Парка с невероятната гледка

Петя ме бутна в езерото, излязох от него и тръгнах към Петя.
- Вече поне съм чист. - усмихнах се подло. Задърпах я към езерото и я бутнах в него. Отдалечих се, седнах отново на пейката, въпреки, че целия бях мокър.

Излязох от езерото. Всички наоколо се смееха. Е нямаше да сме само ние мокри. Предизвиках дъжд...всички бяха без чадъри и се измокриха. Засмях се. Тръгнах към пейката, на който Крис седеше...подминах го все едно не го познавам..колкото и гадно да звучи Крис пак щеше да направи нещо, например...абе нещо в негов стил..а той измисля доста добри пакости...
xD xD xD

Хванах я и я дръпнах към себе си, тя падна върху мен. Преди това бях прочел мислите й, останах поласкан.
- Благодаря, поласкан съм, че мислиш така. - усмихнах се подло. Предизвиках още по силен дъжд и гръмотевици. Всички в парка се махнаха, останахме само аз и Петя, дъжда не ми пречеше, никак даже.

Втори дъжд за деня...добре.
- Аз си тръгвам. - казах на Крис. Той ако иска нека остане тук, но аз не искам да съм мокра..иска да изсъхна по - бързо въпреки, че можех да предизвикам отнов ослънце..не го направих.

- Мда, хайде. - казах и станах от пейката, Петя също. Тя предложи да минем през библиотеката, засмях се.
- Пак ще четеш някакви скучни книги.. - тръгнахме към библиотеката.

След поредното скитане из града се спрях в парка.Умирах от глад докато седях в парка.Днес нищо не бях яла.Седнах на една пейка и обвих ръце около коремчето си.На лицето ми имаше тъжна усмивка.Гледах всичко наоколо.Нямаше много хора,а тези които ме виждаха не ме гледаха много добре.Дете без родители не е никак хубава гледка.Никой не ни обичаше.Един дух се матерализира до мен.
- Здравей Джеси. - поздрави ме той.Усмихнах се.
- Здравей Кал.Къде беше? - запитах го.Нямах си никой друг освен духовете и затова общувах с тях.Минаващите хора си шушукаха докато ме гледаха как си говоря "сама".Кал изчезна с предтекст,че трябв да свърши нещо.Той беше на тинадесет и не знам какво толкова имаше да върши.Останах да си седя в парка размахвайки крачета загледана в земята.

Вече се беше съмнало беше около 8 сутринта и бях излязла да се поразходя из един от парковете. Видях на една пейка едно малко момиченце на около 8-9 години. Говореше си само и изглежда беше гладно. Приближих се до пейката на която седеше и седнах до него.
- Здравей момиченце - усмихнах се топло на момиченцето. Беше толкова сладко, същинско ангелче.
- Аз съм Бони, приятно ми е - подадох и ръка за да се здрависаме със същата усмивка. Наоколо хората ни оглеждаха подозрително сякаш бяхме луди избягали от лудницата. Не обърнах внимание. Никога не обръщах вниманието на приказките на хората. Според мен, тези които коментираха и оглеждаха другите бяха просто хора които нямаха какво да правят, за това коментираха живота на околните. Погледнах отново момиченцето. Изглеждаше толкова хубава в бялата си рокличка..

До мен на пейката седна момиче.Тя ме поздрави с усмивка.
- Здравейте госпожице. - поздравих я на свой ред аз.Може да бях сираче,но бях възпитана добре от родителите си които загинаха в катастрофа.Момичето което изглеждаше на около осемнадесет.Представи се като Бони и подаде ръка.Поех ръката и за да се здрависаме.
- Аз съм Джесика...приятно ми е. - лека усмивка се появи на лицето ми.Малко ми беше притеснено тъйкато почти никой не говорише с мен,а сега някой да ме заговори и то не с лошо думи...не можех да го повярвам.И то някой...жив.До мен пак се появи Кал.Обърна хсе към него.Бони сигорно щеше да ме сметне за луда,че ще си говоря сама?Отново.
- Как да ви казвам? - попитах я размахвайки крачета.Преди тя да каже нещо аз поздравих Кал.Той ни гледаше известно време мълчаличо след като също ме поздрави и пак изчезна.Това момче само изчезваше!

- Както искаш ми казвай - казах на момиченцето което поздрави някакъв си Кал. Беше дух. Аз също го видях тъй като бях вещица. Той ни гледа известно време, поздрави Джеси и изчезна.
- Кал ли се казваше? - Джеси се обърна към мен и ме погледна объркано.
- Духът който беше тук преди малко и ти помаха, Кал ли се казваше? - попитах отново. Времето беше облачно и показваше че всеки момент ще завали. Това ми се стори доста странно, тъй като миналата седмица беше доста слънчево и нямаше никакви облаци. От дървото срещу нас бяха изпадали доста листа. Това показваше че есента беше близо.. А и края на Август наближаваше. Обичах всички сезони по равно и не ме интересуваше особено дали е студено, топло, дъждовно или слънчево. Всеки сезон имаше и добрите и лошите си страни точно както хората. Всеки, дълбоко в себе си беше добър но и лош. Всеки имаше различни чувства и гледни точки. Така се бях унесла в мислите си че не забелязах кога се появи още един дух.
- Как се казва? - прошепнах на Джеси.

Бони попита дали Кал се казва Кал.Ококорих очи.Тя да не би да го виждаше?Да не би да беше жътвар на души?Но,но...аз бях единствения жътвар отвъд насам Айфеловата кула.
- Д-да...Кал се казва... - изрекох заеквайки.Не можах да кажа нищо друго тъйкато друг дух се появи пред нас.Беше на моята възраст.Казваше се Джейсън.Усмихнах му се за миг изключвайки това,че и Бони го вижда.
- Здравей Джейсън. - поздравих го.Разменихме си още няколко думи,но той тръгна на някъде.Мразех като идваха и изчезваха.Въздъхнах и погледнах към Бони размахвайки крачета.
- Ти....ти жътвар на души ли си?

Засмях се.
- Не, аз съм вещица. - казах. Изглежда Джеси познаваше доста духове което беше странно за момиченце на нейната възраст. Изглеждаше самотна. Не смеех да я питам къде са родителите й, може би не искаше да говори за това. Но трябваше да знам. Ако се беше изгубила можех да я заведа отново при тях. А и те може би се притесняваха за нея и я търсеха. Все пак беше просто едно малко момиченце което вижда духове. Това не ме учуди. Имаше толкова много магически същества и въпреки че за първи път се срещах с "жътвар на души" не се учудих изобщо.
- А.. - поколебах се за миг.
- Родителите ти къде са? - казах след няколко минути и я погледнах.