Дискотека "Dance"

С Лиса влязохме в дискотеката. Там имаше доста хора и когато влязохме всички ме заобиколиха. Някак успях да се измъкна от тях, имаше още 10 минути до изпълнението ми. Лиса ме последва.
- Не вярвах да се съгласиш да дойдеш, нали песните ми бяха ужасни?

-Да ужасни са!-усмиханх се злобно.
-Порсто ми е скучно и обичам да те дразня!-заявх му.Извъртхя очи.
-Хайде ти пей,а аз ще стоя накрая на заведение със запушени уши,но преди това ми поръчай алкохол..на 17 съм и няма да ми дадът сигорно.

- Щом няма да ти дадат сигурно има причина, а да нямаш 18. Малка си, искаш ли натурално сокче или кока кола, не..чакай и тя не е за деца. - Изсмях се на глас.
- Нали разбираш, че знам кога някой ме лъже? Просто разбирам, не се хаби. - казах злобно.

-Ъъъ к'во?Не съм излъгала,а ти си гадняр..неискаш да вземеш алкохол на едно сладурче на 17 години.-нацупих му се.
-ВЪрви си пей песничките..Stop, don't say that it's impossible
'Cause I know it's possible.-усмиханх му се мазно и се слях с тълпата.Седнах на една маса и реших да слушам..,но той да не забелязва,че слушам песните му и хубавия му глас.

Мамка му! Трябва да започвам. Излязох на сцената, пуснаха музиката и започнах да пея песента "Popular".
My body wants you girl - в тази част на песента се бях втренчил в Лиса.
След изпълнението отидох при Лиса, която се усмихваше по време на цялата песен.
- Не отричай, че ти хареса. - казах самодоволно.

Влязох в една дискотека. Супер супер! Пееше онзи там глупака. Видях го на една маса с момичето което беше пристигнало преди няколко часа. Приближих се и му казах:
- Поздравявам те! Песните ти са повече от ужасяващи! Само ти умееш да ги пееш така. - казах с ирония и започнах да се смея, но признавам че пееше хубаво.
- И също... Не само ти пееш - казах отново и се качих на сцената и казах коя музика да пуснат. Започнах да пея тази песен. Като свърших отидох пак при Ерик и Лиса като се усмихнах доволно.

- Малък вампир, ти ме уби! По голямо грачене на кокошка не бях чувал! - Разсмях се на глас.
- Сериозно малката, кой ти каза, че можеш да пееш? - отново избухнах в смях.

- Ами поне не пея толкова магарешки като теб! - казах и започнах да се смея.
- А и ако искаш да знаеш мили разглезен певецо, и аз някога бях певица.

Да..признавам,че Ерик пее стрхаотно и ми харесва гласът му и песните му.Нямаше да му го кажа.
-Ерик..усмихвам се защото вече не пееш толкова фалшиво.-засмях се и поставих ръка на устата си за да потисна смеха.
-Иначе Джен пееш добре.Хареса ми песента.-усмихнах и се.Е явно тук всички имаха карери на известни певци..само аз щях да съм си Лиса..не бях певица или нещо особено.Бях известно вампирче което уме да танцува.Известно само на някои места-красливя двор и подобни.Е явно Джен не беше чувала за мен,но аз нямах нищо против.

- Хъх..Лиса няма смисъл, казах ти - намигнах й и се усмихнах самодоволно.
- Ами ти..какво можеш ваше величество или каквото си там. - извъртях очи.

- Ся ще те науча аз тебе кой е кокошката тук! - казах и го накарах да се качи на сцената и да започне да кряка като кокошка. Цялата дискотека започна да се смее но най много аз...

- Кучка! - извиках силно, за да ме чуят всички.
- Е, Джен, успя. - казах ядосано и се прибрах вкъщи. Как можа да го направи, карай с мен.

Ерик напусна заведението ядосан.Не ми хареса и май само аз не се смеех когато Джен го накара на се държи като кокошка.
-Джен това не беше хубаво!-казах и.
-Аз..ще тръгвам..хайде до после.-казха и ия прегърнах.Беше ми съквартирантка,но не се познавахме много добре.Надявам се да е нямала нищо прпотив.Излезнах от дискотеката.

Отидох пред входа на една дискотека...ако Симон не дойде до 30 мин. си тръгвам...дискотеките в града не са чак толкова много, така че ще ме намери лесно..предполагам, че отново ще стои с мен 10 мин. (или по - малко) и ще ме зареже..е този път като направи така ще и се разсърдя...

Минах през няколко дискотеки и вече ми писваше. Накрая се озовах пред една дискотеката, Стивън стоеше пред входа. Тръгнах към него.
- А ти друг път да уточняваш.. - казах и влязохме в дискотеката, отидохме на бара. Взех си една бира, след това бях на работа и не трябваше да пия силен алкохол.

- Имаш ли някакви планове за после? - попитах я. Предполагам, че пак щеше да се измъкне..
- Та въпроса ми остава..приятно ли ти е с мен? - попитах я..първия път се измъкна, сега едва ли ще успее. Погледнах я любопитно.

- След около час съм на работа.. - казах след като той ме попита дали имам планове след това.
Отново ми зададе въпроса, на който предпочитах да не отговарям. Първия път успях да се измъкна, но сега..
- Нужно ли е да ме питаш това? - опитах пак да се измъкна, без успех.
- Добре де, да..приятно ми е с теб. - казах без да го поглеждам, отпих от бирата си.

Не казах нищо..
- Е щом си на работа те оставям. - казах и. Ще видя кога тя сама ще ме потърси..Няма да и звъня повече или да я търся..може би и досаждам. Платих моята сметка и се върнах при Симон.
- Чао. - казах и и тръгнах към изхода.

Каквото и да кажех той винаги си тръгваше, започваше да ми писва. Допих си бирата на екс и тръгнах след него.
- Ще спреш ли да го правиш? Уж искаш да се видиш, а веднага си тръгваш! - викнах така, че само той да ме чуе.

- Ти каза, че си на работа. може би ще искаш да те оставя да се оправиш. А и преди 30 мин. си тръгна. Или ме лъжеш или ви натоварват с работа..но това не е и моя работа... - казах и. защо въобще исках да се видим.

Защо ли изобщо се учудвам.
- Да, прав си, не е твоя работа. - изсъсках.
- Добре, защо щом като се видим винаги се караме изобщо се срещаме? - викнах и излязох от дискотеката ядосана. Не знам защо изобщо отидох..