Парк " Trees"

- Скрахме се!Всъщност според мен ти си по-добър от него.А защо вие се биехте? - започнах да го разпитвам.Беше ме ми много интересно защо братя се бият!?! Слънцето беше много ярко а парка беше толкова красив. Наоколо имаше много хора които си говореха и правеха най различни други неща

- Кажи ми поне една причина поради, която той не заслужава това? Скарали сте се, знаеш какъв всъщност е той. Но както и да е..това е между нас. - казах и отново си сложих очилата. Огледах се наоколо. Нямаше други хора, освен едно момиче. Отидох до нея.
- Няма да викаш. - използвах внушение в думите си и я захапах за врата. След като изпих достатъчно кръв се върнах при Аврил, като преди това изтрих кръвта от устата си.

- Щом казваш. - Деймън стана и отиде до едно момиче,започна да пие кръвта й.Първоначално се ужасих,но после се успокоих.После той се върна на пейката и си избърса устата от кръвта.Странно,но и изведнъж и на мен ми се допи.

- Ти си фея, нали? - казах и повдигнах едната си вежда. Тя кимна.
- Пий! - използвах внушение в думите си и й подадох китката си. Тя започна да пие от кръвта ми. След като пи малко отдръпнах ръката си и скочих, захапах я за врата. Какво пък, защо да не се позабавлявам. Бях превърнал само брат си във вампир. Тя припадна, след няколко часа се свести.
- Трябва да пиеш човешка кръв или ще умреш! - казах безразлично, без дори и да я погледна.

Той почна да ми внушава нещо аз нямах никаква представа какво правя.След няма и една секунда той ме ухапа за врата и доста време бях в несвяст.Като се събих бях много сънена и объркана:
- Какво стана? - попитах Деймън.Беше ми лошо и едва се движех.

- Нищо особено, просто те убих. - усмихнах се и за миг погледнах към обърканото й изражение.
- Ако пиеш човешка кръв ще станеш вампир, ако не пиеш ще умреш.. - казах и се загледах в небето.
- Завинаги! - подчертах и я погледнах.

- Ти ме УБИ? - започнах да викам - НО ЗАЩО?КАКЪВ ТИ Е ПРОБЛЕМА? - продължавах да викам - Извинявай просто не мога да разбера.Сега вампир ли съм?Ами как ще се пазя от слънцето?А всеки ден ли трябва да пия кръв? - започнах да го разпитвам трябваше да знам всичко от което ще имам нужда.

- Я да се успокоиш? Защото мога да те убия още веднъж и този път с кол в сърцето! - викнах.
- Трябва ти пръстен, който да те предпази от слънцето. - казах след малко и й показах ръката си на която носех пръстена.
- Не е задължително да пиеш всеки ден.. - казах и се огледах наоколо.
- Виждаш ли онзи човек? Пий от кръвта му и ще станеш вампир.

- От къде мога да взема този пръстен? - трябваше да знам,ако не исках да умра.След малко Деймън ми показа един човек от който можеш да пия кръв тръгнах към него и след секунда станаха невидима хванах го за врата и започнах да пия човека нямаше и представа какво става.След минута се върнах при Деймън и станах отново видима.

- Ами сложно е.. - казах и се огледах наоколо. Погледа ми попадна върху един мъж, не беше човек. Отидох до него, той имаше пръстен, предпазващ от слънцето, беше вампир. Лесно беше да го убия, взех един кол и го намушках в гръб. Свалих пръстена от ръката му и се върнах при Аврил, подадох й го.
- Мога ли вече да тръгвам или трябва да ти бъда бавачка? - казах и се огледах наоколо.

Деймън взе един пръстен явно от вампир и ми го даде.
- Благодаря ти много. - усмихнах му се и си сложих пръстена.Той ме пита дали може да си тръгва или да ми е бавачка? Аз си засмях и му казах:
- Както искаш.Благодаря за помощта!

Усмихнах се и тръгнах нанякъде. Сетих се, че ми трябва нов телефон, стария, който Джен потопи във ваната вече не работеше. Бях забавил парите си в къщи, трябваше да се върна до къщата си, е..какво пък, затова си имам внушение. Тръгнах към магазина за телефони.

Заведох Кати в един парк и седнахме под едно дърво. Наоколо беше пълно с хора и беше много шумно, но това не ми пречеше никак. Беше ми малко скучно през последните дни. Трябваше някой път да отида в някой бар или в някой от многото дискотеки да се позабавлявам а не да седя постоянно в къщи.

