Един от плажовете

-От малка.Родителите ми са вампири.А,ти?-погледнах я и без да дочакам отговор добавих:
-Искаш ли да се поразходим?Скучно е така да седиш!

- Ти да не четеш мисли? - учудих се. Тя определено беше по-силна от мен.
- Мен пък ме превърнаха когато бях на 17 - казах.
- Къде ще се разхождаме? - я попитах след няколко минути и я загледах.

-Не,не чета мисли-засмях се.-Защо?
-Незнам,да се расходим до морето...по пясъка...-санах отидох по-близо към морето.Таам където беше по-мокрия пясък.Бях по къси панталон ки така че нямаше начин да се намокря.Вълните бяха прекрасни.Обърнах се и изчаках Джен да дойде.

- Аз си мислех за нещо по интересно. Като... Спа център например. Какво ще кажеш? - задърпах я към един спа център на близо.

-Добре,нямам нищо против.-последвах Джен.

Дойдохме тук. Вече беше нощ и почти нищо не виждах пред себе си. Накрая оставих бирите на пясъка и помогнах на Деймън да запалим огъня. След това взех една бутилка за мен, една за Деймън и една за Бони. Раздадох им ги и започнахме да си разказваме истории. След като свърших с моята която беше смешна, всички започнахме да се смеем а след това започна да разказва Деймън.

Нямаше какво да правя.На плажа имаше хора.Две момичета и едно момче.Мисля,че са ми познати.Приближих се малко това бях Джен,Деймън и Бони.Отидох до тях и ги поздравих:
- Здравейте!Как сте? - застанах до тях и се усмихнах.
- Може ли да седна до вас?Разбира се,ако не е проблем!

Погледа ми обиколи Джен и Бони за секунди и отново се върна на Аврил. Не можех да й откажа, след това, което й причиних.
- Сядай - бързах да кажа, а Джен ме погледна с недоволство. След Джен аз
трябваше да разкажа история, след като я разказах всички започнаха да
се смеят, включително и аз. Отпих от бутилката, която Джен ми даде по-рано.

След историите на Деймън и Джен аз реших да разкажа страшна история, макар, че едва ли щеше да им повлиае, та те са вампири. След моята история Аврил изглеждаше най-уплашена, тя до скоро беше фея, а до колкото разбрах Деймън я превърнал във вампир. Той и Джен никак не изглеждаха изплашени, по-скоро историята им беше забавна.

След като Бони свърши с историята си започнах да се смея.
- Това не е страшна история това е смешна, много смешна история - казах накрая и отпих от бирата. Аврил изглежда беше доста изплашена.
- Деймън можеш ли да телепортираш китарата ми която се намира в стаята ми тук? - попитах изведнъж Деймън.

Погледнах я странно. След малко китарата се озова в ръцете й.
- Не знаех, че свириш на китара. - казах гледайки я учудено. След малко тя започна да свири, наистина свиреше много добре.

- Има много неща които не знаеш за мен - казах. Изсвирих им това. Не бях сигурна дали ще излезе добре тъй като от много време не бях свирила на китарата. След като свърших оставих китарата до мен и си отворих още една бира. Отначало мислех да взема нещо по силно от ресторанта но ако се напиехме твърде много сигурно бяхме способни дори да се удавим.

Те започнаха да разказват страшни истории.От историята на Бони ме беше малко страх,но на Джен и Деймън явно им беше забавна.После Джен започна да свири на китара.Беше много хубаво.Помислих малко и се сетих,че мога да пея и им казах:
- Аз мога да пея!Ако искате може да изпея нещо? - казах лекомислено.

- Ами.. Добре пей аз ще се разходя из плажа - казах, станах от мястото си и се отдалечих от тях. Седнах на една скала и загледах морето като едновременно свирех на китарата си. От малка обичах да го правя. Тази нощ наистина беше доста хладно но какво пък, все пак важното беше да прекарваме добре.

Имах чувството,че Джен не ме харесваше.Тя стана и отиде на една скала и започна да свири на китарата си.Започнах да кашлям опитвайки се да си настроя гласа,за да не прекъсвам постоянно.Така вече бях готова и започнах да пея - https://www.youtube.com/watch?v=KagvExF-ijc

Аврил започна да пее. Имаше хубав глас, но стоях само до половината на песента. След това отидох при Джен, като взех бутилката със себе си. Седнах до Джен, а тя продължи да свири. Отпих от бирата си и се загледах във вълните.

Спрях да свиря и погледнах Деймън.
- Аврил може да се разсърди че я остави сама с Бони. Аз.. Не се разбирам добре с феите макар тя вече да е вампир. - казах и отново загледах морето. Не се разбирах особено добре с Аврил и предпочитах да съм далеч от нея отколкото да започна да се карам с нея.

- Аз какво съм виновен, че мразя такива лигави песни.. - казах и се загледах в морето, въобще не ми пукаше дали ме беше чула. Отпих от бирата си, която беше на привършване. След малко песента на Аврил свърши, погледнах към Джен.

- И предпочиташ ужасното ми свирене на китара пред песните на Аврил? Ти си луд. - казах и се огледах наоколо. Беше доста тъмно почти нищо не се виждаше. Аврил изглежда се беше разсърдила защото изражението й беше някак си.. Ядосано.
- Опа. Аврил май се разсърди - казах и отново се загледах в морето. След малко станах от скалата и си взех китарата.
- Аз си тръгвам, чао - казах и тръгнах към къщи.

- Чао.. - казах преди Джен да си тръгне.
След като Джен си тръгна се върнах при Бони и намръщената Аврил. Седнах на мястото си и отворих една бира, отпих от нея. След малко телефона ми звънна, беше непознат номер. Вдигнах с въпроса "Кой си ти и какво искаш?". Казаха ми, че трябва да се преместя в друга къща, просто "чудесно". Затворих телефона и го прибрах в джоба си, отпих от бирата.

- Какво стана къде е Джен и кой ти се обади че така се намръщи? - казах след като допих бирата и оставих шишето до мен. Нямах намерение да пия още защото щях да се напия а аз не бях като Джен да трябва да изпия поне 10 бутилки за да изгубя контрол, напротив напивах се страшно много лесно.

- Джен си тръгна преди малко. - отговорих и отпих от бирата си. Бони ме погледна въпросително, сякаш казваше "Зададох ти и друг въпрос".
- О, да..ами нищо особено, просто ме местят в друга къща. - казах със спокоен тон и се загледах в морето. Всъщност исках да остана в своята къща, но..Дано поне да нямам съквартиранти, което е малко вероятно.

- Сигурна съм че ще имаш съквартиранти. Мен ме бяха преместили един път в една много по голяма къща от моята и там имах много съквартиранти. - казах също така спокойно както той.
- Мисля и аз да си тръгвам, късно е вече - казах и загледах Деймън.
- Искаш ли да си тръгнем заедно или ще останеш тук? - попитах в един момент.

- Всъщност и аз ще тръгвам. - казах и погледнах Бони, после Аврил. Станах от мястото си, Бони ме последва.
- Чао. - казах на Аврил леко безразлично. С Бони си тръгнахме, хубавото беше, че къщите ни не бяха далече една от друга, напротив. Аврил май се ядоса, че я оставихме сама.