Полицейско управление

Откараха ни в полицейското управление. Комисаря искаше да ни подложи на разпит. Усещах нещо странно около него, но не можех да определя какво точно. Още щом зададе първия си въпрос ми писна.
- Пусни ни да си вървим! - опитах да му внуша, но той ми се изсмя в лицето. Или беше пил върбинка или беше вампир. Сега като се замисля единственото, което усещах беше, че не е обикновен човек.
- Явно ще се наложи да останете тук за повече от колкото предполагах. - заплаши комисаря. Май не трябваше да му внушавам.. първо болницата, сега това.. Дано не останем дълго тук. - помислих си.

- Ще останете тук за една нощ докато видим в какво състояние е мъжът които блъснахте вие, госпожице - погледна ме комисаря.
- А нужно ли е.. Тоест не можем ли да го решим по друг начин.. - започнах да казвам но комисарят ме прекъсна.
- Казахте ли нещо?
- Аз.. Ъм.. Такова.. - започнах да заеквам докато комисаря не ме изгледа толкова ядосано че чувствах че ще ме убие с поглед.
- Да, добре. Ще остана - въздъхнах.
- Но не само вие. И този тук ще остане като съучастник. - реших да не възразявам отново. Отведоха ни в една килия.
- Супер - измърморих.

Седнах на леглото в килията. Огледах на наоколо, беше толкова тъмно и мрачно, имаше един малък прозорец с решетки. Беше само за една нощ..дано. Опитах да телепортирам бутилка уиски в килията, изненадващо успях да я телепортирам на другия край на килията. Станах от леглото, Джен ме изгледа странно. Взех бутилката, отворих я и отпих от нея. Седнах отново на леглото и подадох бутилката на Джен. Ако ще стоим тук нека поне да си пийнем, така времето ми винаги минава по-бързо, колкото и налудничаво да звучи. Странното беше, че пред килията нямаше..никакви полицай? Комисаря беше вампир, сигурно в тази килия настаняваха само вампири. Опитах да се телепортирам извън килията, само, за да видя дали мога да използвам подобни дарби, не стана.

Отпих голяма глътка от уискито. Бръкнах в джоба на панталоните на Деймън и извадих кутия цигари и запалка. Изненадващо знаех че носи със себе си. Въпреки че почти не пушех, моментът го изискваше. Взех една цигара и я запалих. Пушенето винаги ме е успокоявало.
- Телепорирай още 2-3 бутилки и музика. Щом сме тук, поне ще се забавляваме - отново отпих от уискито. След като Деймън направи желаното от мен, изпразних бутилката с уискито и я оставих до леглото. След това изпуших и цигарата. Деймън пусна някаква песен а аз взех още една бутилка.

Телепортирах още няколко бутилки уиски в килията. Пуснах музика и взех една бутилка. Отпих голяма глътка от нея и запалих една цигара. Не пушех много често, но почти винаги имах цигари в себе си. Погледнах към Джен, която също пиеше и пушеше, приличахме на типичните затворници. Може и татуировка да си направя, голямо чудовище на рамото или на цялото тяло.

- Мислех да си направя татуировка - дракон или нещо подобно - казах по едно време. Определено не бях в ред. Вместо да мисля как да се махна от тук, аз мислех за татуировки, пушех цигари, пиех уиски и слушах музика. Все едно всеки ден попадам в затвора и затова съм толкова спокойна.
- Е, какво мислиш? - обърнах се към Деймън. Той ме гледаше странно. Сигурно се чудеше дали говоря сериозно или поне на мен така ми се стори.
- Ей сериозна съм - засмях се.

Изгледах съмнително. Тъкмо си мислех за татуировки, нещо странно ставаше с дарбите на Джен, едва ли беше прочела мислите ми.
- Да, и аз исках да си направя, но не знам каква да е.. - замислих се.
- А, да сетих се. Ще си татуирам името ти. - засмях се. Отпих от бутилката с уиски и си дръпнах от цигарата.