Майк ме заведе в един парк, седнахме под едно дърво. След малко заваля силен дъжд, този път това не беше мое дело. Не мислех да го спирам, обичах дъжда. След няколко минути хората, които бяха в парка се разотидоха, останахме само аз и Майк. Дървото ни предпази от дъжда, останахме сухи. Загледах се в капчиците, които се сипеха от небето, а след това погледнах към Майк. Дъжда беше силен, но след около десет минути спря да вали. Погледнах часовника си, вече беше станало късно.
- Аз ще се прибирам. Чао. - казах след няколко минути, и след едно ледено "чао" което той ми каза тръгнах към вкъщи.

Стигнах до парка, за моя радост нямаше нито един човек. Беше толкова спокойно и тихо. Обиколих парка, а след това седнах на една от пейките. Слънцето грееше силно, едно от нещата, които мразех повече от всичко.

Дойдох в някакъв парк. Видях...ъъ кой? Отново Симон. Тя ще си помисли, че я следя. Тръгнах към нея, но реших да седна на друга пейка, близка до нейната. До пейката имаше дърво и имах сянка, а при нейното дърво нямаше...дали щеше да дойде при мен..?

- Пак ли.. - измрънках, когато Стивън пак се появи от някъде..защо го срещах постоянно. Е, поне не седна на моята пейка, което беше добре, но все още не беше късно да го направи. Беше прекалено топло, изведнъж заваля дъжд, от някъде бях копирала тази дарба. Обичах дъжда, определено беше по-добре от това силно слънце.

Изведнъж заваля. Дървото поне ме пазеше от дъжда, но и да бях мокър..какво пък щях да се изсуша. Симон седеше и ме гледаше. Нямаше да я каня при мен...пак щеше да откаже за това станах от пейката и си тръгнах.

Отново останах сама в парка, легнах на пейката. Реших да проверя колко е часа, тръгнах да извадя телефона от джоба си, но не беше в мен. Може би го бях забравила в къщата на Стивън. Станах от пейката и тръгнах след него. Той се обърна.
- Забравила съм си телефона в къщата ти и си го искам. - казах и го погледнах. След малко спрях дъжда и се изсуших, вече бях достатъчно мокра.

- Хаха ми ходи си го вземи. - казах и се изсмях. Какво съм виновен, че си го забравила в къщата ми. - казах ѝ и тръгнахме към вкъщи, за да си го вземе. Беше приятно времето. Имаше лек вятър, слънцето грееше...

-Влязох в някакъв парк. Навсякъде имаше хора. Дали магическите създания не са си тръгнали от града? И да се кой би се учудил с толкова много хора, а аз си мислех, че града е пуст.
-Исках да бъда сама. Тръгнах по една алея с възможно най-малко хора наблизо. Повървях малко и видях една беседка. Седнах на нея.

Стигнах до парка, повървях известно и седнах на..единствената свободна пейка. На останалите седяха майки с деца и стари бабички. Загледах се в небето, нямаше нито едно облаче, беше слънчево и подухваше лек, приятен ветрец. Да бях си взела слънчевите очила. - помислих си, за разлика от родителите си бях обикновен човек и не можех да телепортирам предмети или самата себе си. Исках да бъда вампир, но мама и татко правеха всевъзможни неща, за да живеем като нормални хора, не че не сме такива, но деца на вампири..звучи зловещо, но не е така. Не знаех как ще реагират на това. Извадих телефона си, за щастие си бях взела и слушалките, включих ги в телефона и си пуснах музика. Огледах се наоколо.

Реших да се разходя понеже ми беше ужасно скучно. Дойдох в един парк, който беше близо до къщата ми. Беше пълно с малки деца и майките им. Също и стари хора. Видях едно момиче. Изглеждаше по - малка, но беше доста красива. Седнах на съседната пейка до нея.

На съседната пейка беше седнало едно момче, явно беше по-голям от мен. Погледнах го, той мен също, лека усмивка се появи на лицето ми, бързо погледнах някъде другаде. Както си слушах музика случайно слушалките се извадиха от телефона, мразех да става така. Рефлексно спрях музиката и прибрах телефона и слушалките в джоба на дънките си.

Момичето прибра телефона си...Да я заговаря ли или не...може би ще се запознаем, но може би няма да иска да дружи с мен..е нямам нищо за губене.
- Имаш хубав телефон. - казах и се усмихнах мило.