След като си тръгнах от къщата на Джен се прибрха у нас.Буквално бях мокра от главата до петите.Влезнах у нас и реших да си придам малко по-приличен вид.Качих се до стаята си и си взех един бърз душ.Доста бърз мога да кажа.Облякох си черни дънки,черни обувки на ток,черна облякох черно кожено яке.Вързах косата си на стегнаха висока конска опашка и взех няколко листа хартиякакто и химикалка.Набутах листовете и химикалката в джоба на дънките.Изпих една чаша студена вода и излезнах навън.Човек ще се чуди защо се "киприх" толкова време щом дъжът пак ще ме облее.Еее не знам.Все пак мислех да отида на обществено място...и исках да изглеждам горе доло добре.Добре,че спиралата и гримът ми бяха водоустойчиви,че иначе и смъртта щеше да ми завиди на външния вид.Вървях с забързана крачка,а от време на време потичвах.Знаех си,че токчетата не бяха много добри за това,но поне бях свикнала на тичам на токчета.Стигнах библиотеката и издърпах голямата дървена врата.Вътре беше малко студено,но...какво да се прави.Навлязох в библиотеката оглеждайки се наоколо.Имаше доста книги.Дали щях да намеря това което ми трябва.Пистъпих напред.
- Мога ли да ви помогна с нещо? - чу се глас зад мен.Едва не подскочих от страх.Обърнах се по посока на гласът и забелязах една жена.Беше на средна възраст леко приведена към земята с гърбица на гърбът.Очите и ме пронизваха като кинжал.
- Аз...ъ...имам домашно..за...демоните.... - излъгах я аз.Тя повдигна вежда и тръгна на някъде.Аз я последвах.Жената спря пред една лавица с много книги която се намираше навътре в библиотеката.Показа ми няколко и отнов отръгна по пътя по който дойдоха.Погледха я как се отдалечава и можех да се закълна,че гърбицата и помръдна.Побиха ме тръпки и опитах да си внуша,че съм си въобразила това.Сегнах на един стол и отворих една от книгите.
***
До V в. пр. Хр. в древногръцките митове и религиозни представи "даймон" е дума за "божество". След IV в. пр. Хр. с думата започват да се означават и по-низши божествени сили.
В различните култури демонът може да бъде дух или по-рядко материално същество със свръхестествени сили и способности. Съвременното понятие за демоните се ражда в западноевропейското късно средновековие във връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство. Тази представа има корени в ранно-християнската традиция, която нарича демони „Нечистите духове” - Библията (Евангелие на Матей). Според апокрифната и народната юдео-християнски митологии демоните са ангели, изгонени от небето. През средновековието се е считало, че ако човек продаде душата си на дявола, може да подчинява демоните.
***
Въздъхнах като прочетох този отказ.Нищо не разбрах.Е или поне не много.Разбрах само,че Падналите Ангели са намесени в това.Страхотно.Направо страхотно.Затворих книгата и продърпах друга към себе си.Отворих я.Метнах поглед на съдържанието.Намерих нещо което ми хвана окото.Отоврих на конкретната страница.
***
Демоните са мистични и древни създания.Предполага се,че демоните са стнали такива когато Ангелите паднали на земята.Падналите ангели станали демони,а техните деца били -нефилимите.
В превода на синодалната Библия са наречени исполини. Еврейският превод за нефилим е паднал ангел.
Имате ли идея какво се крие зад тези думи:
Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
И тогава рече Господ: Духът, който съм му дал, не ще владее вечно в човека: в блуждаенето си той е плът, затова дните му ще бъдат 120 години.
В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.
Битие 6:1-4
***
Простенах отново.Търсех нещо за демоните,а не за нефилмите.Тази библиотекарка да не се опитва нарочно да ми губи времето?Избутах книгата настрани и взех следващата.
***
Демоните са два вида.Родени и създадени.Този който е създал демон се говори,че може да го оправлява за собствени цели,но демоните са доста неоравновесени и избухливи.Когато си наумят нещо го правят и може за по-малко от час да убият всички жители на едно малк оградче.Дори човека който ги е създал няма да може да ги спре.Освен ако не ползва заклинанията от гримоара от който е взел и заклинанието за създаване.Демоните също така може да бъдат възкресявани.За тази цел са нужни четири тъмни вещици,но това не гарантиа ,че ше успеят да го контролират.Ако нещата излезнат извън контрол всички са в опасност и никой няма да може да спре демона защото няма да се знае кой го е създал.Има само едно нещо с което може да бъде убит демон.Демонично стъкло.Демоничното стъкло....
***
Следващата страница на книгата липсваше.Ококорих очи.Бях си преписала всичко което ми беше важно,но точно това което ми трябваше да знам за демоничното стъкло го нямаше.Мамка му!Звук от разперване на криле привлече вниманието ми.Обърнах се по посока на шумът и видях двама мъже с колове,а над земята се рееше библиотекарката,а под нея със самодоволна усмивка на лице стоеше мъж.Сега разбрах,че гърбицата на библиотекарката същност са били крилете и.Тя беше сукуба.Изправих се бързо та чак саборих стола.Жената запрати огнена топка към мен и за да я избегна се наложи да "падна" на пода.Мъжът който досега стоеше мирно се приближи до мен.Оказа се върхо мен и бързо ме целуна.Усетих,че взема енергията ми.Инкуб.Мамка му!Но те не можеха да отнемат жизнената енергия на други магически същества,а само на хора.Опитах се да го избутам,но без успех.Накрая той се отдръпна,а аз едва се изправих на крака.Двамта мъже бързо стигнаха до мен и единия ме избута към стената.В ръката ис държете кол който беше насочил към сърцето ми.Знаеха,че съм вампир.Писък се отскубна от устата ми.Замолих се мислено на ледът или по-точно го насторих срещо този тип и след миг той не можеше да се движи.Съперничише на ледена склуптура.Измъкнах се от хватката му и избутах една от етажерките която падна върхо сукубата която вече беше стъпила на пода,инкубът и другия ловец на вампири.Грабнах записките си и последната книга и се затичах към изхода.Шумът от токчетата ми по пода отекваше навсякъде.Чух писъкът на сукубата.Скоро сигорно щеше да се освободи от книжния си капан.Излезнах на улицата и се затичах на някъде.
Сря Авг 27, 2014 10:44 am by Оливия
