Ледена пързалка

Доведох Деймън тук и му казах "Хайде да те видим какво можеш" сложих си кънките и започнах да се пързалям,Деймън така ме гледаше сякаш си казваше "Тя се пързаля перфектно,като балерина." след това дръпнах Деймън и започнах да го уча да кара кънки.

- Така и не се научих да карам кънки. - засмях се и се опитах да не падна на леда. Напоследък се бях превърнал в едно 685 годишно дете, което ми напомни, че трябва да си взема нов телефон, както винаги купувах нещо с..внушение.

След като покарахме известно време,Деймън падна на леда няколко пъти,но не го болеше много.След това аз забравих и му казах "Имам много важна работа,ти иди и си купи нов телефон,хайде." след това си свалих кънките и се телепортирах.

Пак ми четяха мислите..мразех да става така, макар че и аз често четях чужди мисли, какво пък, много хора биха си мечтали за това да могат да прочетат мисълта на всеки, на когото поискат. Телепортирах се в магазина за телефони.