Морето със скалите

Минах през книжарницата.Оказа се , че просто собственика ме викаше , за да ми даде новия график и трябваше да го заместя за един час, макар да ми бе почивен ден.Той ми каза ,че ще ми плати за това.След книжарницата отидох до скалите и морето.Обичах това място.Обичах морето, все пак бях родена в него.Седнах на една от скалите и прегърнах коленете си.Бризът развяваше косата ми и част от кремавата ми рокличка, но не ми пречеше.Напротив - даже много ми харесваше.Реших да поплувам.Изправих се на крака като ръкомахах , за да запазя равновесие и се гмурнах.Синята ми опашка се появи няколко секунди след като си намокрих ходилата.Поплувах.Продължаваш все по-далеч и малко по-дълбоко.Когато се отдалечих достатъчно зърнах делфините.Те както винаги искаха да си играят.Хванах единия за горната му перка и заедно заплувахме.....След това приятно плуване седнах на една от поотдалечените от брега скали.Нямаше никого и спокойно седнах като все още бях с опашка.Не беше много висока скала и спокойно перката ми беше във водата и правеше леки ивици по морето.Загледах се към хоризонта исе замечтах...

Отидох да погледам морето ,интересно как това място толкова ме влечеше ,седнах на скалата и се наслаждавах на гледката ,докато се усетя вече лежах ,а съвсем скоро заспах - колко жалко ,че дори не се бях нанесла още...
Сънувах красивите морски обитатели които толкова пъти си бях представяла..

Събудих се! Беше светло. Не бях осъзнала кога съм заспала . Странно ,никога не съм била толкова изморена ,че да заспя върху скала. Трябваше да се прибера ,но първо щях да напазарувам.

Както си седях така усетих нечии присъствие.Обърнах се и в далечината видях едно човешко момиче.Тя не ме видя за щастие.Момичето както си седеше и се наслаждаваше на хубавата гледка заспа.Междувременно аз скочих отново във водата и поплувах още известно време...Когато излязох на повърхността отново момичето си беше отишло.Доплувах до скалите и се скрих зад едната.Там излязох напълно и изчаках да изсъхна...След като изсъхнах краката ми отново се появиха и станах от мястото си.Оправих си роклята и ръгнах нанякъде...

Бях бясна, бясна на себе си, бясна на всичко.По едно време стигнах до скалите.Поех си дълго въздух.Отново можех да дишам.Седях права, не помръдвах.Вятърът вееше дългите ми разрошени коси.Проклинах този ден.Това продължи около 5 минути.След това реших да си тръгвам.На третата крачка се обърнах, засилих се и скочих от скалите.Усетих адреналина.Биенето на сърцето ми.Това ме накара да се почувствам по-добре.Изведнъж лицето ми възвърна нормалния си цвят.Бях се сляла с вълните.Разбира се, не опитвах да се самоубия, знаех, че не мога.Излязох от водата и тръгнах по улиците на града.

Плувах надълбоко и стигнах до скалите.Беше ми гадно , че зарязах Кат, но пък трябваше да се скрия.Все пак не исках онова момиче да ме разпознае някъде по улиците.Излязох на скалата от предишния път , където бях и изчаках да изсъхна.След като отново бях с крака тръгнах към града....

Сюзан ме доведе тук.Потръпнах леко.Защо ли ме доведе тук и какво толкова тайно ще ми показва?Тя ме беше видяла на плажа онзи ден с Кат,но аз успях да избягам,но това не е гаранция ,че не ме е разпознала.Седнах на една скала и я погледнах очаквателно.
- Е?Какво толкова тайно ще ми показваш?

Първата ми реакция , когато ме бутна , беше изненада.Щом цопнах във водата и ми порасна опашка,се притесних и щях да побягна мигновено , ако тя не ми беше показала крилата си.Останах с зейнала уста.
- Какво ... - не успях да довърша.
- Ще пазиш ли и моята тайна? - попита ме тя.Кимнах в знак на съгласие.Все още бях объркана.Тя ми подаде ръка и аз я поех.Бях отново на сушата и съхнех. Гледах хоризонта и все още осмислях случилото се. Сюзан беше много развълнувана и това някак ми подейства разсейващо и с й се усмихнах широко.
- Ами добре.Ти водиш - вече бях напълно суха и отново с крака.Изправих се и я погледнах очаквателно.

Поведох Ариана към дома ми!