Избухнах в смях. После обаче като се замислих..
- Всъщност не е чак толкова лоша идея. Забрави дракона и аз ще си татуирам твоето - изпразних и втората бутилка уиски. Приближих се до Деймън и го бутнах грубо на леглото. Не знам какво ме прихвана. Бързо се отървах от ризата му. Щом ръката ми напипа колана му, реших след като го сваля да си го задържа в случай че.. Ми потрябва. Свалих колана и го оставих на земята до леглото. По-късно щях да премина и на останалата част от дрехите. Сега така ми харесваше. Започнах да целувам Деймън, страстно като почти не го оставях да си поеме дъх.

Джен каза, че ще си татуира името ми..трябваше ли да се чувствам поласкан.. Допи бутилката уиски и ме блъсна на леглото, започна да ме целува, свали колана и ризата ми. Изправих се и я блъснах така, че да легна върху нея. Продължавах да я целувам, като между временно бавно свалях потника й. След като го свалих го хвърлих до леглото, което всъщност не беше никак удобно, е..какво да очаквам от една затворническа килия.. Свалих късите й панталонки и ги метнах до леглото. Около килията нямаше никого, за щастие.

Така не ми беше удобно, контрола го имаше Деймън а това никак не ми харесваше. Отново смених позата и се озовах върху него. Леглото не беше удобно, но това не ми пречеше, бях свикнала да правя секс на необичайни места. Взех колана и вързах Деймън за леглото с него. Така щеше да седи мирно. Ръката ми започна да се движи по различни места на тялото му. Накрая се спря малко над интимните му части. Тогава вече реших че панталонът е излишен.. Бързо се отървах от него. След това се усмихнах.

Джен ме върза за леглото с колана ми и ми свали панталона. Бързо се измъкнах и хвърлих колана до леглото. Отново се озовах върху нея. Чудех се какво да направя, най-накрая реших да телепортирах белезниците, които преди малко видях извън килията, телепортирах ги в ръцете си. Вързах Джен за леглото, така поне нямаше да мърда много. Усмихнах се доволно и продължих да я целувам докато тя правеше опити да свали белезниците. Щеше да й е малко трудно да се измъкне, но да не ме беше връзвала с колана..

За момент си помислих "Свършено е с мен". В този момент усетих нещо странно.. Сякаш нещо което бях загубила се връща при мен. В същия момент усетих изключително голяма сила. Тогава разбрах, че отново съм напълно и изцяло вампир. Даже се чувствах много по-силна от преди. Само леко мръднах китката си и белезниците паднаха. Деймън гледаше изненадано а аз доволно. После се сетих нещо. Опитах се да предизвикам мъгла и стана! Не очаквах че ще се получи. Аз виждах какво става но Деймън - не. Бавно свалих бельото му, той дори не го осъзна, опитваше се да види нещо. Подсмихнах се хитро, взех белезниците и вързах него за леглото. След това отново се захванах да го целувам.

Джен свали белезниците си и предизвика мъгла, не виждах съвсем нищо, а Джен се подхилкваше. Дори и не усетих кога свали бельото ми, след малко ме върза за леглото с белезниците. Това, че не можех да видя нищо беше ужасно. С едно леко помръдване на китката белезниците паднаха. Премахнах мъглата и вече виждах съвсем ясно. Смених позата, отново бях върху нея. Продължих да я целувам, и тъй като аз бях без бельо свалих и нейното, а после разкопчах сутиена й, хвърлих го до леглото, както и бельото.

След като приключихме вече се беше съмнало. С едно щракване на пръсти дрехите сякаш сами се върнаха при мен и ги облякох. Да, определено бях много по-силна от преди. Подсмихнах се при вида на голия Деймън който седеше на другия край на килията и ме гледаше. Полицая който сигурно беше дошъл да ни освободи когато видя Деймън по панталон да си облича ризата май се досети какво беше станало и се обърна на другата страна докато Деймън се облече. След това ни отведоха отново при комисаря.
- Научих какво сте правили снощи и смея да кажа че е голямо нарушение - каза съвсем спокойно той.
- Глупак - казах тихо надявайки се да не ме чуе но уви..
- Моля? Искате отново да ви върна в килията поради обиждане на органите на реда ли? - изгледа ме раздразнено той.
- Нима реда има органи? - направих се на ударена.
- Махайте се да не ви виждам! И двамата! - викна той и излязохме от управлението. След това избухнах в смях.