах се наоколо, нямаше никого. Продължих да вървя из уличките.

Беше пълнолуние и в момента бях приела образа си на вълк. Търсех гаджето на Деймън. Щях да я захапя както обещах на Деймън. Той ме отряза и сега щеше да си получи заслуженото. След дълго търсене накрая я намерих сама в някакви улички. Преди да ме види скочих върху нея и я захапах за врата. След това бързо изчезнах. Доволна че постигнах целта си. Сега изкренно се надявах да умре.

Накрая това "чувство" ме отведе до тъмните улички. И бях права. Катрин лежеше на земята и от врата й течеше кръв. А и се виждаше ясно че е ухапана от върколак. Приближих се към нея и й помогнах да седне на една пейка. Трябваше да й помогна, поради 3 причини. Първо - тя ми беше сестра и ако някой трябваше да я убие това щях да съм аз и никой друг. Второ - тя също ми помогна когато имах нужда. Трето - ако не й помогнех тази болка която чувствах нямаше да изчезне. Докато се усетя цялата бях мокра но не обърнах внимание. Катрин изглеждаше много зле, изгуби съзнание. Ухапах китката си така че да потече кръв, за щастие вампирските ми зъби все още се показваха. Приближих китката си до устните на Катрин но тя беше изгубила съзнание и не можеше да пие.
- Хайде пий! Да умреш ли искаш?! - казах но май само аз се чух. Несъмнено я беше ухапала лудата бивша на Деймън - Виктория. Сигурно е искала да ухапе мен обаче ме е сбъркала със сестра ми.
Не, нямаше да позволя тя да умре заради мен! Въпреки че.. Не я харесвах. В този момент Деймън се приближи до пейката. Стоеше и гледаше.
- Какво правиш? Трябва да я отведем някъде, да направим нещо. И тове нещо определено не е да стоим и да гледаме! - викнах. Да, избухнах върху Деймън което не беше никак правилно но просто нервите ми не издържаха.. Толкова много неща ми се случваха за един ден че дори не помнех какво бях направила и какво не бях предишния ден.

Изобщо не разбирах какво става, Джен вървеше и накрая се спря на тъмните улички. Катрин лежеше на земята, а от врата й течеше кръв..Виктория, сигурно я беше помислила за Джен. Как ли щеше да реагира като разбере, че не е ухапала Джен, а двойничката й. Много щеше да се разочарова.. Повече ме учуди самата Джен, макар, че Катрин й даде от кръвта си, когато я ухапаха.. След като ми се развика вдигнах Катрин, която все още беше в безсъзнание на ръце и тръгнахме към къщата на Джен.