Къщата на Никол Нюмуун

Пристигнах рано сутринта и се запътих към новия си дом.
-Е, пристигнахме.-прошепнах аз и дълбоко издишах
След като разопаковах багажа си и се настаних, закусих корънфлейкс с мед.Изпекох курабии и се запътих към новите си съседи

Събудих се от странен сън.Беше известно, че имам пророчески способности и бях много притеснена.Телефонът зъвнна.От слушалката се чуваше тежко дишане.След което линията прекъсна и аз реших да звънна на баба си.Тя бе единствената оцеляла след нападението.Телефонът се вдигна:
-Ало?-чу се един непознат глас-Госпожица Нюмуун ли е на телефона?
-Да, кой сте Вие?-попитах учудено аз
-Професор Кристофър Лейк, от Бърза помощ.
Гласът ми потрепери:
-К-какво?
-Обаждаме се от дома на Дженифър Нюмуун, имахме сигнал.Жената била прободена с нож.Остава и малко.Оперираме я на място, понеже няма време да стигнем до офиса.
От очите ми потекоха сълзи.Чу се продължително писукане.Знаех какво означава.
-Съжалявам!
-Както и аз!-прошепнах със сълзи на очите.Затворих телефонът с всичка сила.Излязох от вкъщи без да заключа..Запътих се към Мрачната гора

Прибрах се вкъщи.Бях много притеснена за случилото се.Какво би могло да ме накара да се замразя за цял ден?Отидох в банята и си взех хладен душ.Като че ли това ме успокои...малко.Легнах в спалнята, макар че не спях.Мислех за случилото се.След това отидох в библиотеката си и изрових книга на име ''Аз, вещицата''.Беше интересна и се унесох.До 2 часа я прочетох.Излязох да потърся някого, с когото да излезам.Беше неделя вечер и не ми се спеше.

Събудих се по-късно от обикновено.Бях потна и изнервена.По всичко личеше, че съм сънувала кошмар, но не го помне.Отидохв банята и измих лицето си, след което видях малка драскотина на врата си.Бях обезпокоена, но се стегнах и се запътих към Луна парка